— Хей, Питър, я погледни там!

И той бе видял Дринкуотър да разговаря с един съсухрен сержант от английската авиация на има Блоджър. Леглото на отеца се намираше на едно от най-хубавите места в шестнадесета барака — близо до вратата.

— Сигурно това е новият му ординарец — предположи Дейвън, защото старата традиция се спазваше дори в лагера.

— Какво стана с предишния?

— С Лайълс ли? Казаха ми, че е в лечебницата. Шесто отделение.

Питър Марлоу се надигна.

— С ония от пехотата Дринкуотър може да прави, каквото си ще, но с моите — не.

Той прекоси бараката и извика:

— Блоджър!

— Какво искаш, Марлоу? — попита Дринкуотър. Питър Марлоу не му обърна внимание.

— Какво правиш тук, Блоджър?

— Ами говоря си с отеца, сър. Извинявайте, сър — каза той и се приближи, — не ви виждам добре.

— Лейтенант Марлоу.

— О, добър ден, сър. Аз съм новият ординарец на отеца, сър.

— Махай се оттук, и преди да ставаш нечий ординарец, първо ще ме питаш мен!

— Но аз, сър…

— Марлоу, ти за какъв се мислиш? — избухна Дринкуотър. — Не можеш да му заповядваш!

— Той на теб ординарец няма да ти бъде!

— Защо?

— Защото аз казвам! Свободен си, Блоджър.

— Но, сър, аз ще се грижа добре за отеца, наистина, сър! Всичко ще правя…

— Откъде я имаш тая цигара?

— Виж какво, Марлоу… — започна Дринкуотър.

— Затваряй си устата! — сряза го Питър Марлоу. Всички мъже в бараката оставиха заниманията си и започнаха да ги наобикалят.

— Откъде взе цигарата, Блоджър?

— Отецът ми я даде, сър — измънка Блоджър и се дръпна назад, стреснат от гневния тон на Питър Марлоу. — Срещу едно яйце. Разбрахме се да ми дава тютюн за яйцето, дето ми се полага. Аз искам тютюн, а той нека взема яйцата.

— В това няма нищо нередно — изпъчи се Дринкуотър. — Какво лошо има, че му давам тютюн на момчето. То ме помоли. Срещу едно яйце.

— Да си минавал скоро през шесто отделение? — попита Марлоу. — Ти, ли помогна да вкарат там Лайълс, бившия ти ординарец? Вече е напълно сляп.

— Аз не съм виновен. Нищо не съм му направил.

— Колко от неговите яйца изяде?

— Николко. Нито едно.

Питър Марлоу грабна една Библия и му я пъхна в ръцете.

— Закълни се! Само тогава ще повярвам. Закълни се или, ей богу, ще ти видя сметката!

— Кълна се! — рече Дринкуотър с разтреперан глас.

— Мръсен лъжец! — изкрещя Дейвън. — Аз лично съм те виждал да му вземаш яйцата. Всички сме те виждали.

Питър Марлоу грабна канчето на Дринкуотър и намери вътре яйцето. Извади го и го смачка в лицето му, а черупката натика в устата му.

Дринкуотър припадна.

Питър Марлоу лисна канче вода отгоре му и той се свести.

— Бог да те благослови, Марлоу — прошепна той. — Бог да те благослови, че ми показа греха, в който бях изпаднал. — После коленичи до леглото си. — О, господи, прости на недостойния грешник. Прости греховете ми…

В този милван от слънцето неделен ден Питър Марлоу чу как Дринкуотър благослови мъжете и службата свърши. Блоджър отдавна бе пациент на шесто отделение, но дали Дринкуотър имаше пръст в това, Питър Марлоу никога нямаше да научи. Дринкуотър все така намираше отнякъде много яйца.

Стомахът му подсказа, че е време за обед.

Когато се върна в бараката, всички вече чакаха, нетърпеливо взели канчета в ръка. Допълнителното нямаше да го дадат днес. Нито пък утре, както твърдяха по-осведомените. Юърт вече бе проверил в кухнята. Дажбите си оставаха както досега. Е, щяха да се задоволят и с по-малкото, но защо и то се бави още, по дяволите?

Грей седеше на ръба на леглото си.

— А, Марлоу — обади се той. — Тия дни ще ядеш с нас, така ли? Каква приятна изненада!

— Да, Грей, все още ям с вас. Я иди си играй на стражари и апаши другаде. Заяждай се с някой, дето не може да ти го върне!

— Няма начин, момчето ми! Хвърлил съм око на по-едра плячка.

— Дано имаш късмет.

Питър Марлоу се обърна и взе канчетата си. Отсреща няколко души играеха карти. Капитан Бръф, който ги гледаше, му смигна и прошепна:

— Ченгета! Все една стока!

— Така е.

Бръф се приближи.

— Чувам, че имаш нов приятел.

— Може и така да се каже — отвърна неопределено Питър Марлоу.

— То всеки решава за себе си. Но понякога човек трябва да внимава какво прави, за да не си изпати.

— Така ли?

— Да! Бързите приятелства са доста опасни.

— Тука си прав.

— Какво ще кажеш някой ден да изпушим по цигара и да си чуем приказката — ухили се Бръф.

— Става. Да речем, утре, а? След кльопачка… — Той неволно употреби думата на Царя, но не се поправи. Усмихна се и в отговор Бръф също се усмихна.