— Тази робиня обидила ужасно господар. Моля да я продаде.

— Не си ме обидила — заговори той със стоманен глас. — А сега марш в леглото.

Тя падна на колене и сведе глава в дълбок поклон.

— Тази робиня загубила уважение на свой господар. Тя не може да живее тука. Моля да продаде!

— Стани! — Лицето на Струан се бе изопнало.

Тя стана. Лицето й бе помръкнало и изглеждаше някак неземно.

— Не можеш да бъдеш продадена, защото никой не те притежава. Ще останеш тук. Не си ме обидила. Само ме изненада и това е всичко. Европейските дрехи не ти подхождат. Харесвам дрехите, които носиш. И те харесвам такава, каквато си. Но ако не желаеш да останеш, можеш сама да си тръгнеш.

— Моля да продаде. Това ваша робиня. Докато господар не продава, роб не може да върви.

Струан за малко не избухна. „Внимавай! — каза си той отчаяно. — Ако се развикаш сега, ще я загубиш завинаги.“

— Върви да лягаш.

— Трябва да продаде тази робиня. Да продаде робиня или да заповяда да върви.

Струан разбра, че е безполезно да спори или да убеди Мей-мей. Не можеш да се отнасяш с нея като с европейка — помисли си той.

„Прави това, което би направил един китаец. Но как така? Не мога. Отнеси се с нея като с жена тогава“ — реши той и измисли тактика. Избухна в престорен гняв.

— Жалка робиня, дявол да те вземе! Би трябвало да те продам на Улицата на сините фенери — изкрещя той, като изреди моряшките улички в Макао с най-лоша слава, макар че кой ли ще купи такава мръсна повлекана като теб. Не, не мога. Ти не си нищо друго освен едно бреме и най-добре е да те изпратя при прокажените. Господи! Платих осем хиляди таела чисто сребро за теб, а ти се осмеляваш да ме ядосваш. Измамиха ме, проклети да са! Ти си едно нищо! Мръсна робиня! Не знам как съм могъл да те търпя през всичките тези години?! — Той размаха юмрука си в лицето й и тя се сви. — Не съм ли добър с теб? Щедър? А? Кажи? — изрева той и откри със задоволство, че в очите й се изписа страх. — Е, какво?

— Да, господарю — прошепна тя и прехапа устни.

— Ти се осмеляваш да си ушиеш дрехи зад гърба ми и да ги облечеш без мое съгласие, по дяволите! Така ли беше?

— Да, господарю.

— Утре ще те продам. Сега възнамерявам да те изхвърля жалка никаквица! Покланяй се! Веднага на колене, дявол те взел!

Тя побеля като платно и моментално коленичи.

— Сега стой така, докато се върна!

Изхвърча като стрела навън и изтича в градината. Грабна ножа си и избра тънко бамбуково дърво от новопосадената горичка. Отряза го и го размаха във въздуха, после се втурна обратно в стаята.

— Събличай дрехите си, жалка робиньо! Ще те налагам докато ме заболи ръката!

Тя се съблече, трепереща. Той сграбчи дрехата от ръката й и я хвърли настрана.

— Лягай долу — посочи той дивана.

Тя се подчини.

— Моля, не бийте много силно… Аз бременна втори месец. — Тя зарови глава в дивана.

Идеше му да я грабне и да я прегърне, но знаеше, че ще загуби уважението й. А пръчката бе единственият начин да й върне достойнството.

Той замахна с бамбуковата пръчка и започна да налага бутовете й достатъчно силно, за да я заболи, но не и да я нарани. Скоро тя започна да плаче, да хлипа и скимти, но той продължаваше да я бие. На два пъти съзнателно не улучи и стовари пръчката с все сила върху кожения диван с ужасяващ звук. Всичко това бе предназначено за Лим Дин и А Сам, които без съмнение слушаха на вратата.

След десет удара той спря, каза й да остане на място и отиде да вземе бутилка с бренди. Той пи жадно, после запрати бутилката срещу стената и продължи отново да я бие. Но гледаше всеки удар да е лек.

Най-накрая спря и я вдигна за косата.

— Обличай дрехите си, мизернице! — И когато се облече, изрева.

— Лим Дин! А Сам!

В миг и двамата бяха на вратата.

— За какво нито чай, нито храна, жалки роби? Донесете храна!

Запрати бамбуковата пръчка в ъгъла до вратата и се обърна към Мей-мей.

— На колене, нещастнице!

Ужасена от безмерната му ярост, тя се подчини незабавно.

— Измий се и се върни тук. Давам ти трийсет секунди или ще започна отново.

Лим Дин сервира чая и макар че той бе добър, Струан заяви, че е изстинал и запрати чайника в стената. Мей-мей, Лим Дин и А Сам се втурнаха навън и веднага пристигнаха с нов чай.

Храната също се появи невероятно бързо и Струан разреши на Мей-мей да му сервира. Тя изскимтя от болка, а той изкрещя:

— Млъкни или ще те пребия!

После той замълча и започна да се храни мрачно. Тишината измъчваше и двамата.

— Вдигни пръчката! — изкрещя той, когато престана да яде.

Мей-мей я вдигна и му я подаде. Той опря пръчката в корема й.

— В леглото! — заповяда той грубо и двамата слуги побягнаха, спокойни, че тай-панът е простил на Мей-мей, която си бе възвърнала достойнството до голяма степен, тъй като бе издържала безропотно неговия справедлив гняв.

Мей-мей се обърна със сълзи в очите и тръгна към стаите си, но той изръмжа: