– Стиви Рей, изглеждаш ми вече напълно в съзнание -каза Ленобия.

Тя откъсна мислите си от вътрешния си свят и срещна погледа на повелителката на конете:

– Да, вече съм доста по-добре и ми трябва телефон. Крамиша, нали ми обеща твоя...

Сега ще почистя тези рани и ти гарантирам, че няма да си в състояние да говориш през това време каза Сапфир самодоволно.

– Не, почакайте първо да се обадя на Афродита и после ме измъчвайте. Крамиша, домъкни си огромната чанта и ми дай тук скапания телефон.

– Това не може да чака. Раните ти са сериозни. Имаш разкъсвания от глезените до кръста. Трябва да ги почистя. Много от тях се нуждаят от зашиване. Трябва да пиеш още кръв. Всъщност ще е по-добре да доведем някой от хората доброволци, за да пиеш директно от него. Така ще се ускори процесът по оздравяването ти.

– Човек? Доброволец? Има такова нещо в Дома на нощта?
– възкликна Стиви Рей.

– О, не бъди наивна - беше единственият отговор на Сапфир.

– Няма да пия от някакъв непознат!
– каза Стиви Рей с повече плам, отколкото трябваше, и привлече учудените погледи на Крамиша и Ленобия.
– Искам да кажа, че мога да се оправя и е кръв от пликчета. Някак си ми е странно да пия от някого, когото не познавам, особено така скоро след това, което се случи с...
– Тя не продължи.

И трите си помислиха, че има предвид Обвързването си с Афродита.

Но тя нямаше предвид Афродита, това беше нелепо.

Стиви Рей се замисли, че единственият, от когото би пила, от когото имаше нужда да пие, беше Репхайм.

– Кръвта ти мирише не както трябва - каза Ленобия.

Стиви Рей се сепна и веднага погледна повелителката на

конете:

– В какъв смисъл не както трябва?

– Има нещо странно - съгласи се Сапфир, която почистваше разрезите с напоени със спирт тампони, които Крамиша й подаваше.

Стиви Рей изохка от болка, а после просъска през зъби:

– Аз съм червена. Нормално е кръвта ми да мирише различно от вашата.

– Не е това, те имат право. Кръвта ти мирише странно

съгласи се Крамиша, като отмести поглед от раните на

Стиви Рей и стисна носа си.

Тя се замисли за миг и отвърна:

– Сигурно е защото той пи от мен.

Кой? Гарванът-демон ли? възкликна Ленобия.

– Не!
– отрече Стиви Рей веднага, а после добави: - Както се опитвах да обясня на Далас, гарванът-демон не ми направи нищо. Той също беше жертва.

Стиви Рей, какво се е случило с теб?
– попита Ленобия.

Тя си пое дълбоко дъх и реши да се придържа към истината, доколкото е възможно:

– Отидох в парка, защото исках да получа информация от елемента си, за което Афродита ме помоли. Става дума за едни много древни вярвания, някакви воински истории, за които тя смята, че могат да помогнат на Старк да спаси Зоуи.

– Но Старк не може да отиде в Отвъдното, без да умре каза Ленобия.

– Да, така казват всички, но наскоро с Афродита открихме тези древни истории, които могат да му помогнат да иде там жив. Някаква религия или каквото е там, изобразявани от крави... искам да кажа, от бикове. Черен и бял. При спомена за биковете Стиви Рей потръпна.
– Афродита като пълна тъпачка не ми каза, че скапаният бял бик е лошият, а черният е добрият. Така че се обърках и призовах лошия по погрешка.

Лицето на Ленобия пребледня.

– О, Богиньо! Ти си призовала Мрака!

– Ти знаеш за тези неща?
– попита Стиви Рей.

Ленобия с неудобство потърка задната част на врата си:

– Знам малко за Мрака, а като повелителка на конете знам повечко за зверовете.

Сапфир започна да почиства разреза на кръста на Стиви Рей, от което тя изви лице болезнено. Опита се да се концентрира въпреки болката и затвори очи. Когато ги отвори отново, видя Ленобия да я гледа изпитателно с неразгадаемо изражение. Но преди да формулира въпроса си, пове-

лителката на конете я изпревари:

– А какво правеше там гарванът-демон? Каза, че не те е нападал, но определено не е имал никаква причина да напада Мрака.

– Защото са на една и съща страна, нали?
– каза Крамиша замислено.

– Не знам за страните, но бикът нападна гарвана-демон. Стиви Рей си пое дълбоко дъх и продължи.
– Всъщност

появата му ме спаси. Той някак си падна от небето и това разсея бика достатъчно, за да успея да извлека сили от земята и да призова другия бик.
– Стиви Рей не можа да сдържи усмивката си при спомена за черния бик.
– Никога не съм виждала нещо по-впечатляващо. Беше толкова красив, толкова мил. толкова мъдър и добър. Нападна другия бик и изчезнаха заедно. Тогава Далас успя да влезе в кръга при мен, а гарванът-демон отлетя.

– Но ти каза, че преди гарванът да дойде, бикът е пил от кръвта ти - каза Ленобия.

Стиви Рей потисна тръпката на погнуса:

– Да. Каза, че му дължа отплата заради това, че отговори на въпроса ми. Предполагам заради това кръвта ми мирише странно. Сигурно още може да го усетите по мен, а не мога да ви опиша как вонеше. Точно затова и трябва да се обадя спешно по телефона. Все пак бикът отговори на въпроса ми, така че трябва да кажа това на Афродита.

– Нека да се обади. Явно и без това няма да се нуждае от шиене. Раните й сами се затварят - каза Крамиша и посочи първите разрези по глезените й.