— Хайде, запали цигарата! — подкани го Грей. Гладът му бе изчезнал и на негово място трептеше само една пареща топлинка. В описа на вещите запалка нямаше.

Царя извади ронсъна и го щракна пред цигарата на Питър Марлоу. Пламъкът, от който щеше да лумне кладата под краката му, бе спокоен и ярък.

— Благодаря — усмихна се Питър Марлоу и тогава осъзна какво бе направил.

— Такаа! — проточи Грей, пресегна се и взе запалката. И тази единствена дума прозвуча тържествено, окончателно и зловещо.

Царя не каза нищо. Какво ли можеше и да каже. Стоеше и чакаше. Сега, когато го бяха пипнали, вече не изпитваше страх, само проклинаше собствената си глупост. Човек, който губи играта заради собствената си глупост, няма право да бъде наричан мъж. Няма право да бъде Цар, защото Цар е винаги най-силният. Непобедим не само заради силата, а заради хитростта, късмета и силата, взети заедно.

— Откъде го имаш това, ефрейтор? — въпросът на Грей бе като нежна милувка.

Стомахът на Питър Марлоу се преобърна, умът му заработи трескаво и внезапно той се обади:

— Моя е. — Знаеше, че думите му звучат невероятно, затова бързо добави: — Играхме на покер и той я спечели. Точно преди обед.

Всички в бараката го изгледаха втрещени.

— Какво? — попита Грей.

— Изгубих я на покер — повтори Питър Марлоу. — Аз имах кента и… Кажи му ти как стана! — рече той изведнъж, за да го изпробва.

Царя още не можеше да се съвземе напълно, но рефлексите му бяха отлични. Устата му се отвори и той обясни:

— Играехме стад. Аз имах фул и…

— Какви бяха картите?

— Три аса и две двойки — намеси се Питър Марлоу без колебание. „Какъв е пък тоя стад, по дяволите?“ — питаше се той.

Въпреки великолепното си самообладание, Царя трепна. Канеше се да каже три попа и две дами. Знаеше, че Грей е забелязал трепването му.

— Лъжеш, Марлоу!

— Ти пък, Грей, така ли се говори на приятел? — Питър Марлоу печелеше време. „Как ли се играе това, по дяволите?“ — Страхотно беше — рече той едновременно с ужас и наслада от големия риск. — Мислех, че ми е в ръцете. Имах кента, затова си заложих запалката. Нали така? — кимна внезапно той на Царя.

— Как се играе стад, Марлоу?

Далече на хоризонта тресна гръм и Царя понечи да отговори, но Грей го спря:

— Не питам тебе — рече той заплашително.

Питър Марлоу стоеше безпомощен. Погледна към Царя и макар очите му да бяха все така овладени, Царя разбра всичко.

— Дай да му покажем — каза Питър Марлоу бързо. Царя на мига се пресегна за картите и рече без колебание:

— Всичко стана заради сляпата карта…

Грей се извърна вбесен:

— Казах, че искам Марлоу да ми обясни. Още една дума и ще те арестувам за заблуда на правосъдието.

Царя замълча. Молеше се само англичанинът да е схванал намека.

„Сляпата карта!“ Думите му се запечатаха дълбоко в съзнанието на Питър Марлоу. И той си спомни. Сега вече можеше да се позабавлява с Грей.

— Ами покер като покер — притеснено рече той.

— Добре де, обясни как се играе! — Грей бе сигурен, че го е притиснал до стената.

Питър Марлоу впери в него хладни като стомана очи. Яйцата изстиваха.

— Какво се опитваш да докажеш, Грей? Всеки глупак знае, че се обръщат четири карти, а една остава захлупена, едната карта е сляпа.

Из бараката се разнесе въздишка. Грей разбра, че и този път Царя му се бе изплъзнал. На показанията на Питър Марлоу можеше да противопостави само голи подозрения, а дори тук, в Чанги, това не бе достатъчно.

— Така е — навъсено рече той, без да отмества поглед от Питър Марлоу. — Всеки глупак го знае. — После върна запалката на Царя. — А ти се погрижи да я включиш в описа.

— Ясно, сър — позволи си Царя да покаже частица от обзелото го облекчение.

Грей отправи поглед към Питър Марлоу и в него се четеше и обещание, и закана.

— Можеш да си доволен — защити името на колежа — рече презрително и се запъти навън. Мастърс се помъкна след него.

Питър Марлоу го изпрати с поглед до вратата. После, без да сваля очи от Грей, каза на Царя малко по-високо от необходимото:

— Дай си пак запалката — изгасна ми фасът.

Но Грей не се обърна, дори не трепна. „Добри нерви има това момче — помисли горчиво Питър Марлоу. — Добър съюзник в битка на живот и смърт. И враг, за какъвто човек може само да мечтае.“ Царя седна прималял на стола сред наелектризираната тишина, а Питър Марлоу измъкна ронсъна от отпуснатата му ръка и си запали цигарата. С механично движение Царя извади пакета „Куа“, пъхна една цигара в уста и остана така, безчувствено стиснал зъби. Питър Марлоу се наведе към него и щракна запалката. Царя дълго не можа да улучи пламъка. После забеляза, че ръката на Питър Марлоу също трепери. Вдигна глава и огледа бараката, мъжете стояха безмълвни като статуи, вперили очи в него. Усещаше как потта бавно изстива по гърба му.