Подводната сонда представляваше малък плавателен съд с формата на торпедо с три витла с променлива скорост на оста за двигателната сила и маневреността. В куполообразния нос имаше видеокамера с висока разделителна способност, а отзад бяха монтирани фарове, които осветяваха триметрова ивица в тъмните води.

Огромните врати към морето се отвориха и в огромния трюм в средата на кораба нахлу хлад. Подводните фарове хвърляха трепкащи зелени отблясъци върху напречните прегради. Голямата подводница „Номад 1000“ се извисяваше над басейна като дирижабъл, готова в случай, че се нуждаят от силната й автоматична ръка.

— Минаваме на петнадесет метра — съобщи диспечерът. Вниманието му беше приковано в екрана, показващ картина от камерата на робота. Виждаше се само мрак. Пръстите му стискаха двата лоста, които контролираха сондата. — Осемнайсет.

— Там. — Кабрило посочи.

В тъмнината се появиха едва забележими очертания. Отначало бяха черни и неясни, но с приближаването на робота се откроиха. Сондата се приближаваше откъм кърмата. Бронзовото витло блесна на силните светлини. След това се видя и рулят. Хуан никога не беше виждал такава подводница.

— Издигни ни метър и половина и дай три напред.

Операторът изпълни заповедите му и витлото изчезна от обхвата на камерата. Появиха се стоманени плоскости на корпус, но не бяха оформени като на типична подводница. От друга страна, Линда беше казала, че подводницата е странна, когато беше проверила формата й с активния сонар.

А после изведнъж забелязаха буквите ХАМ, изписани с бяла боя на черния корпус.

— Дръпни ни назад — каза Кабрило.

Малкият подводен робот даде на заден ход и думата нарасна на нищо неозначаващото УТХАМПТ.

— Какво означава УТХАМПТ, по дяволите? — попита единият водолаз.

— Саутхамптън, Англия — отвърна Хуан.

В същия миг се видя и името — „Авалон“. Това изобщо не беше подводница.

— Мислиш ли, че това е корабът, от който пиратите са отмъкнали бегълците?

— Съмнявам се. — Кабрило се вторачи в екрана, докато роботът минаваше над перилата на кърмата и покрай задната палуба. Сред плетеницата от оборудване плуваха риби. — Но съм сигурен, че е една от жертвите им. Обзалагам се, че е бил нападнат точно преди ние да влезем в обхвата на радара им. — Свърза се с мостика и помоли Марк Мърфи да провери кораба с британски флаг.

— Нямаше ли да чуем SOS? — попита водолазът.

— Не и ако пиратите са го заглушили или са се качили на борда, като са използвали някакъв номер, който да им позволи да превземат радиостанциите, преди те да изпратят сигнал за тревога.

— Шефе, обажда се Мърфи. „Авалон“ принадлежи на Кралското географско дружество. Пуснат е на вода през 1982 година, дълъг е четиридесет метра и…

— Кога за последен път са чули за него? — прекъсна го Кабрило.

— Според съобщение в пресата от Кралското географско дружество преди четири дни са загубили връзка с кораба. Американските спасителни екипи в Окинава не са намерили нищо.

— Няма логика. — Хуан беше озадачен. — Ако пиратите са се качили на борда и са прекъснали комуникациите, спасителните екипи би трябвало да забележат кораба за нула време.

— Не и ако са го потопили веднага — отговори операторът на дълбоководния робот.

— Няма начин да е потънал само на двайсет метра за четири дни. — Кабрило се замисли. — Освен ако… ако някой не е успял да спре нахлуването на вода.

— Пак щеше да потъне — обади се водолазът. — Щом е загубил плаваемост и е стигнал дотук, ще продължи да потъва.

Хуан го погледна.

— Уместна забележка, освен ако не се е заклещил в област от силно солена вода. По-гъста е от сладката и затова един и същ обем измества по-голяма тежест. Океанът е напластен като торта със слоеве вода с различно ниво на соленост и температура. Възможно е „Авалон“ да е потънал в пласт свръх гъста вода, която да е запазила равновесието му. — Кабрило все пак беше наясно, че корабът ще продължава да се пълни с вода, ще се плъзне през солената зона и после ще се устреми като камък към дъното.

Мълчаливо наблюдаваха как роботът обикаля потъващия кораб. Нямаше видими следи от борба, нито дупки от куршуми или доказателство за експлозия. „Авалон“ сякаш се беше потопил под вълните, без да окаже съпротива. Сондата стигна до носа. Хуан каза на лоцмана да мине покрай надстройката и да провери дали може да надникнат през някой прозорец.

— Мислиш, че някой все още може да е жив? — изведнъж изтърси водолазът.

Кабрило вече беше обмислил тази идея и я беше отхвърлил. Беше виждал колко жестоки са пиратите и знаеше, че не биха оставили очевидци дори на потопен кораб. Другото доказателство беше тишината. Ако беше затворен в потънал кораб, той щеше да направи нещо, за да привлече внимание, колкото и безполезни да изглеждат усилията му. Щеше да удря по корпуса с гаечен ключ, докато вече не може да движи ръцете си. А после щеше да крещи до последния си дъх. Не, Хуан беше сигурен, че на борда на „Авалон“ няма живи хора.