— Съжалявам — каза Кълъм. — Забравих да ти ги дам.

— Ами, синко. Даде ми ги. — Струан видя, че една лодка се отправя към брега. Айзък Пери беше на кърмата.

— Добър ден, мистър Струан — поздрави предпазливо Пери. — Много ми е мъчно за загубата ви.

— Как е Роб?

Пери не отговори. Той стъпи на брега и излая към екипажа: „Хайде по-бързо!“, и Струан се запита въпреки изтръпналото си разкъсано съзнание защо Пери се страхува от него. Нямаше основание за страх. Никакво.

Мъжете пренесоха на брега една маса, пейки и храна, чай, бренди и дрехи.

— Хайде по-бързо! — повтори раздразнено Пери. — И се отстранете! Разкарайте се на майната си и стойте там!

Гребците бързо избутаха голямата лодка, преминаха прибоя и зачакаха, като се радваха, че са далеч.

Струан помогна на Кълъм да се преоблече в сухи дрехи и чак тогава си сложи чиста риза с басти и топъл двуреден жакет. Пери му помогна да събуе подгизналите ботуши.

— Благодаря — каза Струан.

— Боли ли? — запита Кълъм, като видя стъпалото му.

— Искам да ви кажа за мистър Роб, сър — започна Пери. — След като Кълъм си тръгна, той тръгна да търси алкохол. Казах му, че не бива, но той не искаше да ме чуе. — Той продължи колебливо: — Вие сте дали заповед. Така че малко се счепкахме, но успях да му го взема. Когато се свести, вече беше добре. Заведох го на „Чайна клауд“ и го предадох в ръцете на жена му.

— Правилно си постъпил, Айзък. Благодаря ти. — Струан приготви на Кълъм чиния с храна — говеждо задушено, ябълки, печени в тесто, студено пиле, картофи, сухари — и взе голяма оловена чаша с горещ сладък чай за себе си.

— Негово превъзходителство ви изпраща съболезнованията си. Би искал да се отбиете на кораба му, когато ви е удобно.

Струан потърка лице, почувства наболата си брада и се запита защо винаги се чувства мръсен, когато е небръснат и не си е измил зъбите.

— Бръсначът ви е тук — каза Пери, като посочи една маса встрани.

Той бе предвидил нуждата на Струан да се приведе в ред. Тай-панът фанатично държеше на личната си чистота. — Там има топла вода.

— Благодаря ти. — Струан намокри една кърпа и навлажни лицето и главата си. После се насапуниса и сръчно се обръсна без огледало. След това топна една четка в чашата с чай и започна енергично да чисти зъбите си.

Това трябва да е някакво езическо суеверие, помисли си Пери презрително. Зъбите остаряват, развалят се и падат и това е всичко.

Струан си изплаква устата с чай и изля остатъка. Изми чашата с пресен чай, напълни я отново и дълбоко отпи. В несесера му за бръснене имаше едно малко шишенце с одеколон. Той изля няколко капки на ръцете си и го втри в лицето си. После седна освежен. Кълъм само чоплеше храната си.

— Трябва да се храниш, сине.

— Не съм гладен, благодаря.

— И все пак яж. — Вятърът къдреше червено — златистата коса на Струан, която той носеше дълга и не накъдрена, и той я приглади назад. — Палатката ми опъната ли е, Айзък?

— Разбира се. Нали дадохте нареждания. Тя е на хълма над флаг-щока.

— Кажи на Чен Шенг, от мое име, да отиде в Макао и да купи мед и пресни яйца. И да намери китайски билки за неразположение и последствия от бенгалската чума.

— Аз съм добре, татко, благодаря ти — протестира слабо Кълъм. Не се нуждая от никакви езически магьоснически церове.

— Те не са магьосници, както ние го разбираме, сине — каза Струан. — И те са китайци, а не езичници. Техните билки са ме спасявали много пъти. Ориентът не прилича на Европа.

— Няма защо да се тревожиш за мен, татко.

— Има. Ориентът не е място за слабаци. Айзък, заповядай „Чайна клауд“ да тръгне за Макао заедно с Чен Шенг и ако не се върне в уреченото време, капитан Орлов и всичките офицери ще бъдат уволнени. Повикай лодката.

— Може би ще е по-добре Кълъм да замине с кораба в Макао, мистър Струан.

— Той ще ми е под око, докато не реша, че е добре.

— За него ще се грижат добре на Макао. На кораба няма…

— Да му се не види, Айзък, няма ли да направиш каквото ти се казва? Повикай лодката!

Пери застина за момент и извика голямата лодка на брега.

Струан с Кълъм до него се настани в средата. Пери седна зад тях.

— Към флагмана! — заповяда Струан, като автоматично провери положението на корабите си, мириса на вятъра, вида на облаците, опитвайки се да разчете прогнозата им за времето. Морето беше спокойно. Но той надушваше беда.

По пътя към флагмана Струан прочете донесенията. Печалба от миналогодишния чай, добре. Копие от сметката за товаренето на „Скарлет клауд“, което Пери бе донесъл от Калкута. Лошо: загуба за двеста и десет хиляди лири стерлинги. Слава богу, корабът бе застрахован, макар че това няма да върне хората и времето, необходимо за построяване на нов кораб. Товарът опиум бе контрабанден и не можеше да бъде застрахован. Отиде печалбата за цяла година. Какво ли може да се е случило с кораба? Буря или пирати? Бурята е по-вероятна. Освен ако не се е натъкнал на някой испански, френски или американски — а защо не английски — капер, които изобилстваха в моретата. Най-накрая той разчупи печата на писмото от банкера си. Прочете го и яростно избухна.