И без да дочака отговор, Кабрило прибра пистолета в кобура и се качи по стълбата. Колелото на люка изскърца, когато го завъртя. Хуан вдигна капака, извади пистолета и подаде глава на по-горното ниво. Беше тъмно като в рог и тихо. Той се провря и зачака Тори. Щом тя застана до него, Хуан рискува и отново запали фенерчето.

Лъчът освети главното контролно помещение. Оттук екипажът със система от помпи прехвърляше вода от един резервоар в друг, за да поддържа кораба в равновесие. Хуан за миг се замисли дали да не потърси изпускателния отвор, клапан в корпуса, откъдето морската вода се изпомпваше в кораба за баласт, но щеше да му отнеме много време, докато го намери и отвори. Освен това там сигурно имаше здрава мрежа, предпазваща помпите от задръстване с риби и водорасли, когато всмукват вода.

Щом се ориентира къде се намира, Кабрило включи миникомпютъра си и отвори прозорец с плановете на „Тоя Мару“. Трудно беше да види чертежите на малкия екран, така че му трябваха няколко минути да очертае маршрут за бягство.

— Готово — най-после каза той. — Върви зад мен.

— А кавалерството, капитане?

— В момента е нужна практичност. Нося бронежилетка и освен ако не си отслабнала с десет килограма за две седмици, знам, че ти нямаш.

Тя го погледна и се усмихна.

— Предавам се. Води.

Хуан огледа коридора пред контролното помещение и се измъкна навън. Приборът за нощно виждане на Тори беше безполезен, защото нямаше светлина, която да усилва. Това го принуждаваше да разчита на фенерчето и да се надява, че пазачите по някакъв начин ще се издадат.

В дъното на коридора стигнаха до стръмни стълби. Кабрило тръгна по тях, но спря, защото чу гласове и видя светлина горе. Тори спря зад него. Двама мъже, въоръжени с автомати, минаха над тях. Кабрило и Виктория изчакаха гласовете им да заглъхнат и продължиха нагоре по стълбите.

Стигнаха до нивото под главната палуба. Щом излезеха, Хуан смяташе да скочат от борда и да намери ребридера. Хората на Шиер Сингх нямаше да ги забележат в мрака.

От коридора се чу непогрешимият звук на зареждане на оръжие и Кабрило блъсна Тори на пода. Пръстът му натисна спусъка още преди той да види мишената: стреляше, за да увеличи максимално объркването. В първите секунди на засадата не го беше грижа за опасността от рикошет. Най-важното беше да се измъкнат. Виктория също стреля. Деветмилиметровият й пистолет без заглушител изгърмя като оръдие в затвореното пространство на металния кораб.

Хуан реши да се върнат по стълбата, но отдолу се разнесе стрелба от автоматично оръжие. Стрелящият беше толкова близо, че той усети горещината на куршумите, пламъкът от дулото беше като експлозия в лицето му.

Кабрило стреля напосоки надолу и запълзя по пода, търсеше укритие. Излезе от обсега на стрелбата и издърпа и Тори на безопасно място. По чудо не беше ранен, англичанката май също не беше.

Хуан хвърли миникомпютъра си в коридора и мигновено отново започна стрелба. Това беше хубаво — пазачите бяха нервни. Кабрило изстреля три куршума и се придвижи напред, докато натискаше спусъка за четвърти път. И в същия миг забеляза стрелеца — залегнал на пода човек с тюрбан на главата и с калашник в ръцете. Хуан го застреля с два куршума в челото и се дръпна, когато друг пазач по-нататък в коридора откри трескава стрелба.

Хвана Тори за ръка, дръпна я и побягнаха.

Докато завиваха, Кабрило видя едва забележимо движение и в следващия миг върху главата му се стовари приклад. Той падна като подкосен, но не загуби съзнание. Деветмилиметровите куршуми на Виктория блъснаха пазача в стената и тя се обагри от кръвта му.

Зашеметеният Хуан се остави Тори да го изправи на крака. Виеше му се свят и от раната на главата му се процеждаше кръв и влизаше в лявото му око. Той я обърса и изпъшка.

— Познавам един добър пластичен хирург — каза Виктория.

Побягнаха отново.

В същия момент се разнесе ужасно стържене и Кабрило веднага разбра, че това е резачката. Миг по-късно верижният трион се вряза в кораба точно пред надстройката, само на пет-шест метра пред тях. Охлаждащата го вода забули всичко в пара, разхвърчаха се стружки. Трионът смени посоката и започна да реже хоризонтално към тях, разрязваше напречните метални прегради, сякаш бяха хартия. Режеше на метър и нещо над пода и ги следваше по петите, колкото и бързо да бягаха. Смрадта на обгорената стомана беше задушаваща. Една нажежена стружка падна върху Хуан и проби дупка в неопреновия му костюм.

Стигнаха до друга стълба и хукнаха нагоре, възможно по-далече от смъртоносната резачка. Тя обаче сякаш знаеше накъде са се отправили и зави след тях, поглъщаше стъпалата като праисторически хищник. Перилата изтрещяха в стената, когато трионът ги откъсна от основата им.

Кабрило едва виждаше от стичащата се в очите му кръв, виеше му се свят. Виктория обаче не го изостави. Заедно бягаха от свирепата атака на триона. Минаха покрай каютите на екипажа и когато завиха зад следващия ъгъл, хукнаха към изхода. Надпреварваха се с режещата верига, която вече се движеше успоредно с тях, така че не я виждаха.