— Какво предпочиташ, Кортни, рейнско или мадейра? — Чайлдс даде знак на един от прислужниците да му напълни чашата. Хал предпочете рейнското. От опит знаеше, че вечерята ще е дълга и че зад измамната сладост на мадейрата се крие коварна сила. След като му напълниха чашата и оставиха пред него голямо плато със стриди от Колчестър, Чайлдс отпрати с жест прислугата, за да разговарят спокойно. Почти веднага зачекнаха злободневния проблем за войната в Ирландия. Сваленият Крал Джеймс бе отплавал от Франция за Ирландия, за да събере армия сред католическите си поддръжници там и се сражаваше срещу верните на крал Уилям сили. Осуалд Хайд се оплака от високата цена на кампанията, обаче Чайлдс изрази радостта си по повод успешната отбрана на Лондондери и Енискилен от частите на Негово Величество.

— Можете да бъдете сигурни, че щом се справи с ирландците, кралят ще насочи цялото си внимание към Франция — каза Осуалд Хайд, след което засмука нова стрида с тъжната физиономия, която му стоеше така непринудено. — Пак ще трябва да ходя в Парламента, да моля за пари.

Макар да живееше в провинцията, Хал беше много добре осведомен за събитията по света, тъй като поддържаше редовна кореспонденция с многобройните си приятели в Лондон. Беше изцяло в състояние да следи тънките криволици на разговора и дори да прави съвсем уместни забележки.

— Нямаме кой знае какъв избор в дадения случай — каза той. — След като Луи завладя Рейнската област, ние бяхме длъжни да тръгнем срещу него по силата на Виенския алианс. — Това мнение се споделяше и от другите двама и той почувства одобрението им, макар Хайд да продължи жалбите си по повод големите разходи за континенталната кампания.

— Съгласен съм, че трябва да воюваме с Франция, но за Бога, още не сме изплатили дълговете, направени във връзка с Холандската война и Пожара. Чернилката и Джейми ни оставиха борчове към всяка банка в Европа. — Чернилката беше прякор на Чарлз Втори, Веселия Монарх. Джейми беше Джеймс Втори, негов наследник на трона, на който остана едва три години преди врага му — Римокатолическата църква — да го прогони във Франция. Уилям, Щатхалтер на Обединените холандски провинции и четвърти по ред наследник на короната, бе повикан, заедно със съпругата си Мери, да заеме английския трон. Мери беше дъщеря на Джеймс, което правеше тази стъпка още по-законна и естествено — двамата бяха ревностни протестанти.

След като приключиха със сградите, Чайлдс отново извика прислугата, за да поднесе останалите блюда. Сам той се нахвърли върху една дувърска сепия, сякаш му беше смъртен враг. Продължиха с агнешко и телешко, които прокарваха с помощта на три различни бульона от сребърните супници. Добро червено вино замести малко тръпчивото бяло рейнско.

Хал отпиваше много пестеливо от чашата си, защото разговорът беше интересен, а кухнята на тънките плетеници от държавна власт и политика рядко ставаше негово достояние. Не би допуснал да се замае даже и от най-скъпото вино. Разговорът шареше от коронацията на Петър в Русия до френското нахлуване в Канада, от клането на американски заселници от племето йерокези до маратаското въстание срещу могулския владетел Аурангцеб в Индия.

Последната тема бързо прехвърли нещата към истинската причина за това събиране — делата и благосъстоянието на английската Източноиндийска компания. Хал долови промяната в настроението на двамата събеседници по особените погледи, които започнаха да му отправят. Те станаха изведнъж хитри и преценяващи.

— Чувам, че държите сериозен дял от акциите на компанията? — невинно се поинтересува лорд Хайд.

— Имах този късмет, да закупя малко акции, когато се завърнах от Изтока през седемдесетте — скромно се съгласи Хал — и от тогава, сегиз-тогиз, когато съдбата е милостива към мене, добавям по нещичко.

Чайлдс махна с ръка.

— Цял свят знае за изключителните заслуги на баща ти и твоите по време на Холандската война, а и след нея, както и за значителните добавки към имота ти, в резултат от военна плячка и търговски плавания до бреговете на островите на подправките и източното крайбрежие на африканския континент. — Той се обърна към канцлера: — Сър Хенри държи четири и половина процента от акциите на Компанията, без да броим зестрата на Елис Гренвил, която съвсем наскоро се омъжи за най-големия му син.

Хайд изглеждаше впечатлен, докато пресмяташе наум паричния израз на споменатата цифра.

— Доказал сте способностите си на мореплавател — промълви Хайд. — И благоразумен инвеститор. Напълно заслужавате придобитото. — Гледаше Хал с пронизващ поглед и той разбра, че най-после са стигнали до същината на въпроса. — Още повече, че вашите интереси са тясно свързани с нашите — тихо продължи канцлерът. — Ние всички притежаваме акции, като най-много има Короната. Така че, последните новини от Индиите засягат всички нас, по най-болезнен начин.

Някаква топка се сви в стомаха на Хал. Той се изправи на стола си и попита напрегнато:

— Извинете, но аз пристигнах в Лондон едва тази сутрин и нищо не знам.

— Тогава имаш късмет, защото новините никак не са добри — изръмжа Чайлдс и поднесе парче телешко към устата си. — Преди две седмици кораб на Компанията „Йомен ъв Йорк“ пристана на фирмения док. Плавал шестдесет и два дни от Бомбай с товар от памук и редки багрила. Носел съобщение от Джералд Онгие, губернатор на колонията. — Чайлдс млъкна и поклати глава, сякаш не му се щеше да произнесе следващото изречение. — Загубили сме два кораба. „Минотавър“ и „Албион спринг“.