Сергеев се засмя.

— Славата на „Ноубъл хаус“ и на нейния тай-пан стигна чак до Санкт Петербург. Надявах се, че ще имам честта да се срещна с вас. С удоволствие ще побъбря и ще ви разкажа за себе си, ако това ви интересува. — Той се усмихна на Лонгстаф. — Много сте внимателен с мен, Ваше превъзходителство. Уверявам ви, че ще уведомя Негово величество царя, че пълномощникът на Нейно британско величество е повече от гостоприемен. Сега, когато имах честта да се запозная с вас, аз ще се оттегля и ще ви оставя да вършите държавната си работа.

— О, не, Ваше височество, моля ви, ние сме ви поканили на обяд. — Лонгстаф пое енергично задълженията си, за които имаше нужната подготовка и знания. — Ще бъдем дълбоко огорчени. Съвсем неофициално е, както виждате.

— Добре, благодаря ви. За мен е чест.

Вратата се отвори и влезе стюард с изстудено шампанско и чаши. Той предложи таблата на Сергеев, после на Лонгстаф, на Струан и на Мънси.

— Да пием за вашето спокойно завръщане у дома — вдигна тост Струан.

Всички пиха.

— Чудесно шампанско, Ваше превъзходителство! Чудесно!

— Моля ви, седнете!

Обядът бе сервиран безупречно, по протокол. Сергеев седеше от дясната страна на Лонгстаф, а Струан от лявата. Стюардите сервираха пушени салами и миди, йоркширска шунка, горещо задушено говеждо, печен агнешки бут, варени картофи и кисело зеле.

— Съжалявам, че нямаме хайвер — каза Лонгстаф.

— С удоволствие ще ви изпратя, Ваше превъзходителство, щом пристигне корабът ми. Имахме нещастието да попаднем в буря в протока Сунда. Корабът протече и спряхме във вашето пристанище в Сингапур. Пощенският кораб се канеше да отпътува и аз взех билет за насам.

„И по този начин пропусна да ни съобщиш“ — помисли си Лонгстаф. Протокът Сунда означаваше пътуване през нос Добра Надежда. Какви, по дяволите, са намеренията му?

— Чувал съм, че по това време на годината климатът в Сингапур е непостоянен — говореше Сергеев.

— Да, така е — отговори Струан. — За пръв път ли пътувате до Азия, Ваше височество?

— Да.

— Може би ще съумеем да разнообразим престоя ви тук. Тази вечер давам бал. Ще бъде чест за мен, ако ни удостоите с присъствието си. Ще можете да се срещнете с всички.

— Много сте любезен.

— Колко време смятате да останете в Азия?

— До пристигането на кораба ми. Тръгнал съм на неофициално посещение във владенията ни в Аляска.

— Много ли пострада корабът ви?

— Не знам точно. Не съм компетентен, за да кажа. Корабът ще пристигне при първа възможност.

— Тогава ще ви е нужен подслон — каза Струан, като предполагаше, че Сергеев е много по-компетентен, отколкото твърди, и че състоянието на кораба му е удобен предлог да варира, доколкото желаеше, своя престой. Струан имаше също предчувствието, че Сингапур е първото пристанище, което той е посетил извън Санкт Петербург. — Ще се радвам да ви предложа стаи на един от нашите кораби. Няма да е много луксозно, но се надяваме да бъде поне удобно.

— Това е извънредно любезно от ваша страна. Аз съм сам, с четири слуги. Те могат да спят където кажете.

— Ще се погрижим да ги настаним. А, благодаря — каза Струан, когато стюардът напълни отново чашата му. — Корабът ви четиримачтова бригантина ли е?

— Тримачтова.

— Аз също предпочитам тримачтовите кораби. Много по-удобни са в бурно море. Платната се навиват по-бързо. Има ли брамсели и бомбрамсели?

— Разполага, струва ми се, със съответния брой платна, мистър Струан. Каквото и да е наименованието им.

Струан долови лекото колебание и разбра, че Сергеев е моряк. Защо тогава се опитваше да скрие това?

— Чух, че средноизточната криза е решена — каза ерцхерцогът.

— Да — отвърна Лонгстаф, — получихме новината по пощата.

— Какво щастие! Франция постъпи много благоразумно, като се оттегли от военните позиции.

— Значението на Дарданелите за Британия е напълно очевидно — каза Лонгстаф. — За всички нас е от значение да съхраним мира.

— Жалко, че Франция и Прусия са, изглежда, на противното мнение. Също и Хабсбургите. От стари времена Британия и Русия са съюзници и имат сходни интереси. Радостно е, че в бъдеще се очертава да работим повече съвместно.

— Да — съгласи се Лонгстаф. — Разбира се, Париж е много по-близо до Лондон.

— Не е ли жалко, че този славен град сякаш винаги попада на много странни предводители? — каза Сергеев. — Красиви хора, красиви! А техните водачи винаги са били изключително суетни и явно решени да разпокъсат света.

— Голям световен проблем, Ваше височество! Става дума за Европа и как да бъде обуздана суетата на властелините. Разбира се, ние в Британия сме щастливи, че имаме парламент и мощта на нашата държава вече не се направлява от прищевките на един човек.