През остатъка от деня избягвахме да се срещаме. Силви седеше пред холографския дисплей и от време на време променяше цветовете му, без да го докосва и без да говори. По някое време мина в спалнята си и около час лежа там, гледайки тавана. На отиване към банята надникнах през открехнатата врата и видях, че устните й се движат беззвучно. Взех си душ, после застанах до прозореца, изядох един плод и насила изпих чаша кафе. Накрая излязох навън и тръгнах да бродя около основата на гнездото, разговаряйки разсеяно със синтетичния образ на Обект 301, който незнайно защо бе решил да се мъкне подир мен. Може би искаше да се увери, че няма да сторя някоя пакост.

Из студения планински въздух се носеше неясно напрежение. Като недовършен секс, като наближаващо лошо време.

Не може безкрайно да продължаваме по този начин, казах си аз. Нещо трябва да се пречупи.

Но вместо това наоколо притъмня и след още една мълчалива трапеза отидохме да си легнем рано в отделните спални. Лежах в мъртвешката тишина на звукоизолираната хижа и си представях нощни звуци, характерни за далеч по-южен климат. Изведнъж ми хрумна, че трябваше да се върна там почти преди два месеца. Емисарското обучение — съсредоточавай се върху непосредственото си обкръжение и върши най-неотложното — бе отклонявало мислите ми от тази тема през последните няколко седмици, но когато намирах свободно време, умът ми се рееше към Нова Пеща и Белотревната зона. Не че щях да липсвам на някого там, но бях нарушил уговорените срещи и Радул Сегешвар щеше да се чуди дали безмълвното ми изчезване не означава, че съм засечен и заловен, което щеше да доведе до много прискърбни последствия за него и Белотревната зона. Сегешвар ми бе задължен, но дългът имаше твърде спорен характер, а при южняшките мафии не е препоръчително да наблягаш на тия неща. Хайдуците не притежават нито етиката, нито дисциплината на якудза. А тайнственото ми отсъствие за цели два месеца беше нечувана злоупотреба с търпението им.

Ръцете пак ме сърбяха. Генетичен изблик на желанието да сграбча скалите, да се изкатеря и да изчезна накъдето ми видят очите.

Погледни трезво, Мики. Време е да се измъкваш от тая история. Дните ти като демилит отминаха. Беше забавно, даде ти ново лице и тия лепнещи длани, но всичко си има край. Време е да се върнеш към правия път. Към текущата задача.

Извъртях се на една страна и забих поглед в стената. От другата страна Силви навярно лежеше в същата тишина и същото усамотение. Може би и тя напразно гонеше дрямката.

И какво да направя? Да я зарежа ли?

Вършил си и по-лоши неща.

Видях обвинителния поглед на Ор. Да не си посмял да я пипнеш, мамка ти.

Чух гласа на Ласло. Вярвам ти, Мики.

Да, отвърна подигравателно вътрешният ми глас. Той вярва на Мики. Още не се е срещнал с Такеши Ковач.

Ами ако тя е онази, за която се представя?

Я стига! Квелкрист Фолкънър? Нали чу какво каза машината. Квелкрист Фолкънър се е превърнала в прах на седемстотин метра над Алабардос.

Тогава коя е? Призракът, онази в приставката. Може да не е Надя Макита, но сто на сто се смята за нея. И, мамка му, определено не е Силви Ошима. Е, коя е?

Нямам представа. Трябва ли да те вълнува?

Не знам. Трябва ли?

Трябва да те вълнува единствено фактът, че якудза е наела твоя милост от някакъв архивен запис, за да си видиш сам сметката. Адски поетично, мама му стара, и знаеш ли какво? Сигурно онзи приятел ще им свърши добра работа. Определено не му липсват възможности — глобална заповед, не забравяй. А можеш и да се обзаложиш, че има какво да го стимулира, по дяволите. Знаеш какви са законите за двойно зареждане.

А в момента единственото, което свързва цялата каша със сегашния ти носител, е спящата жена в съседната стая и нейната тайфа долнопробни наемници. Тъй че колкото по-скоро се отървеш от тях, тръгнеш на юг и се заемеш с текущата работа, толкова по-добре за всички засегнати.

Текущата работа. Да, това ще реши всичките ти проблеми, Мики.

Мамка ти, престани да ме наричаш така.

Раздразнено отметнах завивката и станах от леглото. Открехнах вратата и видях пустата обща стая. Масата и светещите извивки на дисплея сред мрака, неясните очертания на двете подпрени раници в ъгъла. Хотей хвърляше през прозорците оранжеви правоъгълници върху пода. Прекрачих гол през лунните лъчи, клекнах до раниците и почнах да ровя за пакет амфетаминова кола.

Майната му на съня.

Чух я зад себе си и се обърнах, усещайки как по костите ми плъзва като перце студът на непозната тревога. Не знаех срещу кого ще застана.

— И ти, а?

Беше гласът на Силви Ошима, леко озадаченият котешки поглед на Силви Ошима, която стоеше пред мен, обгърнала рамене с ръцете си. Също тъй гола, а гърдите й бяха сбрани и притиснати между ръцете като подарък за мен. Ханшът беше леко наклонен като насред крачка, едното заоблено бедро малко зад другото. Разрошената коса обкръжаваше съненото й лице. В лъчите на Хотей бледата й кожа придобиваше оттенъка на топла мед или сияние от жарава. Тя се усмихна колебливо.

— Все се събуждам. Имам чувството, че главата ми работи на максимални обороти. — Тя кимна към кутията кола в ръката ми. — Това няма да ти помогне, сам знаеш.

— Не ми се спи — отвърнах аз малко дрезгаво.

— Да. — Усмивката й внезапно изгасна и тя стана съвършено сериозна. — И на мен не ми се спи. Иска ми се онова, за което говореше вчера.

Тя разтвори ръце и гърдите й изхвръкнаха на свобода. Малко смутено посегна нагоре, приглади назад гъстата си коса и притисна длани към тила си. Измести крака тъй, че бедрата й се притиснаха. Наблюдаваше ме внимателно между вдигнатите си лакти.