– Най-после. Вие червените явно сте много силни през нощта, но затова пък през деня спите като заклани.

Старк се изправи, намръщи се на Афродита, която се беше разположила в едно от кремавите кадифени канапета и бе кръстосала грациозно дългите си крака, като си пийваше топъл чай.

– Афродита, защо си тук?

Вместо да му отговори, тя погледна към Зоуи:

– Не е помръдвала, откакто се случи това, нали?

Старк се изправи и нежно зави Зоуи с одеялото. Докосна

бузите й и целуна единствения белег, който й беше останал - обичайния за всеки новак полумесец. Няма проблем, ако се върнеш при нас като обикновен новак. Просто се върни, помисли си той, докато докосваше белега. После се обърна към Афродита:

– Не, не е помръдвала. Не може. Тя е тук. И имаме само седем дни да разберем как да я върнем.

Шест поправи го Афродита.

– Да, права си. Вече са само шест - преглътна той тежко.

– Тогава да се залавяме за работа. Определено нямаме време за губене.

Афродита стана и тръгна да излиза от стаята.

– Къде отиваме?
– попита Старк и тръгна след нея, но все още хвърляше по някой поглед на Зоуи през рамо.

Хей, трябва да се стегнеш. Ти сам каза, че тя не е тук. Престани да я зяпаш, все едно си някое малко кученце.

– Аз я обичам! Имаш ли някаква представа какво изобщо значи това?

Афродита спря и се обърна към него: ^

Любовта няма абсолютно нищо общо тук. Ти си нейният воин. Това значи много повече от „Ах, сърчице мое, Зоуи“ - каза тя саркастично.
– Аз имам своя воин, така че знам какво значи това. И нека ти кажа, че ако моята душа се беше пръснала и бях заседнала в Отвъдното, не бих искала Дарий да драматизира и да рони крокодилски сълзи. Бих искала да се стегне и да се хване за работа, което значи да бъде жив и да дойде да ме защитава, така че да намеря начин да се върна обратно! Е, идваш или не?

Тя отметна косата си, обърна му гръб и изхвръкна в коридора.

Старк затвори уста и тръгна след нея. Вървяха мълчаливо и Афродита го водеше надолу по стълбите по изключително тесните коридори, след които следваха още стълби.

– Къде отиваме?
– попита Старк.

– Ами, изглежда като някаква пещера. Мирише на влага и на някакъв странен телесен аромат. Прилича повече на затвор или психиатрична клиника, а Деймиън си помисли, че е умрял и е попаднал в рая на зубрачите. Така че хайде, опитай се да познаеш.

– Връщаме се обратно в някоя човешка гимназия?

– Близо си - отвърна тя и устните й се разтеглиха в лека усмивка. Отиваме в една много стара библиотека, пълна със зубрещи смотаняци.

Старк пусна тежка въздишка, за да не се засмее. Понякога Афродита му допадаше. Не че би й го признал.

Афродита се оказа права. Мазето на замъка му напомняше на училищна библиотека, като изключим прозорците е евтини, тракащи щори, което бе много странно предвид факта, че всичко на остров Сан Клементе беше ужасно скъпо и луксозно. В мазето имаше само няколко дървени маси и пейки, празни, бели стени и тонове лавици, запълнени с милиони най-различни по размер и тип книги.

Приятелите на Зоуи се бяха скупчили около голяма маса. зарината с книги и кутийки от безалкохолни, пликчета с чипс и пуканки. Старк си помисли, че изглеждат уморени, но натъпкани със захар и кофеин. Когато двамата с Афродита влязоха, Джак държеше голяма книга с кожена подвързия и показваше някаква илюстрация:

– ВЙ^те това. Копие на портрет на известна гръцка Висша жрица на име Калиопа. Тук се казва, че също е била поетеса като Сафо. Не ви ли прилича на Шер?

Ау, колко странно. Наистина изглежда точно като Шер на младини - каза Ерин.

Да, преди да си сложи онези бели кри ле. Що за идея й беше хрумнала е тях? попита Шоуни.

Деймиън погледна Близначките многозначително:

– Нищо й няма на Шер. Абсолютно. Нищо.

– О-хо каза Шоуни.

– Май ядосахме гейчето добави Ерин.

– Аз имам кукла Барби Шер. Обожавам я - каза Джак.

– Смотаняци, за какви барбита си говорите? Не трябваше ли да спасяваме Зоуи?
– възкликна Афродита и поклати глава с отвращение.

– Правим го цял ден. Просто си взехме малка почивка. Танатос и Дарий излязоха да вземат нещо за хапване - обясни Деймиън.
– Открихме някои неща, но ще почакам, докато се върнат, за да разкажа на всички.

Той помаха на Старк за поздрав и останалите се присъединиха.

– Да, не бъди прекалено строга, Афродита. Виждаш, че се трудим тук вече цял ден.

Говорехте си за кукли каза тя.

– За Барби - поправи я Джак.
– И то само за минутка. Освен това барбитата са готини и са важна част от американската култура.
– Той кимна подчертано и притисна портрета на Шер към гърдите си.
– Особено звездите Барби.

– Звездите Барби биха били важни единствено, ако имаха акутремон, който да си купиш заедно с тях.