— Защо искаше да знаеш на колко е години? — попита Струан.

— Той е на моите години, нали?

— И какво?

— Няма значение, татко.

— Има. За теб. Защо?

— Бих предпочел да не…

— Защо?

— Въпрос на етика, предполагам. Ако аз съм на същата възраст, майка му е била… да кажа ли, връстница… на моята?

— Да. Връстница е точната дума.

— Прелюбодеяние е другата точна дума, нали?

— Една от човешките истини е, че прелюбодеянието е неизбежно като смъртта и изгрева на слънцето.

— Но не според Десетте божи заповеди. — Кълъм избягваше погледа на баща си. — Сега ще започне наддаването, щом Лонгстаф е тук — каза той.

— Затова ли си толкова нервен? Че се срещна с Гордън и ми цитира Десетте божи заповеди?

— Не ти трябвам, нали, татко? Когато се срещнеш с Брок? Мисля, че аз… ако не възразяваш, ще видя дали всичко е готово.

— Върви се забавлявай, момче! Мисля, че би трябвало да си с нас. Това е рядък случай. Но нищо, забавлявай се! — Струан продължи да се разхожда по пътя. Кълъм се поколеба, после го настигна.

Куинс роуд се спускаше западно от долината по брега. Една миля по-нататък минаваше покрай палатките на моряците, които пазеха растящото число на морските бази. На още една миля разстояние зад тях се намираха подредените в редици палатки на войниците до Глесинг пойнт, където свършваше Куинс роуд.

А над Глесинг роуд беше Тай Пинг Шан, откъдето към брега се точеше непрекъсната нишка от китайци, приведени под тежестта на товара си. Нишката се движеше постоянно и непрекъснато се подновяваше от прииждащите джонки и сампани.

— Добър ден, Ваше превъзходителство! — каза Струан и повдигна шапката си, когато срещна Лонгстаф и компанията му.

— О, добър ден, Дърк! Добър ден, Роб! — Лонгстаф не се спря. — Не си ли готов да започваме, Кълъм?

— Само един момент, Ваше превъзходителство.

— Добре, побързай! Трябва да се качвам на борда. — После се обърна със закъснение към Струан, сякаш нарочно, за да го обиди. — Добре е, че се завърнахте, Дърк.

После продължи да се разхожда и да поздравява други хора.

— След три минути ще смени поведението си — каза Струан.

— Глупав, презрян, чумав глупак! — Гласът на Кълъм беше дрезгав и тих. — Слава богу, че това е последният ден, в който му служа.

Струан поклати отрицателно глава.

— Ако съм на твое място, бих използвал поста „Заместник-колониален секретар“ в своя полза.

— Как?

— Властта ни се върна. Но все още неговата ръка подписва документите и ги превръща в закон. А ръката му трябва да се насочва, нали?

— Да, предполагам… предполагам, че е така — отговори Кълъм.

Когато Струанови се приближиха до Брокови, плажът утихна и по брега премина вълнение.

Горт и Нагрек Тъмб бяха застанали до Брок, Лайза и момичетата.

Скинър започна да си подсвирква тихо и се приближи.

Аристотел Куанс замръзна на мястото си с вдигната четка. Само най-младите не почувстваха вълнението, не гледаха към тях и не се вслушваха.

— Добър ден, дами, господа! — каза Струан и свали шапката си.

— Добър ден, мистър Струан! — отговори Лайза любезно. — Познавате Тес и Лилибет, нали?

— Разбира се. Добър ден, госпожици! — обърна се Струан към момичетата, които направиха реверанс, и забеляза колко много е пораснала Тес, откакто я видя за последен път. — Може би да уредим нашата сделка? — обърна се той към Брок.

— Сега е наистина най-подходящото време. Лайза, ти и момичетата се връщайте на кораба. И ти, Лилибет, не бъркай с ръце в морето или ще си хванеш белята. И да не паднеш зад борда. А ти, Тес, мила, пази себе си и Лилибет. Бягайте сега и правете каквото казва майка ви.

Те направиха бърз реверанс и изтичаха пред майка си, радостни, че са ги освободили.

— Децата не трябва да имат нищо общо с корабите, нали? — Каза Брок. — Никога не гледат къде ходят. Можеш да откачиш.

— Да — Струан подаде банковия чек на Горт. — Вече сме квит Горт.

— Благодаря — отвърна той и разгледа внимателно чека.

— Може би ще искаш да ги удвоим?

— Как?

— Още двайсет хиляди за това, че наш кораб ще те бие по пътя за Англия.

— Благодаря, но казват, че глупакът лесно се разделя с парите си. Аз не съм глупак, нито обичам да се обзалагам. — Погледна още веднъж чека. — Това ми идва тъкмо навреме. Може да купя от баща си една частица от могилата.