Интуицията й, сякаш за да я предпази от грешката, бе потулила някъде разговора за детската площадка. Докато Джем говореше за площадката, тя си даде сметка, че я беше забравила и за да се измъкне от ситуацията, смотолеви нещо от рода на:

— Тези дни съм доста заета. Като се поосвободя, ще дойда да говорим или ще изпратя някоя приятелка при вас.

Джем не настоя повече. Просто отвърна:

— Както искате. Аз през повечето време съм си у дома. — Прехвърли хавлията на другото си рамо и тръгна.

След като Джем си тръгна, без да се опита да продължи разговора, Айдан се успокои. Ядът и притесненията й изчезнаха съвсем. Гледаше от мястото си подир отдалечаващия се мъж. Имаше хубаво тяло. Дупето му беше стегнато като на матадор! Мъжът вървеше бавно, сякаш искаше да даде възможност на Айдан да го разгледа по-добре. Постла хавлията си върху един от шезлонгите, които Айдан можеше да вижда, и легна по очи. Едва сега Айдан си даде сметка, че нито за миг архитектът не я погледна внимателно. Сякаш голото й тяло в банския изобщо не го интересуваше.

Объркана, продължи да стои права. Изпоти се. Неочаквано за самата себе си постъпи като децата — засили се и скочи в басейна. Заплува бързо, с умението на човек, израснал край морето. Държеше главата си във водата — на всеки две загребвания с ръце я извиваше встрани и си поемаше въздух. Без да спира, премина три пъти басейна. Плуваше и забрави за мъжа. В един момент спря и се хвана за парапета по края. Седнал, мъжът я наблюдаваше. Усмихна й се мило и легна отново по корем.

Вероятно никога няма да осъзнаем, че животът е изпълнен със странности и обрати, които преди изобщо не сме допускали и за които, ако някой друг ни разкажеше, нямаше да му повярваме. Когато се връщаше в мислите си към онзи ден, Айдан вярваше, че тишината, която цареше тогава там, я повлече към ужасното бъдеще. Невероятна тишина. Ромонът на водата от преливниците, шумът от крилцата на птиците, които за миг се снишаваха да пият вода и после отново се стрелкаха нагоре, жуженето на златните под лъчите на слънцето пчели между цветята не нарушаваха тишината — напротив, правеха я още по-дълбока. Една странна тишина и спокойствие, обграждащи като стена от останалите хора, а и от живота въобще, двама души, които лежаха в двата края на басейна и които не знаеха почти нищо един за друг. Тишината, която в мислите си наричаше „невероятна“, избутваше всички страхове и съмнения встрани и превръщаше мястото около басейна в огромно пространство, в което тези двама души можеха да направят каквото пожелаят; приказки, фантазии, вълнения, желания, приключения, събрани в лека топка, чакаха да бъдат хвърлени в него. Дълбокото и обещаващо спокойствие като че очакваше от двамата стъпка, решителна стъпка, която да го изпълни със съдържание. Ако Айдан тръгнеше към мъжа с черния бански (боеше се да си го помисли дори), предусещаше, че ще изживее нещо изключително. Знаеше, че мъжът от другата страна си мисли същото. Въпросът беше в това, кой пръв ще тръгне към другия.

Бързо заплува към мъжа. Когато стигна до края на басейна, със същата бързина се върна обратно. Взе хавлията си и папките и без да погледне мъжа, тръгна по губещата се сред зеленината павирана пътечка към дома. Преди да се изкачи по стълбите към пътя, спря. Леко извърна глава. Мъжът лежеше в същата поза, без да помръдва.

Тази вечер Айдан беше мълчалива. Селин и Халюк й говореха за училището и болницата, но тя само от време на време казваше по едно-две изречения и леко се усмихваше.

Легна си рано. На сутринта голият мъж от басейна напълно беше заличен от мислите й. Те бяха свързани само с предстоящото събрание. Приготвя се дълго и внимателно — не искаше останалите да разберат това. Гримира се много старателно — искаше да изглежда естествена. Облече черния раиран костюм, за който знаеше, че много й отива. Приготви закуската на Селин. Изпрати Халюк на работа. Тръгна и тя.

Преди да влезе на събрание, още веднъж трескаво разгърна папките — като ученик преди изпит. Или като алпинист в полите на планината преди трудно и рисковано изкачване. Съсредоточеност, внимание, безпокойство, да не би да забрави плана в главата си, желание да преодолее препятствията, предчувствие за радостта от успеха и леко напрежение — това беше състоянието й в момента. Концентрира мислите си върху работата си — така успя да потисне безпокойството — подобно на пара в тенджера под налягане. Един въпрос от страна на сътрудниците й обаче: „Сигурна ли сте?“ отпуши клапана.

В девет без пет Айдан беше готова за събранието в кабинета на директора. Събираше папките пред себе си и се готвеше да излезе, когато шефът по кредитите Хасан, облечен, както винаги — от главата до петите в „марки“ — тъмносин костюм, светлосиня риза, копринена вратовръзка, английски обувки с дебела подметка, златен часовник на ръката — влезе при нея:

— Готова ли си?

Когато започна работа в банката, Хасан й беше шеф. После Айдан се издигна до длъжност, равна на неговата, но той продължаваше да се държи като отговарящ за нея. Имаше нещо покровителствено в това му поведение. Във въпроса му „Готова ли си?“ повече от любопитство се криеше загриженост.

При цялата си помпозност и това, че обичаше да се хвали, с черния си хумор, с дългите скучни речи, които произнасяше и с които искаше да покаже на околните, че има още много да се учат, за да го стигнат, Хасан носеше в душата си и едно друго позабравено човешко качество — вярност — на него можеше да се разчита. На пръв поглед може и да не му личеше, но Айдан от опит знаеше, че е така. Айдан винаги се чудеше на това противоречие — суетност, граничеща понякога с натруфеност, и това, че може да се разчита на него. Винаги се опитваше да показва и дори да се гордее с лошите си страни, и нито за миг не изкарваше открито на показ хубавата си страна. Въпреки огромното си желание да се издигне и особено да стане генерален директор безрезервно защитаваше Айдан от всички останали.

Двамата с Хасан влязоха в „светая светих“. Бяха леко напрегнати, но това им харесваше. Нещо като студената свежест на утринния вятър — държи ни будни и настръхнали — готови за живот и борба.

Американското ръководство на банката, под маската на вежливост и дружелюбност, умело прикривайки лекото си пренебрежение, изслуша всеки един от присъстващите. Можеше да се каже, че събранието премина успешно. Всички бяха изкарали изпита без грешки, но „звездите“ бяха Айдан и Хасан. В този ден Хасан компенсира неприятното впечатление от „марките“ си с много силно изказване: уверено, точно и ясно анализира състоянието на кредитната система както в страната, така и в региона, че и за Европа като цяло. Айдан говори сърдечно, от време на време пъстреше изказването си с шеги, отправени към мъжкия пол, и още веднъж доказа професионализма си и това колко е „навътре“ в нещата.