И в тоя миг канцлерът почувствува един съвсем неочакван удар по ухото. Канцлерът падна.

И веднага след него падна гвардеецът, който току-що се разправяше със Суок.

Него също така бяха го ударили по ухото. Но как! Можете да си представите колко силен трябва да е бил ударът, за да повали в безсъзнание такъв грамаден и зъл гвардеец!

Преди да успее Суок да се озърне, нечии ръце отново я подхванаха и помъкнаха.

Те бяха също груби и силни ръце, но изглеждаха по-добри и в тях Суок се чувствуваше много по-удобно, отколкото в ръцете на гвардееца, който лежеше сега на лъскавия под.

— Не се бой! — пошепна й нечий глас. Шишковците нетърпеливо чакаха в Залата на съда. Те сами искаха да осъдят хитрата кукла. Наоколо седяха чиновници, съветници, съдии и секретари. Разноцветни перуки — тъмночервени, люлякови, яркозелени, рижави, бели и златни — пламтяха в слънчевите лъчи. Но дори веселата слънчева светлина не можеше да украси надутите физиономии под тези перуки.

Тримата шишковци както по-рано страдаха от жегата. Пот се сипеше от тях като град и похабяваше поставените пред тях листа хартия. Секретарите всяка минута сменяха листата.

— Нашият канцлер ни кара да чакаме дълго — рече Първият Шишко и замърда пръсти като обесен човек.

Най-сетне дългоочакваните се появиха.

Трима гвардейци влязоха в залата. Единият държеше на ръце момичето. О, как тъжно изглеждаше то!

Розовата рокля, която поразяваше вчера със своето сияние и скъпа изкусна направа, беше се превърнала сега в жалки дрипи. Повехнали бяха златните рози, изронили се бяха пулчетата, изпомачкана и опърпана беше коприната, главата на момичето печално виснеше върху рамото на гвардееца. Момичето беше смъртно бледо и нейните лукави сиви очи бяха помръкнали.

Пъстрото събрание вдигна глави.

Тримата шишковци потриваха ръце.

Секретарите извадиха дългите си пера иззад своите не по-малко дълги уши.

— Така — рече Първият Шишко. — А къде е държавният канцлер?

Гвардеецът, който държеше момичето, застана пред събранието и доложи. Сините му очи весело блестяха.

— Господин държавният канцлер из пътя получи разстройство в стомаха.

Това обяснение задоволи всички.

Съдът започна.

Гвардеецът тури клетото момиче да седне върху грубата скамейка пред масата на съдиите. То седеше с наведена глава.

Първият Шишко започна разпита.

Но тук се натъкнаха на твърде важна пречка: Суок не искаше да отговаря на нито един въпрос.

— Прекрасно! — разсърди се Шишкото. — Прекрасно! Толкоз по-зле за нея. Тя не ни удостоява с отговор — добре… Толкова по-страшно наказание ще измислим за нея!

Суок не помръдна.

Тримата гвардейци, сякаш окаменели, стояха от двете й страни.

— Повикайте свидетелите! — разпореди се Шишкото.

Имаше само един свидетел. Доведоха го. Това беше уважаемият зоолог, надзирателят на менажерията. Цяла нощ той беше висял на клона. Едва сега бяха го снели. Той така и влезе: в цветен халат, в шарено бельо и с нощна шапчица. Пискюлът от шапчицата се влачеше отдире му по земята като черво.

Когато видя Суок, която седеше на скамейката, зоологът, се олюля от страх. Подкрепиха го.

— Разправете как е била работата.

Зоологът се залови да разправя надълго и нашироко. Той съобщи как, когато се покатерил на дървото, видял между клоните куклата на наследника Тутти. Тъй като той никога не бил виждал живи кукли и не предполагал, че куклите нощно време се катерят по дърветата, той много се уплашил и изгубил съзнание.

— По какъв начин е освободила тя оръжейния майстор Просперо?

— Не знам. Не видях и не чух. Припадъкът ми беше много дълбок.

— Ще ни отговориш ли ти, мръсно момиче, как оръжейният майстор Просперо се е озовал на свобода?

Суок мълчеше.

— Разтърсете я.

— Хубавичко! — заповядаха шишковците.

Синеокият гвардеец раздруса момичето за раменете. Освен това той я чукна силно по челото.

Суок мълчеше.

Шишковците засъскаха от злоба. Разноцветните глави се заклатиха с укор.

— Очевидно — рече Първият Шишко — ние не ще можем да узнаем никакви подробности.

При тези думи зоологът се плесна с длан по челото.

— Аз знам какво трябва да се направи!

Събранието наостри уши.

— В менажерията има клетка с папагали. Там са събрани папагали от най-редки породи. Вие, разбира се, знаете, че папагалът умее да запомня и повтаря човешката реч. Много папагали имат чуден слух и великолепна памет… Аз мисля, че те са запомнили всичко, което е ставало през нощта в менажерията с това момиче и оръжейния майстор Просперо… Затова предлагам да се повика в Залата на съда като свидетел, който и да е от моите чудни папагали.