— Гледай ти! — изуми се Макс.

— Какво? — остана като гръмнат Питър Марлоу.

Царя се чувстваше почти като бог.

— Само тия копелета могат да си позволят да купят месо. Вместо стока за масите, ще го направим търговия за избраници.

— А мръсниците, които могат да го купят, са точно тия, на които човек би продал такова месо! — зарадва се Питър Марлоу.

— Ти си несравним! — рече Тимсън със страхопочитание. — Гениален! Боже, лично аз знам трима гадове, дето ръката си давам да ги видя как ще си хапнат от плъха, а после да им кажа…

— Аз знам двама, на които дори няма да го продам — каза Питър Марлоу. — Направо ще им го подаря. Но тия мръсници са толкова гадни, че ще подушат себеподобните си!

Макс се надигна и се опита да надвика смеха.

— Слушайте, момчета. Чуйте! Я чуйте за малко! — Той се обърна към Царя: — Знаеш ли, че аз… аз… — толкова бе развълнуван, че едва намираше думите — аз невинаги съм бил на твоя страна. В това няма нищо лошо. Свободни хора сме. Но това… това е толкова велико, че… — Той тържествено протегна ръка. — Искам да стисна ръката на човека, измислил такова нещо! Смятам, че ние всички трябва да стиснем ръката на един истински гений. От името на всички прости войници в света — аз се гордея с теб. Ти си наистина Цар.

Двамата с Царя си раздрусаха ръцете. Текс възторжено се поклащаше наляво-надясно.

— Селърс, Праути и Грей, разбира се. И той е в списъка…

— Той няма пари — обади се Царя.

— Нищо, ще му дадем даром — каза Макс.

— Не може. Грей не е глупак. Ще се усъмни — рече Питър Марлоу.

— А Торсен, тоя гад…

— На американските офицери не — обади се Царя, но после добави великодушно: — Е, на един-двама може.

Възгласите на одобрение бяха бързо заглушени.

— Ами австралийците?

— Остави това на мен, друже — каза Тимсън. — Вече имам предвид трийсетина клиенти.

— Ами англичаните? — попита Макс.

— И на тях няма да им простим. — Царя се чувстваше велик, властен и вдъхновен. — Голям късмет е, че гадовете, дето имат пари и възможности да си купят от месото, са тъкмо тия, дето човек би искал да ги нахрани с бут от плъх, а после да им каже какво са яли.

Точно преди да загасят осветлението, Макс нахълта през рамката на липсващата врата и прошепна на Царя:

— Един часови идва насам.

— Кой?

— Шагата.

— Добре — отвърна Царя и се опита да скрие вълнението в гласа си. — Провери дали нашите постове са си по местата.

— Веднага — каза Макс и забърза по местата.

Царя се наведе към Питър Марлоу и нервно прошепна:

— Може да е станала някаква издънка. Хайде, давай да се приготвим.

Той се измъкна през прозореца и огледа дали платнения навес е добре опънат. После двамата с Питър Марлоу седнаха и зачакаха. Скоро Шагата пъхна глава под брезента и като разпозна Царя, промъкна се тихо и се настани на пейката. Подпря пушката на стената и почерпи с цигари.

— Табе — поздрави той.

— Табе — отвърна Питър Марлоу.

— Здрасти — рече Царя. Като вземаше цигарата, ръката му трепереше.

— Имаш ли да ми предложиш нещо за продан тази вечер? — шепнешком попита Шагата.

— Пита, имаш ли да му предложиш нещо тази вечер?

— Кажи му, че нямам!

— Приятелят ми дълбоко съжалява, че тази вечер няма с какво да изкуши един човек с вкус.

— Ще има ли твоят приятел такова нещо, да речем, след три дни?

Когато Питър Марлоу преведе въпроса, Царя въздъхна с облекчение.

— Кажи му да. И кажи, че умно прави, дето проверява.

— Моят приятел смята, че в посочения ден по всяка вероятност ще разполага с нещо, което да изкуши един човек с вкус. Моят приятел добави, че според него сделката, за която говорим, ще завърши благополучно, щом има насреща си такъв предвидлив човек.

— Винаги е разумно да се постъпва по този начин, когато работата се върши в мрака на нощта. — Шагата сан засмука въздух. — Ако не дойда след три нощи, чакайте ме всяка следваща нощ. Един общ приятел ми намекна, че може би няма да успее да изпълни своята част от уговорката съвсем точно. Но ме увери, че ще направи всичко възможно да е след три нощи.

Шагата се надигна и подаде пакета цигари на Царя, направи лек поклон и мракът отново го погълна. Питър Марлоу предаде на Царя думите му.

— Идеално — усмихна се той. — Направо идеално. Ела тука утре сутринта. Трябва да обсъдим подробностите.

— Утре съм на работа на летището.

— Искаш ли да намеря някой да те замести?

Питър Марлоу се засмя и поклати глава.

— То може би ще е най-добре да отидеш — каза Царя. — В случай, че Чен Сан иска да установи връзка.

— Мислиш ли, че се е объркало нещо?