Другата перка се удари в голям резервоар, монтиран на колове. Горивото в него се взриви в извисяваща се към небето експлозия, която претовари светлинните филтри на мерника. Линкълн погледна над пушката. Пламъците се разрастваха като гъба встрани и нагоре. Всички на разстояние тридесетина метра от резервоара бяха повалени от ударната вълна, а на пет — убити.

— Виждам движение — извика Адамс. — Задната врата на хеликоптера се отваря. Слиза мъж с тюрбан.

— Трябва да е Шиер Сингх — каза Тори. — Къде отива?

— Чакай малко. — Изминаха няколко изпълнени с напрежение секунди. — Качва се в кола. Прилича на мерцедес. Сяда отзад. Отпред е само шофьорът.

— Да го очистя ли, Хуан? — попита Линкълн и отново вдигна пушката.

— Не тук. Нека излезе на магистралата и се отдалечи от всичките тези пазачи.

— Сингх сигурно се е обадил на някого — съобщи Джордж. — Друга кола излиза от жилищния комплекс. Вътре има поне четирима въоръжени мъже.

— Е, знаехме, че няма да е лесно. — Кабрило си погледна часовника. Една трета от тридесетминутния период да настигнат „Орегон“ беше изминала.

След миг всички видяха фаровете на две коли — излязоха от задната порта на комплекса и зафучаха на юг. От двете страни на пътя имаше тъмна джунгла и светлините се отразяваха, сякаш автомобилите минаваха през тунел. Джордж подаде пълна тяга и бързо ги изпревари.

Шофьорите караха на четири-пет метра един от друг. Беше малко трудно за онова, което Хуан беше намислил, но нямаше друг избор. Той извади една граната от раницата си и отвори прозорчето на дясната врата на хеликоптера. При оптималния вариант гранатата трябваше да се взриви след пет секунди, но винаги трябваше да се отчита плюс-минус една. Проблемът не беше голям, когато хвърляш граната в стрелково гнездо или се опитваш да убиеш войници, вървящи пеша. Колите под тях обаче летяха със сто и четиридесет километра в час, което означаваше почти четиридесет метра в секунда.

Кабрило извади предпазителя и подаде гранатата през прозореца. Хвърлянето бе по-скоро въпрос на опит и инстинкт, отколкото на пресмятане. Той изчака няколко мига и хвърли гранатата.

Мракът я погълна мигновено, но след секунда мерцедесът рязко зави, шофьорът очевидно реагира на тежкото нещо, което отскочи от багажника. Гранатата изтрака върху колата, падна на шосето и се затъркаля по асфалта. Следващият автомобил мина над нея, шофьорът вероятно не я видя или не разбра какво е. Измина още една секунда — най-дългата в живота на Кабрило. Той вече беше сигурен, че колата на пазачите се е спасила от гранатата, и посегна за друга… и в същия миг гранатата избухна точно под резервоара.

Двете експлозии станаха една след друга. Първо се взриви гранатата, последва зрелищната детонация на бензина. Задната част на колата излетя нагоре, тя се преобърна, стовари се на покрива си и се запреобръща, като разпръскваше метални парчета. Блъсна се в един електрически стълб и буквално се уви около него.

Шофьорът на Шиер Сингх неволно намали, вероятно виждаше какво става в огледалото. Джордж изпревари мерцедеса — летеше на три метра над зеления балдахин на джунглата и на петнадесет метра вдясно от пътя. Линкълн вдигна пушката и стреля. Обикновен куршум само би пробил гумата на мерцедеса, но патронът петдесети калибър разби на парчета шпонката, където предната ос се съединяваше с колелото, и то се откъсна от автомобила. Тежката кола хлътна върху строшената си ос в дъжд от искри, шофьорът се мъчеше да я задържи на шосето.

За всеки случай Линкълн изстреля два куршума в предния капак и доволно кимна, когато от пробития радиатор изригна пара.

Адамс сниши хеликоптера и кацна. Кабрило, Линкълн и Виктория Болинджър изскочиха навън. Линкълн и Хуан носеха карабини М–4А2, а Тори полуавтоматичен пистолет „Берета“ от арсенала на „Орегон“.

Шофьорът изскочи от колата, скри се зад вратата и обсипа пътя с куршуми. Тримата се хвърлиха на земята. Линкълн също откри огън: съсредоточи изпепеляващ порой от 5.56 милиметрови куршуми в отворената врата.

Мерцедесът явно беше брониран, така че Кабрило стреля под вратата. Първият откос не улучи шофьора, но вторият разкъса прасеца и глезена му. Той падна, вратата се затвори и Тори го простреля с два куршума. Мъжът се свлече на земята.

Хуан се опита да отвори задната врата, но беше заключена. Той изпразни почти целия пълнител в стъклото от упор. Първите десетина куршума само напукаха твърдия пласт и Кабрило удари стъклото с приклада и проби дупка. Отстъпи назад и Линкълн стреля, за да разшири отвора. Разхвърчаха се стъкла, същински искрящи диаманти.

Кабрило го потупа по рамото, за да спре, и викна:

— Сингх, давам ти три секунди да си подадеш ръцете през прозореца.

От колата не се чуваше нито звук.

— Едно… две… три!

Хуан и Линкълн откриха огън едновременно. Куршумите минаха през разбитото стъкло и започнаха да трошат отсрещния прозорец. Няколко се забиха в задната седалка, два рикошираха в бронираното стъкло и изсвистяха в задната част на колата. Над пукота на оръжията се извиси пронизителен вик на болка. Двамата спряха да стрелят.