– Не! Далас, точно сега нямам времето и енергията да споря с теб.

– Искаш да кажеш, че не си видял точно какво се е случило с нея?
– попита го Ленобия.

– Да. Имаше твърде много пушек и тъмнина. Не виждах къде е и не можех да проникна в кръга, за да й помогна. А когато въздухът се проясни, тя беше в това състояние и птицеподобното се беше надвесило над нея.

– Престани да говориш за мен, все едно ме няма! И не се беше надвесил над мен. Лежеше на земята до мен.

Ленобия понечи да каже нещо, но в този момент стигнаха до лечебницата, където ги посрещна старшата сестра Сапфир, която сега ръководеше мястото в отсъствието на Лечителката. Тя ги посрещна с обичайното си кисело изражение, но в момента, в който видя Стиви Рей, очите й се разшириха от ужас:

Бързо я сложете тук — каза тя и посочи едно новоосвободено легло.

Оставиха я там внимателно и Сапфир започна да вади инструменти от един метален шкаф. Първото нещо, което извади, беше пликче с кръв, което веднага подхвърли на Ленобия.

Накарай я да го изпие веднага.

В пълно мълчание Ленобия разкъса пликчето и помогна на Стиви Рей да го хване с треперещите си ръце и да го поднесе към устата си.

Ще ми трябва още от същото - каза тя.
– И както вече казах, спешно се нуждая от телефон. На секундата.

– Трябва да видя какво е разкъсало кожата ти по този начин. Изгубила си много кръв и трябва да си набавиш бързо голямо количество. Също така трябва да разбера защо кръвта от раните ти мирише така странно.

Гарван-демон! Точно така се казваха онези неща - сети

се Далас.

– Нападнал те е гарван-демон?
– възкликна Ленобия.

– Не. И точно това се опитвах да набия в дебелата глава на Далас. Мракът нападна мен и гарвана-демон.

А както вече казах, говориш несвързано. Видях онази птицеподобна гад. Видях кръвта по теб. Раните ти изглеждат точно като направени от клюна му. Не видях нищо друго!
– изкрещя Далас.

– Не видя нищо, защото Мракът беше покрил с дим цялата вътрешност на кръга, включително мен и гарвана-демон. След което нападна и двама ни - изкрещя ядосано Стиви Рей насреща му.

– Защо звучиш така, сякаш се застъпваш за птицеподоб-ното?

– Знаеш ли какво, Далас? Защо не вземеш да ми целунеш задника? Не се застъпвам за никого, освен за себе си. Ти дори не успя да влезеш в кръга и да ми помогнеш. Трябваше да се оправям сама!

Последва дълга тишина, в която Далас я гледаше с обида и огорчение, а после Сапфир се обади с рязък тон.

– Далас, мисля, че трябва да излезеш. Налага се да срежа каквото е останало от тези дрехи и не е прието да си тук.

– Но аз...

– Ти доведе нашата Висша Жрица у дома. И се справи много добре - каза Ленобия и докосна нежно ръката му.
– А сега ни остави да се погрижим за нея.

Далас, защо не ни донесеш нещо за хапване? Аз ще се оправя - каза вече по-спокойно Стиви Рей, която се чувстваше гузна, че беше толкова рязка с него и остави емоциите и страхът й да вземат връх.

Добре, отивам.

Хей, Ленобия е права. Направи много добре, че ме докара дотук добави Стиви Рей.

Той се обърна към нея през рамо точно когато излизаше през вратата и тя си помисли, че никога не е виждала очите му толкова тъжни.

– За теб винаги, момиче - каза той и излезе.

Вратата се затвори и Ленобия изстреля:

Сега обясни за гарвана-демон.

– Да, и аз си мислех, че всички са си заминали.

– Вие двете може да останете. Другата сестра отиде за доставките от болница „Св. Джон“, така че може би ще са ми необходими още няколко ръце. Може да си говорите, до-като ми помагате - каза Сапфир и връчи на Ленобия още едно пликче с кръв. Отвори й го. Крамиша, иди да си измиеш ръцете и започни да ми подаваш тези тампони със спирт.

Крамиша я изгледа и вдигна вежди, но отиде до мивката. Ленобия разкъса пликчето и го подаде на Стиви Рей, която го изпи максимално бавно, печелейки време.

Сапфир разкъса рязко каквото беше останало от дрехите й и звукът проехтя в празната стая.

Стиви Рей се почувства неудобно от мисълта, че всички гледат полуголото й тяло. Искаше й се да си бе сложила някой по-хубав сутиен и се размърда нервно:

– Мамка му, много си харесвах тези каубойски дънки. Не ми се мисли как ще трябва да ходя пак до магазина на трийсет и първа, за да си купувам нови. Задръстванията в тази част на града са ужасни.

– Може би трябва да разшириш малко модния си вкус. Магазинът на „Чери Стрийт“ е по-близо и има много по-хубави модели, които не са от деветдесетте - каза Крамиша.

Три чифта очи я стрелнаха моментално.

Какво?
– сви рамене тя.
– Всеки знае, че Стиви Рей се нуждае от малко подобрения.

– Благодаря ти, Крамиша. Сега се чувствам много по-добре, въпреки че току-що едва не умрях и т.н.

Стиви Рей завъртя очи, а Крамиша й се усмихна.

Но истината е, че определено се почувства по-добре. Някак си нормална. Изведнъж осъзна, че съвсем реално се чувстваше по-добре. Кръвта, която изпи, я стопли и вече не беше толкова слаба, както преди няколко минути. Всъщност беше някак замаяна, сякаш кръвта й става супер силна и се бунтува в тялото й. Това е кръвта на Репхайм. Тази част от нея, която се смеси с моята, реагира на човешката кръв и ми дава сила.