— Но ти не купи никаква земя.

— Не купих, когато вие продавахте онзи ден. Но… аз купувам парцели в селището Тай Пинг Шан. Те бяха одобрени от, ъ-ъ, Поземлената служба миналата седмица. Ние притежаваме и значителни парцели около село Абърдийн и Дийпуотър бей. Но те още не са обявявани за продажба.

— Тези са обявявани, тай-пан, като земи за местно ползване. Това са древни права. Изкупих всички нотариални актове, които съществуват. Поне тези, които открих, че съществуват.

— Но те не са законни, момче. Цялата земя принадлежи на Короната.

— Да. Но налага се да се дадат някои компенсации за старото селище. То е било тук много години, а и Короната… е великодушна — Очите му гледаха откровено. — Мистър Кълъм, изглежда, смята, че Негово превъзходителство ще погледне снизходително на нотариалните актове, които са, ъ-ъ, ратифицирани — така се казваше, доколкото си спомням — от селските старейшини.

„Не мога да разбера колко от така наречената нотариална земя е свободна и не принадлежи на човек или на село“ — помисли си Струан.

— Всичките ли „наши“ нотариални актове са „ратифицирани“?

— Разбира се, тай-пан. Направено е много внимателно, за да не бъдат анулирани впоследствие — усмихна се Гордън. — Нашите владения са на имената на, ъ-ъ, различни назначени от нас лица, така че ние не владеем открито земя. Само основните нотариални актове са на наше име. Другите под-актове или под-под-актове, дори под-под-под-актове подлежат на най-щателна проверка. Аз просто взех необходимите превантивни мерки.

— Бих казал, че ти предстои блестящо бъдеще в бизнеса, Гордън.

— Струан продължи да разглежда балансовата сметка най-внимателно. — Каква е тази точка? Две хиляди деветстотин и седемдесет и осем долара?

— Наеми от владенията ни в Тай Пинг Шан.

— Допуснал си грешка. Според датите, които ми съобщи, тази сметка покрива наеми за около два месеца, а ти владееш земята от един месец.

— Вижте, тай-пан, още щом китайците започнаха да се заселват по нашите земи в Тай Пинг Шан, започнах да им събирам такса за извършена услуга. Това, че ние се сдобихме със земята един месец по-късно, не е тяхна грижа. Не е ли така?

— Не. Това е измама!

— О, не, сър. Фактите са други. Пристига наемател и разбира се, търси да наеме възможно най-хубавата земя. Ние му вземаме такса, като му предоставяме на доверие да ползва земята предварително. Той е доволен, че плаща „наем“, защото както е известно, наемите са задължителни. Тази сума е всъщност такса за извършена услуга. Аз рискувах извънредно много, като я извършвах. Ако не успеех да купя земята и да им я предоставя за дългосрочно ползване, те щяха положително да попаднат в ръцете на използвачи, крадци и разбойници.

Струан изсумтя:

— Какво възнамеряваш да правиш с парите от наемите в бъдеще?

— Ако имате търпение, ще обсъдим този въпрос другия месец. Аз ще продължавам да тегля от кредитите, които вие бяхте така щедър да ми отпуснете. Ще бъда много пестелив.

Струан нави свитъка и му го върна.

— О, не, тай-пан, това копие е за вас.

— Добре тогава.

Струан помисли малко, после каза внимателно:

— Чух, че китайците са свикнали да вземат в заем големи суми при много висок лихвен процент. Вярвам, че нито една от нашите инвестиции няма да бъде използвана. — Очите му пронизваха Гордън. Последва дълго мълчание. — Лихварството е лош бизнес!

— Отпускането на заеми е много важен бизнес!

— При разумни лихвени проценти.

Гордън повъртя в ръка плитката си.

— Един процент по-ниско от нормалното?

— Два!

— Един и половина ще е много, много добре.

— Така да бъде! Ти си умен бизнесмен, Гордън. Може би следващата година ще съм в състояние да променя лихвения процент.

— Ще се постарая да извлека най-добра печалба независимо от вашето решение.

— Обзалагам се, че ще го направиш, Гордън. — Той погледна навън и се учуди, че морският полицай бърза към тях.

— Мистър Струан? — Полицаят отдаде отривисто чест. — Негово превъзходителство ви поздравява и ви кани да дойдете незабавно на флагмана.

Струан погледна часовника си. Не беше закъснял, но каза само:

— Разбира се.

Лонгстаф бе застанал с гръб към вратата и се взираше навън през илюминаторите на главната каюта към пощенския кораб. Струан забеляза, че масата е сложена за четирима. На бюрото имаше много официални пратки.