Струан се върна назад и го уби.

Човекът без ръце надаваше ужасни писъци. Струан уби и него бързо и безболезнено. На палубата настъпи тишина.

Мей-мей впери ужасен поглед в откъснатата ръка и обхваната от силен спазъм, повърна. Един ритник изпрати ръката зад борда. Когато се съвзе, Струан изхвърли всички тела освен едно във водата. Прегледа А Гип. Тя дишаше тежко и от устата й струеше кръв.

— Мисля, че ще се оправи — каза той, учуден, че гласът му е толкова пресипнал.

Попипа лицето си. Заливаха го вълни от болка. Отпусна се тежко до Мей-мей и попита:

— Какво всъщност стана?

— Аз не зная — беше престанала да плаче. — Един момент държа пищов, друг момент — слагат ръка на моя уста и стрелят по теб. Защо ти не умрял?

— Имам чувството, че съм умрял.

Лявата част на лицето му бе силно обгорена, косата му — опърлена, половината вежда липсваше. Болката в гърдите утихваше.

— За какво те — Уанг и те — правят това? За какво? Той доверен на Джин-куа — промълви тя.

— Ти сама каза, че всеки би се опитал да открадне среброто. Да. Всеки. Не ги виня. Бях абсолютен глупак, че слезнах долу.

Той провери курса на кораба. Все още се влачеха във вярната посока.

Мей-мей забеляза раната на врата му.

— Още инч, половин инч — пошепна тя. — Моли богове за твои джос. Аз направя огромен дар.

Струан вдишваше миризмата на прясна кръв и сега, вече в безопасност, стомахът му се сгърчи. Довлече се пипнешком до парапета и повърна. След това намери дървено ведро и изми пода. Почисти и желязото.

— За какво трябва да оставиш този човек? — попита Мей-мей.

— Той не мъртъв.

— Хвърли зад борд!

— Когато умре. Или когато се събуди, ако наистина се събуди, може сам да скочи.

Струан вдъхваше дълбоко свежия въздух и отвратителното усещане го напусна. Краката го боляха от умора. Приближи се до А Гип и я отнесе в каютата.

— Видя ли къде я улучиха?

— Не.

Струан разкопча ватеното й палто и внимателно я прегледа. Гърдите и гърбът й бяха незасегнати, но в основата на плитката имаше кръв. Зави я отново и я положи внимателно на койката. Лицето й беше посивяло и петнисто, дишането й — сподавено.

— Не изглежда добре.

— Колко време трябва вървим сега? — попита Мей-мей.

— Два-три часа. — Той пое кормилото. — Не зная. Може би повече.

Мей-мей се отпусна назад и остави на вятъра и хладния въздух да прояснят съзнанието й.

Струан забеляза счупената бутилка от ром, която се търкаляше до улея.

— Върви долу. Виж дали няма друго шише. Мисля, че има още две.

— Извини мене, тай-пан. Аз почти убила нас с мой собствен глупост.

— Не, момиче. Беше среброто. Потърси в трюма.

Тя тръгна надолу. Забави се дълго.

Когато се върна, носеше чайник и две чаши.

— Аз направила чай — заяви гордо. — Правила огън и готвила чай. Шише ром счупило и аз готвила чай.

— Не знаех, че можеш да вариш чай, камо ли да стъкмиш огън — подразни я той.

— Кога аз стара и беззъба, аз стана слугиня.

Тя забеляза разсеяно, че последният китайски моряк е изчезнал. Наля чай и му предложи чаша със слаба усмивка.

— Благодаря.

А Гип дойде в съзнание, повърна, после отново припадна.

— Изобщо не ми харесва видът й — каза Струан.

— Тя чудесна робиня.

Той отпи блажено от чая.

— Колко е водата в трюма?

— Под покрит с вода. — Мей-мей отпи от чая. — Мисля, бъде по-мъдро — как казва? — „купим“ морски бог на наша страна.

— Да спечелим. Така се казва.

Тя кимна с глава.

— Да. Умно бъде, ако аз спечеля морски бог.

— Как става това?

— Долу има много сребро. Един слитък бъде много добре.

— Не. Ще бъде много лошо. Голяма загуба на сребро. Много пъти сме обсъждали това. Има не богове, а един Бог.

— Вярно. Но моля, моля, тай-пан! Моля! — Очите й го гледаха умилно. — Ние нуждаем фантастично много помощ. Аз настоявам веднага — специална благословия на морски бог.

Струан отдавна се беше отказал да й внушава, че има само един бог, че Исус е Негов син и че християнството — единствената истинска религия. Преди две години се беше опитал да й го обясни.

— Ти искаш аз бъда християнка? Тогава аз християнка — беше му заявила весело.

— Не е чак толкова просто, Мей-мей. Трябва да вярваш.