— Какво взимат пиратите?

— Понякога заплатите на кораба.

Беше обичайна практика товарните кораби да носят достатъчно пари в брой, за да платят на екипажа в края на пътуването, в случай че някои членове не пожелаят да продължат по-нататък, и Кабрило реши, че става дума за петнадесет-двадесет хиляди долара.

— Друг път взимат товарни контейнери и ги прехвърлят на своите плавателни съдове, които според повърхностните описания вероятно са риболовни траулери с монтирани кранове. И както споменах, от време на време изчезват цели кораби.

Хуан се замисли, гледаше как димът на пурата се разсейва под тавана от тиково дърво.

— И Хиро и консорциумът му искат да сложим край на пиратството?

Линда погледна тефтера си.

— Точните му думи са: „Накарайте ги да платят като нападател, изправен пред защитниците на «Рейдърс».“

Кабрило се усмихна, като си спомни за любовта на Хиро към американския футбол и особено към „Рейдърс“, когато играеха в Лос Анджелис. После усмивката му помръкна. Структурата на Корпорацията бе такава, че всеки член на екипажа беше собственик. Процентът се определяше от ранга и стажа. Неочакваното оттегляне на Ричард Труит беше отворило празнина в паричните им резерви. Моментът не можеше да е по-лош, защото Корпорацията беше инвестирала голяма сума в сделка с недвижими имоти в Рио де Жанейро, а печалбата щеше да дойде чак след два месеца. Хуан можеше да се откаже от сделката, но очакваните приходи бяха твърде големи, за да ги пренебрегне. Наскоро приключената задача за Лангстън Овърхолт щеше да покрие възнаграждението на Ричард, но на Кабрило нямаше да му останат достатъчно пари за вноските за „Орегон“, за застраховките на хората си и за всички други безбройни разходи, които всяка компания има месечно. Фактът, че действаха на границата на закона, не означаваше, че могат да избегнат финансовата реалност в капиталистическия свят.

— Какво предлагат?

Рос отново погледна бележника си.

— Сто хиляди седмично за минимум осем седмици и максимум шестнадесет плюс един милион долара за всеки пиратски кораб, който унищожим.

Хуан се намръщи. Парите щяха да стигнат да платят разходите си, но го притесни мисълта, че ако се съгласи, ще бъде ангажиран два месеца и няма да може да поеме някоя по-доходна задача. По този начин обаче щеше да спечели време, преди да плати бразилската вноска, и след като я дадеше, Корпорацията отново щеше да бъде на червено. Да не говорим, че мразеше пиратството и изгаряше от желание да помогне да се сложи край на тази напаст в морето.

От докладите, които беше прочел, знаеше, че съвременните пирати съвсем не приличат на безразсъдните авантюристи от миналото. Вече нямаше брадати капитани с черни превръзки на окото и папагали на рамото. Днешните корсари, поне действащите в пролива Малака, обикновено бяха бедни рибари, въоръжени, с каквото могат да отмъкнат. Нападаха нощем и изчезваха бързо, като натоварваха всичко, което могат да носят. Имаше и убийства, но съвсем не в мащаб, какъвто описваше Линда Рос.

Кабрило винаги се беше страхувал, че един ден ще се появи водач, който ще организира пиратите, така както Лъки Лучано бе създал Престъпния синдикат и бе превърнал шайка бандити в добре смазана машина. Дошъл ли беше този ден?

Дали на сцената не беше излязъл гений, убедил другите, че като ги организира, ще удвоят и утроят печалбата си и ще издигнат пиратството до висотата на смъртоносен терористичен акт? Това със сигурност не беше немислимо. Хуан се запита дали всъщност двете неща не са свързани. В годините след 11 септември на много места по света финансирането на терористите беше пресъхнало. Може би групировки като Ал Кайда се бяха насочили към корсарство и други незаконни начинания, за да напълнят отново касите си за война.

Тази мисъл го накара да вземе решение. Вярно беше, че екипът му изпълняваше множество тайни мисии за американското правителство. Операцията в частния сектор щеше да облагодетелства интересите на САЩ и да спаси Чичо Сам от плащането на цялата сметка. Хуан погледна вицепрезидента по оперативната дейност и попита:

— Казаха ли ти колко пиратски кораба подозират, че действат там?

— Няма категорични цифри, но смятат, че са най-малко четири модифицирани траулера, ако се съди по разстоянията и часа на атаките.

Хуан изчисли, че това ще им донесе четири милиона долара. Сумата беше голяма, но той много добре знаеше колко бързо ще я погълне Корпорацията. Ако „Дискавъри“ беше повредена, нова подводница би им струвала два милиона долара. Кабрило помисли още малко и каза:

— Свържи се с Хироши и му кажи, че ще приемем поръчката при две условия. Първото е, че премията за всеки потопен кораб ще е два милиона и ще си запазим правото да развалим договора по наша преценка с един ден предупреждение. — Една-единствена ракета кораб — кораб от установката на „Орегон“ струваше приблизително един милион. — След това се обади на Овърхолт в Лангли, обясни му какво се готвим да правим и му кажи, че ще изпратя подробен доклад след два дни.

— А Еди Зенг?

Бяха му обещали две седмици почивка заради същия период, който беше издържал затворен в миниподводницата.

Кабрило включи плазмения монитор на бюрото си, отвори няколко прозореца, намери местоположението на „Орегон“ и изчисли разстоянията и пробега на хеликоптера „Робинсън R–44“, скрит в таен хангар под люка на задната палуба.

— Утре по някое време може да го закараме до Сеул. Оттам ще се качи на пътнически самолет.

— Не това е проблемът. Казал е на Джулия, че не иска да заминава.