— Е, все пак мисля, че трябва да тръгваме — каза Тилмън и стана.

— Отново се извинявам за неочакваното посещение.

— Няма защо.

— О, между другото, тай-пан — обади се Шиваун, — разбрах, че жените не са поканени да гледат борбата днес следобед. Бихте ли заложили на моряка от мое име?

— Божичко, Шиваун — извика Тилмън шокиран. — Не бива да говориш такива работи! Не е красиво да го прави една дама!

— Но и ти си много нелюбезен и старомоден, чичо. Вие, мъжете, обичате борбите, защо да не ги обичаме и ние? Обичате хазарта, защо не и ние?

— Чудесен въпрос, Шиваун! — Струан се развесели от смущение — то на Тилмън.

— Това е ориенталски обичай — каза тя и погледна невинно Струан. — Чувам, че китайците играят непрекъснато хазарт, особено жените.

Струан се направи, че не забелязва репликата.

— Хазартът е лош навик — каза Тилмън.

— Не съм съгласна, чичо. На колко се обзаложи ти?

— Това няма нищо общо!

Струан се засмя:

— С ваше позволение, Уилф, нека й угодим. Залагате една гвинея за флотата, така ли?

— Благодаря, тай-пан — побърза да каже тя, преди Тилмън да отвори уста, и подаде облечена в ръкавица ръка. — Това е въпрос на принцип. Много сте внимателен!

Той задържа ръката й малко по-дълго, отколкото бе необходимо, после я целуна, очарован от мисълта, че би могла да му принадлежи, и ги изпрати до вратата.

— Ще ви видя и двамата тази вечер.

— Ако не спечелите наградата, ще позеленея от яд. И ще се озова в затвора за длъжници.

— Не ти, Шиваун, а твоите многострадални баща и чичо — каза Тилмън.

Когато си отидоха, Струан се върна при Мей-мей. Тя го погледна студено.

— Какво има, Мей-мей?

— Тази префърцунена развратна кучка тича по тебе. Това има!

— Не бъди глупава и престани да ругаеш! Откъде пък я видя?

— Какво? Да не би да нямам очи? Нос? За какво трябва да разглеждам плановете на къща, час след час, а? Така направено, че аз да виждам кой влиза и кой излиза, без никой да забелязва мене. Ах! Тези гадни, червясали бюфети, пълни с тор! Казват, че развратница гони да се жени за тебе.

— Да се омъжи! — поправи я той.

— Целуваш ръка, а? За какво не целуваш моя ръка! — Тя тръсна чайника на масата. — И за какво остана толко дълго с кравешки очи, а? Айейа!

— Ти айейкай на себе си! Още една забележка и ще те натупам. Искаш ли да те натупам?

— Мъжки! — тръсна глава тя. — Такива са те!

— Мъже, не мъжки. Колко пъти трябва да повтарям?

— Мъже! — Мей-мей си наля от чая с разтреперани пръсти, после удари чашата в масата и стана. — „Чувам, че китайски мъжки играят много хазарт, особено женските“ — имитира тя Шиваун, изпъчила гърди, за да изглеждат по-надути и завъртя задник. — А ти през цяло време седял там и изяждал с поглед нейни гърди. За какво не гледаш така мои гърди, айейа?

Струан остави мълчаливо чашата си и стана. Мей-мей се оттегли в другия край на масата.

— Аз нищо не казвам, няма значение — избъбри тя.

— Така си и мислех — каза той и спокойно привърши чая си, а тя наблюдаваше, без да помръдне, готова да побегне. Той остави чашата си. — Ела насам.

— А, аз нямам доверие, кога твои очи говорят зелен огън.

— Ела насам! Моля те — повтори той нежно.

Очите й бяха се почти превъртели в орбитите от гняв и тя му заприлича на сиамска котка, от тези, които се срещаха в Банкок. Зла като тях.

Тя предпазливо се приближи до него, готова да се дръпне или па задраска с ноктите си. Той я погали леко по бузата и я обърна към вратата.

— Добро момиче.

— Тай-пан! — Мей-мей подаде повелително ръка за целувка.

Струан сдържа усмивката си, върна се обратно и галантно целуна ръката й. После я завъртя още веднъж и преди тя да разбере какво става, я шляпна силно по задника.

Тя зяпна от учудване и като се изтръгна от ръцете му, отскочи на безопасно място край масата. Щом се озова там, запрати към него една чаша. Тя се разби в стената до ухото му и тя вдигна още една чаша.

— Не я хвърляй!

Тя я постави обратно.

— Добро момиче. Една чаша е нормално, но две е разточително — каза той и тръгна към вратата.

— Аз само казвам, че ти трябва да пазиш себе — извика тя. — Да пазиш от разтурена, грозна, дърта развратница с голямо кравешко виме!

— Благодаря, Мей-мей — каза той, като затвори вратата след себе си. Престори се, че тръгва по коридора, после се вслуша в тишината на дома, като едва сдържаше смеха си. От другата страна на вратата се чу счупване на нова чаша. След това прозвуча поток от ругатни, името на А Сам и още ругатни.