Току-що описвахме утрото с неговите необикновени събития, а сега ще се върнем назад и ще опишем нощта, която предшествуваше това утро и беше, както вие вече знаете, изпълнена с не по-малко чудни събития.

Тази нощ оръжейният майстор Просперо избяга от Двореца на тримата шишковци, тази нощ Суок беше хваната на местопрестъплението.

Освен това в тази нощ трима души с потулени фенери влязоха в спалнята на наследника Тутти.

Това стана приблизително един час след като оръжейният майстор Просперо разби дворцовата сладкарница и гвардейците взеха Суок в плен до спасителната тенджера.

В спалнята беше тъмно.

Високите прозорци бяха пълни със звезди.

Момчето, дълбоко заспало, дишаше много спокойно и тихо…

Тримата души по всякакъв начин се мъчеха да скрият светлината от фенерите си.

Какво правеха те — не се знае. Чуваше се само шепот. Караулът, застанал до вратата на спалнята отвън, продължаваше да стои, като че нямаше нищо.

Очевидно тримата влезли при наследника имаха някакво право да се разпореждат в неговата спалня.

Вие вече знаете, че възпитателите на наследника Тутти не се отличаваха с храброст. Спомняте си случая с куклата. Спомняте си как се беше изплашил възпитателят при страшната сцена в градината, когато гвардейците бяха намушили куклата със сабите си. Видяхте как се уплаши възпитателят, когато разказваше за тази сцена на тримата шишковци.

И този път дежурният възпитател излезе също такъв страхливец.

Представете си, той се намираше в спалнята, когато влязоха тримата непознати с фенерите. Той седеше до прозореца, бдеше над съня на наследника и за да не заспи, гледаше звездите и проверяваше знанията си по астрономия.

Но в този миг вратата скръцна, блясна светлина и се мярнаха три тайнствени фигури. Тогава възпитателят се скри в креслото. Той се страхуваше най-много, че неговият дълъг нос ще го издаде напълно. И наистина този удивителен нос отчетливо се чернееше върху фона на звездния прозорец и можеше веднага да бъде забелязан.

Но страхливецът се успокояваше: „Дано помислят, че това е някакво украшение върху дръжката на креслото или корниза на отсрещната къща“.

Трите фигури, едва-едва осветени от жълтата светлина на фенерите, се приближиха до кревата на наследника.

— Тук — чу се шепот.

— Спи — отвърна друг.

— Тсс!…

— Нищо. Той спи дълбоко.

— И тъй, действайте.

Нещо издрънча.

По челото на възпитателя изби студена пот. Той почувствува, че носът му расте от страх.

— Готово — съскаше нечий глас.

— Хайде.

Пак издрънча нещо, после избълбука и почна да се лее. И изведнъж отново настана тишина.

— Къде да сипя?

— В ухото.

— Той спи, сложил ръка на бузата си. Тъкмо удобно. Сипете в ухото.

— Само предпазливо. По капчица.

— Точно десет капки.

— Първата капка изглежда е страшно студена, а втората не извиква никакво усещане, защото първата действува незабавно. След нея изчезва всяка чувствителност.

— Помъчете се да сипете течността така, че между първата и втората капка да няма никакъв промеждутък.

— Инак момчето ще се събуди като от докосване на лед.

— Тсс!… Сипвам… Едно, две!… И възпитателят изведнъж почувствува силна миризма на момина сълза. Тя се разля по цялата стая.

— Три, четири, пет, шест… — броеше нечий глас с бърз шепот.

— Готово.

— Сега той ще спи три дни непробуден сън.

— И няма да знае какво е станало с неговата кукла…

— Ще се събуди, когато всичко вече се свърши.

— Че инак току-виж захванал да плаче, да тупа с крака и в края на краищата тримата шишковци ще простят на момичето и ще му подарят живота…

Тримата непознати изчезнаха. Треперещият възпитател стана. Запали една малка лампичка, която гореше с пламък във форма на оранжев цветец, и се приближи до кревата.

Наследникът Тутти лежеше в дантели под копринени завивки, мъничък и важен.

Върху грамадни възглавници почиваше главата му с разчорлени златни коси.

Възпитателят се наведе и приближи лампичката до бледото лице на момчето. В мъничкото му ухо светлееше капка, сякаш бисер в раковина.

Златистозелена светлина трептеше в нея. Възпитателят я докосна с кутрето си. Върху мъничкото ухо не остана нищо, а цялата ръка на възпитателя бе пронизана от остър нетърпим студ…