— Няма да можем. Тя ще подуши Аристотел.

Трябва да опитаме. Да не би да искаш ти да станеш съдия на конкурса?

— Ами борбата? Той няма да пропусне зрелището.

— Ще го пропусне, ако му възложим да нарисува портрет на Сара или на едно от децата.

Роб изтича навън.

Струан погледна часовника си. Имаше на разположение един час, докато отиде до флагмана. Изпрати да извикат Гордън Чен и го помоли да наеме трийсет китайци за пазачи.

— Мисля, че ще бъде разумно, тай-пан, да наемем пазачи и за дома ви като допълнителна предпазна мярка — предложи Гордън. — Така ще бъда по-спокоен.

— Чудесна идея, Гордън. Увеличи хората на трийсет и пет.

— Най-вече се страхувам от това, че повечето китайци, които дойдоха в Тай Пинг Шан, са лоши хора. Много от тях са преследвани за престъпления в Квантунг, а и тук, в Хонконг. Мандарините не могат да ги заловят. Между другото, споразумях се с Краля на просяците по въпроса за вашия бал довечера. — Той извади свитък пергамент от дълбокия ръкав на робата си и го постави на бюрото. — Ето неговата разписка. Предполагам, че сумата ще ми бъде възстановена чрез компрадора.

— Разписка ли? За какво?

— Три таела. Тази скромна сума гарантира, че никой от гостите няма да бъде обезпокояван тази вечер. Аз също уредих една скромна месечна вноска от три таела на ваше име, за да не се допускат просяци до дома ви и до „Ноубъл хаус“.

— Аз няма да платя! — избухна Струан. — Не ме интересува дали в Макао има Крал на просяците, или има такъв във всеки китайски град. В Хонконг това няма да го бъде, по дяволите!

— Но той е вече тук и е създал организация — обясни Гордън Чен със спокоен глас. — Кой друг би лансирал просяците? На кого друг ще плаща богатият и влиятелният човек, за да осигури спокойствието си? Моля ви да премислите, тай-пан, най-настойчиво ви моля! Уверявам ви, че си заслужава да платите тези пари. Опийте поне един месец. Това не е голяма сума. Освен това опитайте се да вникнете в същността на този обичай. Гарантирам ви, че по този начин ще опазите собствеността си, тъй като просяците са във връзка с крадците. Много е необходимо да го направите, повярвайте ми.

— Добре тогава — съгласи се Струан най-накрая, — един месец, не повече.

Бе разбрал, че таксата, която трябваше да плаща на Краля на просяците, щеше да остане постоянна. Нямаше начин да се съпротивлява на традицията, освен ако не изгонеше всички китайци от острова.

— Утре можеш да получиш парите от Чен Шенг.

— Благодаря.

— Какво право има точно този човек да бъде Крал на просяците?

— Предполагам, че другите му имат доверие, тай-пан.

Гордън Чен мислено отбеляза да говори още същия ден с Краля, за да се увери, че планът за следващия месец ще бъде изпълнен. Бе много доволен, че успя да уреди Струан да плаща извънредно малък данък — два таела за вечерта и по два таела на месец, като за себе си запазваше комисиона от един таел. Освен това предвидливо бе поискал от Джин-куа да осигури Крал от Кантон. Това бе по-младият брат на Краля на просяците в Кантон, което означаваше, че е професионалист — човек, познаващ най-добре начините за извличане на най-много средства с възможно най-малко усилия. Този човек, разбира се, бе назначен като по-низш служител на Хунг Мун в масонската ложа на Хонконг. „Чудесно споразумение! — каза си Гордън. — Комисионата от просяците ще бъде ценен и постоянен приход на тонга.“ После чу баща си да задава въпроса, който бе очаквал:

— Чувал ли си за Триадите, Гордън?

— Прочетох прокламацията, разбира се — отговори той спокойно. — Защо?

— Знаеш ли нещо за тях?

— Вижте, тай-пан, исторически те са тайни общества и винаги са представлявали форма на защита против чуждестранни нашественици. Също знам, че имат много имена.

— Дръж ушите си отворени и ме информирай добре и тайно за техните дела. Сега нещо друго. Наел съм двайсет китайци за корабите си. Ще ги подготвям за помощник-капитани. Ти и мистър Маус ще ги учите на английски език. Други десет човека ще заминат в Англия да изучават корабостроителство.

— Да, сър. — Гордън засия. Трийсет! Трийсет нови Триади! Да, името „Триади“ звучеше много добре, по-добре от Хунг Мун. И още двайсет човека, заели стратегически позиции в корабите на „Ноубъл хаус“, ще бъдат огромна и ценна прибавка към мощта на ложата. Почувства се безкрайно доволен от себе си. Набирането на членове вървеше много добре. Всички слуги на Триадите бяха поставени под негов контрол, защото откакто варваринът бе дошъл в Азия, за слуги бяха назначавани специално подбрани членове на Триадите. По-късно Гордън щеше да основе Гилдия от корабни кулита, всички от които щяха да бъдат Триади. Вече отдавна съществуваше Гилдия на работниците. Скоро всички работници и изобщо всички китайци в Хонконг щяха да плащат членски внос — за славата на собствената си държава и за общото благо. „Да — каза си той развълнувано, — тук, в Хонконг, далеч от мандарините ние ще станем най-силната ложа в Китай. И когато отхвърлим манчурите, водачите на ложите ще са сред първите, на които новият император ще трябва да се издължи. Смърт на чингите! Дано по-скоро дойдат истинските господари, старата китайска династия — чингите!“ — Кога да започна?

— Утре.

— Чудесно! Можете да се осланяте на моето усърдие. — Той се поклони леко. — Може би когато е удобно, ще ми позволите да изкажа уважението си към лейди Чънг и децата. Не съм ги виждал от много месеци.

— Разбира се, Гордън, ела утре по обяд. Защо не подновиш седмичните уроци с Мей-мей? Мисля, че ще й се отразят добре.

— С удоволствие. И да говори с децата. — Гордън извади от ръкава си още два свитъка. — Тук са сметките от миналия месец според нашата лична уговорка. Бихте ли погледнали цифрите?

Гордън отвори свитъците. Единият беше написан с йероглифи, а другият на английски език.

— Щастлив съм да заявя, тай-пан, че благодарение на първоначалната инвестиция от десет хиляди долара ние разполагаме с обща печалба от шест хиляди и петдесет и осем долара и четирийсет и два цента.

Очите на Струан се разшириха:

— Великолепна печалба от едномесечна търговия!

— И аз се гордея с това. Нашите поземлени инвестиции са също печеливши. Обещават да спечелим много пари.