— Пак ще се видим, а, Ковач? Много скоро.

Проследих го с очи, докато изчезна зад ъгъла на станцията. После завъртях поглед към Мураками, който още гледаше към мястото, където се вихреше веселбата.

— Скапани аматьори — промърмори той и поклати глава.

— Е, значи все пак се разгърнахте — мрачно казах аз.

— Много си досетлив. — Мураками приклекна и ме вдигна да седна. — Недей да се сърдиш на мен. И не казвай, че снощи не съм те призовал да помогнеш в името на старите спомени.

Озърнах се и видях Вирджиния Видаура да лежи наблизо с вързани ръце. На лицето й имаше дълга синина, а едното око й беше подпухнало. Тя ме изгледа тъпо и извърна глава. По мръсното й лице имаше следи от сълзи. Не видях носителя на Силви Ошима — нито жив, нито мъртъв.

— Значи вместо това реши да ме водиш за носа.

Той сви рамене.

— Сам знаеш, работим с подръчни инструменти.

— Колко сте тук. Явно не цял екип.

— Не. — Той се усмихна. — Само петима. Малъри, Либек, с която доколкото разбрах, също се познаваш. Още двама: Томасели и Ванг. И аз.

Кимнах.

— Група за тайни операции. Трябваше да разбера, че няма просто да се мотаеш в отпуск из Милспорт. Откога сте на терен?

— Почти четири години. Аз и Малъри. Дойдохме преди другите. Дълго време наблюдавахме Влад и преди две години го прибрахме. После Малъри докара останалите като новобранци.

— Сигурно не е било много лесно. Да заеме мястото на Влад.

— Не беше чак толкова трудно. — Мураками клекна под кроткия дъжд. Сякаш разполагаше с безкрайно време за разговор. — Тия хлапета не са от най-умните и не създават сериозни връзки. Имаше само двама по-близки, които да създадат проблеми, когато Малъри замести Влад, а аз ги отстраних предварително. Снайперски прицел и плазмафраг. — Той разигра кратка пантомима на стрелбата. — Сбогом глава, сбогом приставка. След седмица катурнахме Влад. Малъри беше с него от две години, играеше си на пират, споделяше с него лулите и пиячката. И през една тъмна нощ в Изворград — хоп! — Мураками стовари юмрук върху дланта си. — Тая портативна система „Цзян“ е великолепна. Можеш да презаредиш човек дори в хотелска баня.

Изворград.

— И през цялото това време наблюдавахте Бразил?

— Между другото. — Той пак сви рамене. Всъщност наблюдавахме цялата Ивица. Това е единственото място на Харлановия свят с оцелял бунтовен дух. На север, дори и в Нова Пеща, има само престъпност, а ти знаеш колко консервативни са престъпниците.

— Тоест Танаседа.

— Именно. Ние харесваме якудзарите, те просто искат да се докопат до коридорите на властта. А хайдуците… е, колкото и да дрънкат за народните си корени, те всъщност са невъзпитан и малко по-свиреп вариант на същата болест. Между другото, очисти ли приятелчето си Сегешвар? Одеве забравих да те попитам.

— Да, очистих го. Изяде го една блатна пантера.

Мураками се изкиска.

— Забележително. Защо изобщо напусна, по дяволите, Так?

Затворих очи. Ефектът от зашеметяването сякаш ставаше още по-лош.

— Ами ти? Успя ли да разрешиш проблема с двойното ми зареждане.

— Не, все още не.

Пак отворих очи с изненада.

— И той още броди някъде там?

Мураками смутено разпери ръце.

— Така изглежда. Май си бил труден за убиване дори на тая възраст. Но ще му видим сметката.

— Дали? — мрачно подметнах аз.

— Да, бъди сигурен. Без Аюра няма закрила, няма къде да бяга. А сто на сто никой от Първите фамилии няма да продължи нейната работа. Не и ако искат Протекторатът да си стои у дома и да не им пипа играчките.

— О — казах небрежно аз, — можеше да ме убиеш, а после да се споразумееш с него.

Мураками се навъси.

— Не е смешно, Так.

— Не държах да е смешно. Нали знаеш, той още се нарича емисар. Ако му предложиш, сигурно веднага ще приеме да се върне в Корпуса.

— Пет пари не давам. — Сега в гласа му звучеше гняв. — Не познавам тоя ситен мръсник и с него е свършено.

— Добре де, добре. По-кротко. Просто се мъча да ти облекча живота.

— Животът ми си е лек — изръмжа той. — Двойното зареждане на емисар, та бил той и бивш, е гарантирано политическо самоубийство. Конрад Харлан ще се напикае, когато се върна в Милспорт с главата на Аюра и доклад за всичко това. Може само да отрича участието си и да се моли да му повярвам.

— Взе ли приставката на Аюра?

— Да, главата и раменете бяха почти незасегнати. Ще я разпитаме, но това е формалност. Каквото знае, не ни върши работа. При подобни ситуации оставяме местните отрепки да се оправят сами. Нали помниш девиза: свеждай местните размирици до минимум, поддържай безупречната репутация на Протектората, събирай данни за бъдещ натиск.

— Да, помня. — Помъчих се да преглътна малко влага. — Знаеш ли, Аюра може да не се пречупи. При нейния пост трябва да има много сериозна психологическа обработка.