— По-добре ще е за тебе, мастър Дори, никога да не разбереш. Защото разбереш ли, после мира няма да видиш.

Най-накрая стигнаха до „Плуга“ и колелата затропаха по калдъръма, докато Аболи завиваше към портите на странноприемницата. Стопанинът се втурна да ги посрещне с поклони и кърпа, в която бършеше ръцете си.

— Добре дошъл, сър Хал! Не Ви очаквахме по-рано от утре.

— Пътят се оказа по-добър, отколкото мислех. Бързо стигнахме. — Хал се измъкна вдървено навън. — Донеси кана бира, да изплакнем праха от гърлата си — нареди той, докато влизаше в странноприемницата. Тръшна се на един стол в предното помещение.

— Обичайната Ви стая Ви очаква, сър Хал, а също и стая за момчетата.

— Добре. И нека конярите ти се погрижат за конете и нека дадат стая на прислугата ми.

— Имам писмо от лорд Чайлдс във връзка с Вас, сър. Нарежда ми най-строго, да го уведомя за пристигането Ви на минутата.

— Направи ли го? — попита с остър поглед Хал. Никълъс Чайлдс беше председател на надзорниците на английската Източноиндийска компания, но той я управляваше като да му е бащиния. Човек с огромно богатство и влияние в града и двореца. Короната беше основен акционер в Компанията, така че Чайлдс разполагаше с благоволението на самия суверен. Не беше човек, на когото може да се гледа с лека ръка.

— В тази минута изпратих съобщението, сър.

Хал отпи от бирата и възпитано се оригна зад дланта си.

— Можеш вече да ме заведеш горе. — Той се изправи и стопанинът го поведе по стълбите, като вървеше с гърба напред и се кланяше на всяко трето стъпало. Хал одобри предоставените му помещения. Сам той разполагаше със салон и отделна трапезария. Момчетата заемаха стаята отсреща, а Уолш, наставникът им — тази до тях. Трапезарията щяха да използват като занималня, защото Хал бе решил да не позволи да пропуснат нито ден от уроците си.

— Татко, може ли да излезем да разгледаме града, моля те? — обади се Том.

Хал погледна към Уолш.

— Знаят ли си уроците, които сте им определил за пътуването?

— Мастър Гай, да. Но другите… — отвърна предвзето Уолш.

— Първо свършете, каквото ви е наредил мистър Уолш! — намръщи се Хал. — Докато не бъде напълно доволен, никакво излизане навън!

Когато двамата се обърнаха, Том се озъби зад гърба на възпитателя.

Пратеникът на Никълъс Чайлдс пристигна преди Аболи и Дениъл да бяха свалили тежките кожени куфари от покрива на каретата. Лакей в ливрея се яви пред Хал и с поклон му връчи запечатан с восък пергамент. Той му даде монета и с нокътя на палеца счупи печата на Източноиндийската компания. Писмото бе написано от секретар: „Лорд Чайлдс настоява за удоволствието да споделите вечерята му в осем часа тази вечер в «Бомбай хаус».“ Под това бе допълнено с ръката на Чайлдс: „Осуалд Хайд ще бъде единственият друг гост. Н. Ч.“

Хал подсвирна тихичко: интимна вечеря със стареца и канцлера на Негово Величество Крал Уилям Трети. Нещо интересно се мъти. Той се усмихна и усети тръпка на възбуда да минава през тялото му.

Аболи и Дениъл бяха изчистили калта от каретата, а космите на конете отново лъснаха като полиран метал. Хал бе имал достатъчно време да се изкъпе и да получи почистените си дрехи, преди да дойде време за тръгване към Чайлдс.

„Бомбай хаус“ се криеше зад висока ограда сред огромна градина, на един хвърлей от Съдебната палата и централата на Източноиндийската компания, разположена на „Леденхол стрийт“. При обкованите с желязо порти имаше пазачи, но те мигом ги отвориха, щом Аболи назова името на господаря си. Трима лакеи очакваха Хал при главния вход на сградата, за да вземат наметалото и шапката му и да го придружат вътре. Там го пое майордомът, за да го поведе през цяла редица просторни зали, украсени с огледала и огромни маслени картини, изобразяващи кораби, битки и екзотични пейзажи.

Докато се придвижваха, големите зали с обществен достъп отстъпиха място на по-скромни по размери помещения и Хал разбра, че са навлезли в частния сектор на огромната къща. Най-накрая спряха пред една врата така невзрачна, че той би я отминал, ако началникът на прислугата не бе почукал по нея със своя жезъл.

— Влез! — избумтя отвътре познатият глас и Хал мина с приведена глава през вратата, за да попадне в малка, но пищно украсена стая. Облицованите с дърво стени бяха окичени с гоблени от Индиите и Арабия, а самата стая едва събираше голямата маса, отрупана със сребърни чинии и позлатени супници, от които се разнасяха пикантни аромати и струйки пара.

— Точен, както винаги — похвали го лорд Чайлдс. Той бе седнал в началото на масата, разлял се извън огромен тапициран стол. — Прости ми, задето не мога да стана и те посрещна, както подобава, Кортни. Проклетата подагра пак ме е стегнала. — Той посочи качения си върху табуретка крак, омотан в превръзки. — Виждали сте се с Осуалд, разбира се.

— Имал съм тази чест — поклони се Хал към канцлера. — Добър вечер, милорд. Срещнахме се в дома на Самюъл Пепи миналия август.

— Добър вечер, сър Хенри. Много добре си спомням нашата среща. — Лорд Хайд се усмихна и му отправи полупоклон от място. — Вие не сте човек, който се забравя лесно. — Разговорът започва благоприятно, помисли си Хал.

Чайлдс му махна непринудено да седне до него.

— Седни тук, та да си чуваме приказката. Свали палтото и перуката, човече. Нека се разположим удобно. — Той погледна гъстата черна коса на Хал, само тук-там бродирана със сребро и добави: — Е да, разбира се, ти не носиш перука и много хубаво правиш. Ние, осъдените да живеем в града нещастници, трябва да се съобразяваме с модата.

Косите на другите двама бяха ниско остригани, съблекли се бяха по ризи с разкопчани яки. Чайлдс бе вързал салфетка около врата си и не бяха изчакали Хал, за да започнат да се хранят. Ако се съди по купчината празни черупки от стриди, Чайлдс бе унищожил вече няколко дузини. Хал свали палтото си, подаде го на един лакей и зае предложеното му място.