– Кръгът ми не е нарушен - каза Стиви Рей ясно и бързо.
– Репхайм и този отвратителен бик дойдоха, защото аз ги призовах. Така че със силата на земята, сега призовавам другия бик. Онзи, който е във вечна битка с този тук. Ще платя всяка цена, която поиска, за да прогони това нещо от моя гарван-демон!

Репхайм усети как съществото над него спря, когато лъч светлина проби черния пушек пред Стиви Рей. Той видя как очите й се разшириха и тя се усмихна, а после се разсмя:

– Да!
– извика тя радостно.
– Ще платя цената ти. Толкова си черен и красив!

Белият бик изръмжа. Нишките се отдръпнаха от Репхайм и се плъзнаха към Стиви Рей. Той отвори уста, за да изкрещи някакво предупреждение, но Стиви Рей стъпи право в лъча от светлина. Чу се гръм, блесна ослепителна светкавица. От центъра на ярката експлозия изскочи друг огромен бик, толкова черен, колкото първият беше бял. Но чернотата на това създание не беше като нишките, които се плъзгаха към него. Козината му беше по-скоро като нощно небе, изпълнено със сиянието на диамантени звезди. Дълбоки, мистериозни и красиви.

За миг погледът на черния бик се спря върху Репхайм и той ахна. Никога не бе виждал такава доброта в живота си, дори не беше подозирал, че е възможно да съществува.

– Не позволявай да се окаже, че е направила грешен избор - каза черният бик. Гласът му беше също така мощен и отекваше в ума на Репхайм, но беше изпълнен със състрадание.
– Защото независимо дали си струваш или не, тя вече ми плати цената.

Черният бик сведе глава и предизвика белия, изблъск-вайки го от тялото на Репхайм. Последва оглушителен трясък, а настъпилата след това тишина беше дълбока и не по-малко оглушителна.

Черните нишки изчезнаха като роса на лятно слънце. Стиви Рей беше паднала на колене и изведнъж пушекът се разнесе и новакът връхлетя в кръга, с нож в ръка.

– Отдръпни се, Стиви Рей! Сега ше убия тази гадина!

Стиви Рей докосна земята и прошепна:

– Земя, препъни го. Силно.

Зад рамото й Репхайм видя как земята се надига точно пред краката на момчето и жилавият новак падна по очи.

– Можеш ли да летиш?
– прошепна тя.

Така мисля - промърмори Репхайм.

– Тогава се връщай в музея. Ще дойда при теб по-късно.

Той се поколеба. Не искаше да се разделят толкова скоро, след като преминаха заедно през това изпитание. Дали наистина вече е добре, или Мракът е взел твърде много от нея?

– Добре съм, заклевам се - отвърна тя, след като прочете мислите му.
– Сега върви.

Репхайм се изправи. Хвърли й последен поглед, разпери криле и понесе изнуреното си тяло към небето.

Далас полу-влачеше, полу-носеше Стиви Рей, като слязоха от колата, и спореше с нея, защото настояваше да я заведе в лечебницата, вместо първо в стаята й, както тя искаше. В този момент се натъкнаха на Ленобия и Крамиша, които отиваха към храма на Никс.

– Боже мили! Здравата си загазила!
– извика Крамиша и се закова на място.

– Далас. бързо да я заведем в лечебницата!
– каза Ленобия.

За разлика от Крамиша тя не замръзна на място при гледката на окървавената Стиви Рей. Завтече се, за да помогне на Далас, подхвана я от другата страна и моментално я поведоха към лечебницата.

– Не, я чакайте малко. Искам да ида в стаята си. Трябва ми телефон, а не доктор. А не мога да си намеря скапания телефон.

– Не можеш, защото онази птицеподобна гад ти съдра почти всичките дрехи, заедно с кожата. Телефонът ти сигурно е там. в парка, стъпкан в калта и подгизнал от собствената ти кръв. Трябва да идеш в скапаната лечебница!

Аз имам телефон, може да използваш моя каза Крамиша, като ги настигна.

Използвай телефона на Крамиша, но Далас има право. Та ти дори не можеш да стоиш сама на краката си. Отиваме незабавно в лечебницата - каза Ленобия решително.

– Добре. Както и да е. Занесете ме до някой стол или до нещо за сядане, за да мога да се обадя. Крамиша, имаш номера на Афродита, нали?

– Да, само не си мисли, че това ни прави приятелки — промърмори тя.

Погледът на Ленобия се върна към раненото тяло на Стиви Рей:

– В доста лоша форма си - каза тя.
– Отново.
– Изведнъж думите на Далас изплуваха в съзнанието й, очите й се разшириха от ужас. Каза, че го е направила някаква птица?

Птицеподобно - каза Далас, а едновременно с него Стиви Рей извика: