Шрифт:
– Какво?
– каза Шоуни. ^
Прозвуча ми все едно си глътнала някой французин и
се опитваш да го изплюеш - каза Ерин и двете се засмяха.
Ей, ляв и десен мозък, интересните комплекти се равняват на яки работи и може да имат някой необичаен аксесоар - обясни Афродита и си взе деликатно парченце чипс.
– Виж, ако нищо не разбираш от барбита, значи майка ти
наистина те мрази - каза Ерин.
– Не че не й влизам в положението - добави Шоуни.
– Понеже всеки, който е имал в живота си дори една
единствена кукла Барби, е наясно, че може да им се купуват
допълнително аксесоари.
– Да, готини при това — съгласи се Джак.
– Не и според моите критерии - каза Афродита със самодоволна усмивка.
– И кое е готино според твоите критерии?
– попита Джак,
от което Близначките изстенаха.
Е, щом питате, би било готино, ако имаше кукла Барби на Барбара Стрейзънд, но да можеш да си купиш отделно изкуствени нокти и нос. И ноктите трябва да са в различни цветове, за да има избор.
Всички замлъкнаха в шок и изведнъж Джак възкликна с въодушевление:
– Това наистина би било готино!
Афродита го погледна самодоволно:
– А какво ще кажете за кукла Барби като Бритни Спиърс, която да си има чадър, подплънки на корема, за да става дебела, странни перуки и, разбира се, възможност понякога да й се слага бельо.
– Ау!
– разкиска се Джак.
– Да, а куклата на Парис Хилтън трябва да има възможност понякога да й се слага мозък.
Афродита вдигна вежда:
– Е, нека да се придържаме към реалността. Има неща, които дори Парис Хилтън не може да си купи.
Старк стоеше пред тях втрещен и когато те избухнаха в смях, имаше чувството, че главата му ще се пръсне:
– Какво, по дяволите, ви става на всички?
– извика той.
– Как може да се хилите на такива глупости! Занимавате се с някакви кукли, докато Зоуи умира!
В настъпилата рязка тишина гласът на Танатос прозвуча неестествено силно:
– Не, вЬцне. Не се занимават с играчки. Фокусират се над живота и над присъствието си сред живите.
Жрицата пристъпи напред от вратата, където двамата с Дарий бяха наблюдавали младежите. Дарий я последва и остави таблата със сандвичи и плодове в средата на масата, а после седна до Афродита.
– И запомнете това от някой, който разбира от смърт. Да се фокусираш върху живота е това, което трябва да направиш, за да продължиш да дишаш.
Деймиън се закашля и потърси погледа на Старк:
– Да, това е едно от нещата, които открихме след цял ден четене.
Докато ти спеше - промърмори Шоуни.
– А ние не - добави Ерин.
– И ето какво открихме - започна Деймиън, преди Старк да успее да каже каквото и да било.
– Когато една Висша Жрица преживее подобен шок, нейният воин не би могъл да продължи да живее.
Изведнъж той забрави всичко за барбита и Близначки. Лицето му изразяваше огромен въпросителен знак и се загледа в Деймиън, за да разбере дали правилно е чул:
– Искаш да кажеш, че всички воини са умирали'.
– В известен смисъл — отвърна Деймиън.
– Някои са се самоубивали, защото са знаели, че така ще последват Жриците си в Отвъдното и ще мотат да ги защитават там — обясни Танатос.
_ Но не е помогнало, защото нито една Жрица не се е завърнала, нали така?
– попита Старк.
Правилно. Това, което знаем, е, че те не са могли да понесат смъртта на воините си. Някои от тях са успели да съберат душите си в едно, но са предпочели да останат в
Отвъдното със своите воини.
– Някои са успели повтори Старк бавно.
– А какво се е
случило с тези. които не са?
Приятелите на Зоуи се размърдаха нервно, но гласът на Танатос остана твърд:
– Както разбрахме вчера, ако една душа остане на парчета. личността се превръща в Каоиник Ши. Същество, което никога не намира покой.
– Нешо като зомби, но без частта с ядене на хора - каза Джак и потръпна.
– Това не може да се случи със Зоуи.
– заяви Старк.
Той се беше заклел да я пази и щеше да я последва и в Отвъдното, за да се увери, че няма да се превърне в някое
ужасно зомби.
_ Но макар крайният резултат да е бил един и същ, не всички воини са се самоубили, за да стигнат до Отвъдното - поясни Деймиън.
– Разкажи ми за останалите - каза Старк.
Прекалено нервен, за да седне, той се разхождаше на-