Някой да се прехвърли в един от носителите. Думите тихо звънтяха в главата ми като вода, капеща от спукана делва. Емисарският предвестник на проумяването сякаш висеше на една ръка разстояние, но не можех да го достигна. Зъбчатките на интуицията се завъртяха, прехвърляйки онова, което знаех.

— Тези хранилища… Къде бяха?

Тя сви рамене.

— Предимно на Ню Хокайдо, но имаше и в северния край на Шафрановия архипелаг.

— И къде отведе Танаседа?

— На Саншин Пойнт.

Механизмът зацепи и вратите се разтвориха. Спомени и разбиране нахлуха през отвора като утринно слънце. Ласло и Силви се препират, докато „Пушки за Гевара“ навлиза в пристанището на Драва.

Бас държа, че не сте чували за онзи плаващ екскаватор, дето вчера го намериха на парчета край Саншин Пойнт.

Чух. Според съобщението са се блъснали в скалите, докато заобикаляли носа. Най-елементарна некадърност, а ти търсиш конспирации.

И собственият ми разговор с Плекс в „Токийския гарван“ предната сутрин.

И за какво им трябваше тази вечер точно твоята апаратура? В града сигурно има и други устройства за презареждане на дигитални личности.

Някаква издънка. Имат си собствено оборудване, но се замърсило. Морска вода в тръбите за гел.

Много организирана престъпност, а?

— Нещо май ти е весело, Ковач?

Тръснах глава.

— Мики Тръпката. Мисля, че ще трябва да задържа името.

Тя ме изгледа странно. Въздъхнах.

— Няма значение. А какво получава Танаседа от всичко това? За какво му е подобно оръжие?

Устните й се подвиха от едната страна. Очите й сякаш заблестяха в отразената от вълните светлина.

— Престъпникът си е престъпник, независимо от класата. В крайна сметка няма разлика между Танаседа и някой долнопробен главорез от Карловия кей. А къде е най-силна якудза? В изнудването. В натиска. В машинациите за уреждане на държавни поръчки. Властите си затварят очите, когато трябва, отпускат дялове от най-печелившите дейности. Сътрудничество под натиск. Много тихо и много кротко.

— Но ти ги преметна.

Тя мрачно кимна.

— Показах им мястото, дадох им кодовете. Казах им, че вирусът се предава по полов път, за да си мислят, че контролират положението. Всъщност и това прави, а Плекс беше твърде немарлив, за да се разрови по-надълбоко в биокодовете. Сигурна бях, че ще се издъни.

Усетих как по лицето ми трепва нова усмивка.

— Да, голям талант е в това отношение. Сигурно заради аристократичния произход.

— Сигурно.

— А при тая власт на якудза над сексуалната индустрия в Милспорт, положението е изглеждало направо идеално за тях. — Осъзнаването на целия план ме опияняваше като мек наркотик. Беше прост, прецизен и безпогрешен, достоен за емисар. — Дала си им заплаха срещу Харланитите, а те вече са разполагали с най-доброто средство да я демонстрират.

— Да, така изглежда. — Гласът й пак взе да пресеква, докато потъваше в спомените. — Щяха да презаредят някой свой наемник в едно от телата и да го докарат в Милспорт, за да докажат с какво разполагат. Не знам дали е стигнал дотам.

— О, сигурен съм, че е стигнал. Тия от якудза са големи педанти, когато става дума за натиск. Какво ли не бих дал, за да видя лицето на Танаседа, когато е дошъл с пратката в Рила, а тамошните генетици са му обяснили каква е работата. Изненадвам се, че Аюра не го е екзекутирала намясто. Проявила е удивителна сдържаност.

— Или удивителна целенасоченост. Неговата смърт не би променила нищо, нали? Докато качат онзи носител на ферибота в Текитомура, вече е имало толкова заразени, че епидемията е станала необратима. А когато е слязъл в Милспорт… — Тя сви рамене. — Невидима зараза по целия свят.

— Да.

Може би тя долови нещо в гласа ми. Пак се озърна и лицето й се изкриви от едва сдържан гняв.

— Добре, Ковач. Хайде, мамка му, ти ми кажи. Какво би сторил на мое място?

Погледнах я, видях болката и ужаса. Изведнъж се засрамих и извърнах глава.

— Не знам — тихо казах аз. — Права си. Не съм бил там.

И тя си тръгна, сякаш най-сетне й бях дал нещо, от което се нуждаеше.

Остави ме да стоя сам до перилата и да гледам как океанът връхлита насреща с безмилостна бързина.

Докато ни нямаше, буреносният фронт в Кошутския залив бе стихнал. След като бушува повече от седмица над Източното крайбрежие, ураганът бе пернал набързо Вчира и бе продължил към южната част на океана Нуримоно, където според всеобщите предвиждания щеше да се изгуби из студените полярни води. В последвалото спокойствие по морските пътища изведнъж избухна трескава дейност — всички бързаха да наваксат. „Ангелски огън“ нахълта сред тази активност като подгонен уличен пласьор в препълнен търговски център. Скатоловецът с остър завой заобиколи огромното туловище на суперсала „Картини от плаващия свят“ и кротко се прилепи към евтиния край на десния кей точно когато слънцето започваше да обагря западния хоризонт.