И което беше най-странното, макар и да усещаше понякога в себе си „боричкания“ между чувствата си, никога, нито за миг, не бе се замислила, че понякога такива противоречия съществуват между „вроденото“ и „придобитото“ в нея. След едно такова кратко спречкване, наученото отпосле взимаше връх — успяваше да се покаже естествено и желано, а истинските желания се скриваха като нещо фалшиво, нереално, нездраво и за кратко време биваха забравени. Искаше умът й, красотата, успехите, мъжът й, детето, семейството й да бъдат харесвани. Желанието да бъде харесвана дотолкова се беше вселило в нея, че тя бе започнала да гледа на себе си с очите на околните — как ще погледнат, какво ще кажат. „Какво ще кажат околните“ почти винаги заставаше пред собствените й желания, но Айдан никога не бе се упреквала за това. Беше истинско чудо, че не осъзнаваше острите противоречия между вродените желания и приетите норми и това, че приемаше надделялото за правилно, й помагаше да се чувства щастлива и в хармония със себе си. И това чудо, което я правеше глуха и сляпа за чувствата, черпеше сила от успехите й. Беше успяла жена. Бе платила за това, отказвайки се от желанията си, и тази цена не й се струваше висока. Успехът за нея беше както способността да се справя с трудностите в живота, така и умението да държи заключени чувствата и желанията си, и тя вече не виждаше разликата между едното и другото. Може би никога не беше я виждала.

Когато пристигнаха в комплекса, наоколо беше тихо. Под залязващото слънце паркингът изглеждаше необичайно празен — като че всички бяха заминали. Високите блокове хвърляха тъмни сенки върху все още горещия асфалт. Човек тръгваше към тях, но попаднеше ли в сянката — настръхваше — не можеше да разбере изведнъж горещо ли е или хладно. Неясното усещане за прохлада, празният паркинг, спуснатите щори, като че искаха да й напомнят за истинското усамотение, което я очакваше след малко. Подействаха й възбуждащо.

Влязоха вътре и Айдан зави по коридора към спалнята. Халюк бавно тръгна към салона и една по една спусна щорите — нещо като добре заучен ритуал. Затваряха всички врати към света, а също и тези вътре в себе си. Както всяка неделя, и този път им предстоеше да изживеят същото удоволствие, на същото място, със същата сила.

Халюк седеше върху фотьойла в салона, когато дочу потракването на токчетата на чехлите й в спалнята.

От това потропване като че към всяко кътче на къщата хвърчаха искри и подобно на тънки иглички се забиваха в него. Всичките му усещания и мисли се притъпяваха, освен едно — желанието му да се люби. Халюк знаеше какво ще види след малко.

В рамката на вратата с прозрачна, едва стигаща до слабините й нощница, със сатенени чехли в същия свят, стоеше Айдан. Под нощницата беше гола. Зърната на гърдите й и кестенявите косъмчета под гладкия й корем прозираха като три черни точки.

Халюк стана и тръгна към нея. Айдан нищо не каза. Обърна се, и бавно, бавно запристъпва към спалнята. Халюк вървеше с нейното темпо. Нощницата свършваше точно до началото на бедрата й, които възбуждащо се поклащаха. Вървеше след нея хипнотизиран, подобно на кобра, следваща движенията на свирката пред себе си. Не виждаше нищо друго, освен мястото, докъдето свършваше нощницата.

Боготвореше тялото на жена си, прекланяше се пред него, както дивите племена пред идолите си. Това беше някаква сексуална зависимост. Много жалко, но тази привързаност, която би могла да бъде здрава основа на всяка истинска и трайна любов, Халюк бе превърнал в нещо като милостиня — никога, извън времето, когато се любеха, не съумяваше да я превърне в закачка или в забавен флирт — например двусмислено леко намигване по време на многолюдно събиране като намек за любене или скрито от очите на останалите докосване. Винаги беше готов да се люби с жена си, но не съумяваше да превърне желанието си в ненаситна похот и страст. Подобно на добре дресиран кон, който хукваше, щом му подсвирнат, и той се втурваше след жена си винаги когато го повикаше, но извън това си оставаше на манежа — тичаше в галоп, изправяше се на задните си крака, но и през ум не му минаваше да ги превърне в част от любовната игра.

Както бе казала веднъж Айдан — в него имаше една „обикновена необикновеност“. Геният от операционната зала проявяваше необикновеността си в миговете, когато се любеха, но след това ставаше обикновен. Тази му особеност караше Айдан да се чуди, а понякога и малко да съжалява.

Ето и сега пристъпваше след жена си, изгарящ от възбуда и желание. Може и да е трудно за вярване, но след толкова години брак все още трепереше от вълнение. По челото му избиха ситни капчици пот. Изпитваше мощно желание да се люби, но никога през годините не успя да превърне това си желание в дива, яростна, необуздана страст.

В спалнята започнаха да се целуват. Айдан го беше научила да се целува така — с език, да смуче устните на жена си и да се оставя и тя да прави същото с неговите. Целуваха се сладострастно, изпитвайки удоволствие от това. В същото време Айдан го събличаше.

Когато остана гол, Халюк повали жена си върху леглото. Внимателно избута прозрачната нощница нагоре и започна да я целува по корема. После се плъзна надолу и лицето му доближи слабините й. Леките докосвания на езика му накараха Айдан да потрепери. Много обичаше това. Примираше от удоволствие, когато езикът на Халюк шареше между гънките, но въпреки това не можеше да му се отдаде изцяло. Боеше се, че за мъжа й това не е толкова приятно, че всеки момент може да се откаже да го прави. Мисълта, че може да му омръзне и да спре, държеше съзнанието й будно и й пречеше да се отпусне и да изживее насладата до край.

Хвана главата на Халюк с ръце „Ела“ и го притегли към себе си. Халюк, без да се противи, плъзна тялото си нагоре по нейното. Айдан сви краката си в коленете и се изтегли назад. Когато устните им се срещнаха, двете тела се бяха покрили едно друго и се бяха слели в едно напълно. И двамата се оставиха на удоволствието, което ги теглеше към себе си подобно на огромна черна дупка. Въпреки страстта си да се люби, Халюк винаги го правеше внимателно — никога не си позволяваше да бъде груб или да направи нещо, което да причини болка на Айдан. Никога не стискаше и мачкаше, винаги само я галеше.