Влезе вкъщи, тръшна вратата зад себе си. Спусна се към банята — там се съблече. Струята на душа й подейства ободряващо. Помогна й да събере мислите си — колко време й трябва да изсуши косата си, да се гримира, да се облече. Прокара ръка по краката си — бяха гладки, добре, че вчера бе свършила тази работа, иначе нямаше да успее.

Точно в два часа беше пред вратата на Джем. Докато натискаше звънеца, тялото й пулсираше ведно със сърцето й. Боеше се да не припадне.

Пое дълбоко дъх и преглътна. Вратата се отвори.

Джем спокойно й се усмихна:

— Заповядай, влез!

Прекрачи мълчаливо прага и продължи към салона.

— Какво ще пиеш?

— Каквото и да е…

— Какво значи каквото и да е? Какво стана с капризния клиент?

Айдан нито беше в състояние да се шегува, нито да разбира шегите.

— Един коняк — искаше всичко да се случва по-бързо.

Бавен и невъзмутим както винаги, Джем се върна с две огромни тумбести чаши. Неговото спокойствие се предаде и на нея.

Пиеше коняка и си мислеше кога ще отидат в спалнята. Как ли ще го каже Джем? Бързаше, нямаше търпение, сякаш едва когато легнеше в онова легло, щеше да си отдъхне и да си поеме свободно въздух.

Най-после Джем предложи:

— Искаш ли да си допием коняка оттатък?

— Може — опитваше се да изглежда равнодушна, но преди да завърши изречението си, вече бе станала на крака.

Знаеше, че това, което върши, е грях, но то само още повече засилваше възбудата и нетърпението й. В момента мамеше мъжа си — бе дошла, за да му изневери, съзнателно, планирано. Нямаше причина, която да я оневини или поне да намали вината й, но и не търсеше — беше наясно със себе си. Впускаше се в нещо забранено, тайно, грешно и то я изпълваше с невероятни емоции — вълнение, трепет и страх едновременно. Все едно беше хвърлила ръкавицата на света около себе си. Изправяше се едновременно, лице в лице, с бога и дявола и смелостта й да го направи, караше космите по тялото й да настръхват и да й се вие свят. Споменът за първия път, когато се любиха, беше причината за главозамайването — насладата, която преживя тогава, я довеждаше до екстаз.

Никога нямаше да забрави вълнението, което изпита в този коридор — издигна се високо в небето, чак до облаците и се зарея сред тях. И докато летеше, мисълта, че всеки момент може да се строполи на земята, я караше да изпитва невероятно, свръхестествено преживяване. Който веднъж е усетил тази несравнима тръпка, не може лесно да се откаже от нея, непременно му се иска да я преживее отново и отново.

Започнаха да се любят. Световъртежът й премина. Огромната птица, кацнала върху гърдите й, отлетя — дишаше леко. Подобно на малка лодка, остави се вълните да я носят накъдето си искат в безкрайния океан.

От дни очакваше това любене. Дали наистина бе изпитала такава невероятна наслада или мислейки си за случилото се, го преувеличаваше? Още първите докосвания на Джем я избавиха от съмнението й — всичко, което си спомняше, е било истина! Нещо повече — вълнението първия път й бе попречило да забележи и да се наслади на някои малки, но много възбуждащи докосвания. Чувстваше се като древна богиня. Предстоеше й да ги изживее още веднъж и да запомни завинаги усещането да се прекланяш и боготвориш собственото си тяло.

В един миг изпита съмнение — докато тя изпитваше такова удоволствие, дали успява да дари същото на човека до себе си? Обзе я паника, размърда се, направи някакво прибързано движение, но Джем леко плъзна върховете на пръстите си по лицето й. На фона на възбудата и страстните тръпки, които тресяха тялото й, гласът му прозвуча мил и грижовен:

— Отпусни се… Не бързай…

Като послушно дете се подчини на думите му. Остави тялото си да се наслаждава на удоволствието. Предстоеше й да научи, че пътят към истинската плътска наслада минава през естествеността и спокойствието и че бързането и усилието да бъде достигната по-бързо, затварят пътя към нея.

В кратката почивка, която си дадоха, Джем, уверен и влюбен в собственото си тяло като древногръцки Аполон, стана и без да се облича, отиде в кухнята. Върна се с две купи едри, сочни череши. Колкото обичаше да гали тялото на Айдан, толкова му харесваше да показва и своето.

— Един приятел от Оксфорд ми разказва, че след като защитил професурата си, на обяда, който дал за професорите, ги подложил на черешов тест!

— Какъв черешов тест?

— Поднесъл на всички за десерт по купа череши. Любопитно му било да види какво ще направят с костилките.

Айдан така си остана с черешата до устните:

— И какво трябвало да направят?

— Никой не знае какъв е правилният отговор… Но, ако някой издуе бузи, и — „пуфф“ — изстреля костилката между зъбите си, вероятно има по-голям шанс да налучка правилното решение!

Джем знаеше безброй странни истории, които разказваше в почивките между любенето. Дали ги беше чул, чел, или измислил, Айдан не можеше да прецени, но начинът, по който ги разказваше, а и самите истории бяха толкова забавни, че я караха да се смее от сърце. По-късно Айдан си мислеше, че смехът и усмивките, които тези случки предизвикваха у нея, помагаха на Джем да превърне любенето им в едно невинно забавление и да я държи далеч от угризенията, чувството за вина, срама, страха. Въпреки всичко, което й мина през главата, все още си спомняше тези истории с обич — в тях намираше обичта, която търсеше във връзката им.