— Какво правиш?

— Отварям прозореца, момче. Спи!

Брок се обърна на другата страна и затвори очи, но знаеше, че сънят го е напуснал. Почувства как вятърът нахлу в каютата.

— Скоро ще падне мъгла.

Лайза се върна на койката и сламеният дюшек прошумоля. Намести се удобно под завивките.

— Безпокоиш се за среброто, нали?

— Да.

— Не си мъчи мозъка сега. Ще мислим утре. — Тя се прозя и се почеса по ухапано от дървеница място. — Ще е чудесно да слезем отново на брега. Дълго ли ще трябва да строим къща?

— Не дълго — отговори той и се обърна на другата страна.

— Този бал, който Струан ще даде — каза тя, като подбираше внимателно думите, — ще бъде плесница за теб.

— Глупости! Заспивай! — Брок се понадигна.

— Разбира се, ако бяхме облечени както трябва, щяхме да върнем на плесницата, нали, Тайлър?

Брок изпъшка тихо, като се стараеше да не го чуе Лайза. Новината за бала веднага се разнесе във флотилията, щом Струан каза на Скинър. Всички съпрузи осъдиха тай-пана, понеже знаеха, че ги лишаваше от спокойствие. И сърцето на всеки заби учестено. Наддаването бе започнало. Шиваун Тилмън беше фаворитка с най-големи шансове.

— Искаш да кажеш — елегантно да разстроим плановете му? — попита той. — Добра идея, Лайза. Ти изглеждаш много добре в червената копринена рокля, която аз…

— Онази стара дрипа? — Лайза изсумтя презрително. — Сигурно се шегуваш!

— „Стара“ ли казваш? Ами ти си я носила само три-четири пъти. Мисля, че изглеждаш…

— Вече трета година нося това. И на теб ще ти трябват ново палто и бричове, модерни жилетки и какво ли не.

— Моите си ми харесват — каза той. — Мисля…

— Време е да отида на пазар. Преди да се изкупи всяка по-прилична коприна и да наемат всички шивачки. Утре отивам в Макао. С „Грей уич“.

— Но, Лайза! Заради един смахнат бал, който Дърк…

— Заминавам по обяд!

— Да, Лайза — каза Брок, доловил онази особена нотка в гласа й, която показваше, че никакъв довод няма да го избие от главата й. „По дяволите този Струан!“ — Но вместо гняв, мисълта за наградата и конкурса разпали в него страст. — „Великолепна идея! Великолепна! Защо да не помисля по този въпрос? По дяволите Струан!“

Лайза намести възглавницата си и продължи да крои планове за бала. Вече бе решила, че Тес трябва да спечели наградата. И честта. На каквато и да е цена! Да, каза си тя отново, на каквато и да е цена! Но как да убеди Тайлър да пусне Тес на бала? Ще упорства като муле.

— Време е да помислим за нашата Тес.

— Какво да помислим?

— Време е да й намериш съпруг.

— Какво? — Брок се изправи в леглото. — Да не си полудяла? Още не е излязла от пелените. Едва на шестнайсет години е.

— На колко години бях аз, когато се ожени за мене?

— Това беше различно, за бога! Ти беше достатъчно голяма. Времената се промениха. Има време за лекомислени щуротии, за бога! Съпруг за Тес? Ти нещо си врътнала, жено! Какви дивотии ми говориш посред нощ? Слушай, само още веднъж да си заговорила това, ще те наложа с каиша!

Той се обърна ядосано на другата страна, удари по възглавница, та и затвори очи.

— Да, Тайлър — каза Лайза усмихната.

Тя не го осъждаше за побоищата, които й бе нанасял — редки, но никога жестоки или в пияно състояние. При това беше минало много време оттогава. Бе живяла с мъжа си двайсет години и бе доволна от него.

— Лайза, момичето ми — каза Брок внимателно с лице, все още обърнато към стената, — знае ли Тес за… ами за някои неща?

— Разбира се, че не — отвърна тя шокирана. — Тя е добре възпитана!

— Виж, ъъ, време е, за бога, да я дръпнеш настрана и да й кажеш! — ядоса се той и седна отново. — И внимателно я наблюдавай! Кълна се, че ако спипам някой да се навърта около нашата Тес… Какво те кара да мислиш, че тя е голяма? Казала ли ти е нещо? По друг начин ли се държи?

— Разбира се, че ще я наблюдавам. Глупаво е, ако не го правя. Глупаво! — промърмори Лайза. — Всички мъже сте еднакви. „Прави това, прави онова!“, заплашвате и какво ли не, като момичето просто расте и наближава време да се омъжва! И ще те моля да не ругаеш толкоз много, мистър Брок! Не е хубаво и не е прилично!

Лайза се усмихна самодоволно. „Да видим сега кой ще бъде! Не дай боже да е Нагрек Тъмб. Кой тогава? Младият Синклер? Беден, префърцунен и много набожен. Но пък стабилен и с бъдеще и работи в съвета на този гаден Лонгстаф. Нищо по-добро в семейството ти да влезе синът на един преподобен свещеник. Влиятелен. Но е проклет чужденец, който мрази англичаните. Дори Брок и «Купър — Тилмън», обединени заедно, ще бъдат чудесен нож в червата на «Ноубъл хаус». Бива си го и Горт, но той й е заварен брат и остава вън от играта.“