Айдан лежеше в леглото, от една страна, все още се усмихваше, представяйки си как сериозни мъже в тоги плюят костилки, от друга, се чудеше тя самата какво да направи с тях, когато Джем неочаквано попита:

— Преди това изневерявала ли си на мъжа си?

— Не! — отговори на секундата, но веднага, със същата бързина, промени отговора си — Да!

Тогава Джем я бе погледнал в лицето, без да каже нищо.

Айдан се изненада и от двата си отговора — че излъга и че каза истината. Пое дълбоко дъх и започна да разказва на Джем приключението си, за което до ден-днешен не беше разказвала на никого. Не познаваше достатъчно добре Джем, но го чувстваше близък.

— След като родих Селин, преживях нещо, от което дълго време не успях да се измъкна. Престанах да се чувствам жена. Мислех си, че съм загубила красотата и чара си, че никой не ме харесва. Престанах да се грижа за себе си, дори на фризьор не ходех. И това продължи около две години, а може и повече, не помня точно… В банката имаше един мъж на по-висока длъжност от мене, който често ми помагаше в работата. Един ден ми каза: „Много си красива днес.“ Стана ми много приятно. От устата на Халюк рядко можеше да се чуе такова нещо. Не му обърнах много, много внимание. В един от следващите дни обаче: „Тази рокля ти стои страхотно.“ Зарадвах се, че има един мъж, който ме забелязва. След неговите комплименти започнах отново да се поглеждам в огледалото, да ходя на фризьор. Известно време продължи да ми говори така. Започнахме да слизаме заедно в столовата на обяд. От банката организират курсове, обучения, обмяна на опит — отсядаме всички заедно в хотел, ходим по семинари. Ходехме заедно. Не ми го казваше открито, но аз разбирах, че иска да спи с мене. Дълго време се съпротивлявах. Той търпеливо и тактично чакаше — нито с дума, нито с жест не намекваше за това. Държеше се добре с мене, поисках ли нещо на минутката го правеше. Реших на следващия курс да легна с него.

— Значи не стана спонтанно, под въздействие на обстоятелствата — не беше пияна или нещо подобно — беше го решила съзнателно?

— Да, бях решила… Вечерта преди курса не можах да заспя. Въртях се в леглото, после седнах, мислих и… реших. Така стана…

— И как беше?

— Първият път не беше кой знае какво, но следващите — не беше лошо. Накара ме да бъда щастлива, да изпитам удоволствие, да се почувствам отново жена.

— После?

— После — свърши. Аз не пожелах. Страхувах се. Да не се разчуе, да не ни хванат, да не стане скандал… Без друго това, което търсех, не беше любенето… Исках да си припомня, че съм жена и да се почувствам такава… Останахме си приятели… Той вероятно малко ми се обиди, но е възпитан човек, не настоява и не ме преследва повече. Все още сме много добри приятели, все още работим заедно и все още много си помагаме в работата.

Джем се усмихна:

— Какво излиза, че май съм му длъжник, че сега си с мен!

— Защо?

— Защото, ако нямаше опит в това, можеше и да не се съгласиш да бъдеш с мене!

Айдан се опита да прикрие обидата си:

— Искаш да кажеш, че съм жена, свикнала да изневерява, така ли?

— Разбира се, че не!… Само, че си разбрала, че не е нещо страшно — това исках да кажа. Това, че си бил с някого, не значи, че земята е започнала да се върти на обратно или че наближава краят на света.

— Не знам… за някои може земята наистина да е променила посоката си…

Айдан много мисли върху това — защо разкри пред Джем толкова дълго пазената си тайна. Питаше се и не намираше отговор. Може би защото мислеше, че признанието й ще промени връзката им — ще я направи по-дълбока, по-истинска, ще прибави чувства, ще станат един за друг любим, мил приятел, душеприказчик и ще се отърве от лишеното от чувства любене. Може би искаше да излезе на чисто от тази връзка. Някъде дълбоко в подсъзнанието си държеше скрито чувството за срам, което й нашепваше, че любовта и любимият са нещо свято. Опитвайки се да придаде чувства на връзката им, Айдан всъщност се опитваше да запази светостта на любовта.

Разказа му тайната си, но в главата й се въртеше един въпрос, чийто отговор я вълнуваше толкова силно, колкото и желанието Джем също да сподели нещо дълбоко лично с нея. Надяваше се, че това ще спомогне връзката им да прерасне в любов.

— В твоя живот… — направи пауза и продължи — колко жени е имало?

Върху лицето на Джем се изписа насмешка:

— Не знам, скъпа, не ги броя, това разваля удоволствието.

Този отговор бе равен на обида. Джем открито се опитваше да я държи далеч от себе си. След време, мислейки върху това, Айдан си каза: „Трябваше да стана и да си тръгна тогава.“

Ако беше си тръгнала, щеше да се спаси. Това щеше да бъде повратна точка в отношенията им. Но Айдан не си тръгна. Само запали цигара.

Джем стоеше пред нея подобно на голяма кръстословица, която чака да бъде решена. Гледаше го и се опитваше да разбере как е възможно един път да бъде толкова близък и мил, друг път — далечен и чужд? Как е възможно да се люби така, без да влага чувства? Измъчваше я желание да прозре какво се крие зад постъпките, погледите, думите на този мъж. Подобно на много други жени, които безпомощно бяха обикаляли около „загадката“, опитвайки се да я разрешат, и тя се затрудняваше. Но си вярваше, че ще успее. Това, което останалите жени не бяха могли да сторят, тя, Айдан, щеше да го направи.

Думите му: „Моята майка умря“ не й излизаха от ума. Искаше й се като доктор да разсъблече този мъж, който не споделяше живота си с никого, не влагаше чувства, и с когото изживяваше връзка, базирана единствено на половия нагон, да свали кожата му и под нея да се покаже един самотен, тъжен, раним човек. И макар егоизмът му да я обиждаше, Айдан изпитваше обич и състрадание към него — искаше й се да види в този ехиден, самовлюбен мъж онова, което останалите не виждаха.

Противоречията в характера на Джем я привличаха с особена сила — не я оставяха да си тръгне.