Трима командоси вече я чакаха. Бяха облечени като нея. Единият й даде боен колан. Тя провери дали пистолетът й със заглушител „Глок“ е зареден. Тъй като мисията беше разузнавателна, никой не носеше нещо по-тежко от пистолет, но куршумите с кухи върхове с живак имаха висока кинетична енергия и обезглавяваха хора дори с бръснещ изстрел. Линда нагласи микрофона на тактическия радиопредавател на гърлото си и сложи слушалката в ухото си. Всички изпробваха предавателите си и се увериха, че всеки чува другия, както и Макс в оперативния център.

Помещението беше озарено от червени бойни светлини и на блясъка им Линда намаза лицето си с камуфлажна боя, после нахлузи на ръцете си матови ръкавици. Лодката имаше места за осем души и плаваше с черен извънбордов мотор. До четиритактовия двигател беше монтиран друг, по-малък, захранван с акумулаторни батерии, който можеше да движи „Зодиак“ безшумно със скорост четири възела. Нещата, необходими за мисията, бяха завързани за дъното.

Диспечерът отново провери всеки член на екипа и после вдигна палец на Линда в знак, че всичко е наред. Тя му намигна и той угаси светлините. Външната врата — секция от корпуса с размери три на два и петдесет, точно над ватерлинията — се отвори. Шепотът на морето нахлу и Линда усети солта във въздуха. Нямаше луна, но „Маус“ се очертаваше в мрака. Предната му част беше осветена от прожекторите на двата влекача, а натриевите лампи на горната палуба придаваха релефност на силуета му.

Екипът избута лодката по покритата с тефлон рампа и скочи на борда веднага щом тя стигна до водата. Отделиха се от „Орегон“ в пръски от пяна и завиха, за да заличат дирята си.

Разстоянието между двата кораба изглеждаше малко на екраните на „Орегон“, но сега им се стори огромно. Морето беше спокойно и лодката леко се носеше по вълните, издигаше се, застиваше неподвижно за миг и после отново се спускаше в плавен ритъм. Външният двигател беше заглушен, но на Линда й се струваше, че боботи оглушително, макар да знаеше, че е почти безшумен дори при пълна скорост.

След пет минути вече бяха минали три четвърти от пътя. Командосът, който караше, угаси извънбордовия двигател, включи безшумния електрически мотор и по знак на Линда насочи лодката около кърмата на „Маус“, търсеше подходящо тъмно място, откъдето да се качат на борда.

Сухият док плаваше само с три възела, така че безпроблемно минаха зад него и се плъзнаха покрай десния борд. Корпусът нямаше отличителни знаци — просто сива стоманена стена, простираща се от носа до кърмата. Монтираните високо на перилата лампи осветяваха палубата, но в средата на кораба имаше тъмно пространство: една крушка беше изгоряла. Отправиха се натам. Командосът на руля непрекъснато променяше оборотите на мотора, за да държи лодката стабилна в развълнуваните води.

— Кука — каза Линда в микрофона.

Единият „тюлен“ вдигна до рамото си странно оръжие, което приличаше на голяма пушка, но от приклада до барабана на дъното на лодката имаше маркуч. Командосът активира лазерния мерник, вдигна пушката, прицели се в точка точно над перилата на „Маус“ и прошепна:

— Двайсет метра.

На светлината на малко фенерче с червено оптично стъкло партньорът му набра номер на клапана в горната част на цилиндъра и потупа стрелеца по рамото.

Той регулира дишането си — усещаше лекото издигане и снишаване на лодката — и зачака мига. Щом лодката застина на върха на следващата вълна, натисна спусъка.

От резервоара изригна точно премерено количество сгъстен азот и пушката изстреля къса гумирана стрела. Стрелата влачеше влакно от нанофибър, дебело няколко милиметра. В апогея на полета стрелата се разтвори и се превърна в кука, която прелетя над перилата и безшумно падна на палубата.

Стрелецът в лодката опъна влакното на закачената кука и свали оръжието.

— Готово.

Партньорът му откачи — макарата от пушката и закачи за влакното от нанофибър найлоново алпинистко въже. Задърпа го, докато не го прокара през малката макара на куката, и после го вързаха за халките на носа и на кърмата на лодката. Задърпаха с всички сили и вдигнаха лодката над водата. Така вече нямаше опасност някоя по-голяма вълна да я преобърне. А и ако я оставеха да подскача по вълните, докато оглеждаха „Маус“, стоманеният борд можеше да протърка гумата.

„Тюлените“ провериха дали пистолетите им са заредени и един по един се изкатериха горе.

Линда беше трета. Първият командос се прехвърли през перилата, прикриван от втория, и съобщи по предавателя, че всичко е чисто.

Линда стигна до парапета и погледна надолу. Гумената лодка се беше сгушила до сухия док далеч в мрака, а под нея се вълнуваше морето.

Командосът над нея й подаде ръка и я издърпа през перилата. Линда беше доволна, че дебелата бронежилетка предпазва гърдите й. Помисли си как би се оправила доктор Хъксли с нейния бюст.

Тримата образуваха защитен периметър около перилата, докато се качи и последният член на екипа. Той откачи куката и закачи лодката с муфа, която щяха да освободят, когато слезеха в нея.