Шрифт:
— Да, това е голям и чудесен експеримент, какъвто подобава на великолепните качества, присъщи на вашата страна, сър. Но той не подхожда на всички нации. Не бяха ли гърците тези, които констатираха първи, че идеалната форма на управление е доброжелателната диктатура? Управлението на един човек?
— Доброжелателна — да, но изборна! Не диктатура на един човек по силата на божественото му право.
— Кой би могъл да отрече с абсолютна сигурност божественото право?
— Ах, Ваше превъзходителство — каза Лонгстаф, — никой не оспорва съществуването на Бога. Само правото на краля да прави каквото си иска, без да се съобразява с хората. Дълги векове сме имали английски „божествени“ крале, които открихме, че грешат. Грешките са нещо много привлекателно за властниците. Не е ли така? Те проливат толкова много невинна кръв.
Сергеев се разсмя.
— Харесва ми хуморът на англичаните. — Той погледна към Струан. — Шотландец ли сте, мистър Струан?
— Да. Британец съм. Днес няма разлика между шотландци и англичани. — Той отпи от виното. — Омръзна ни да крадем добитъка им. Решихме, че е по-добре да откраднем цялата страна, затова на пуснахме Шотландия и се придвижихме на юг.
Всички се разсмяха и пиха още вино.
Лонгстаф се забавляваше да гледа Мънси, който не отвори уста да продума по време на обяда, раздразнен от безцеремонното поведение на Струан.
— Какво мислите, мистър Струан? — попита Сергеев. — Бихте ли управлявали „Ноубъл хаус“ с постоянното вмешателство на Парламента?
— Не, Ваше височество. Но в конкуренцията с другите търговци аз въвличам единствено компанията си. Рискувам само себе си, не живота на другите хора.
— И все пак воювате с Китай. Защото китайците имаха дързостта да се намесят във вашата търговия. Не съм ли прав?
— Отчасти. Разбира се, не аз бях този, който даде нареждане за война.
— Така е. Мисълта ми е, че вие вземате еднолични решения как да ръководите огромен търговски концерн. Решенията ви се отнасят за компанията, флотилията, нацията.
— Да, стига решенията да са правилни — отвърна шеговито Струан. После стана отново сериозен. — Може би сега парламентарната система да не е удобна за Русия… и за някои други страни, но аз съм сигурен, че на тази земя няма да има никога мир, докато всички нации не приемат английската парламентарна система и докато всички хора не получат право на глас, а не един човек да решава съдбата на която и да е нация, било то с божествено право или с право, дадено му с глупавия вот на един глупав електорат.
— Съгласен съм. Вашата хипотеза е правилна. Но съдържа един съществен недостатък. Приемате, че населението трябва да има култура — всички да са еднакво образовани и еднакво преуспяващи, което, разбира се, е невъзможно, нали? Трябва да попътувате из Русия, за да се убедите колко невъзможно е това. Вие не допускате проявата на национализъм и верски различия. Ако бяхте добавили докато всички нации станат „християнски“, тогава може би щяхте да сте прав. Но можете ли да си представите френските католици да се помирят с английските протестанти? Или руската православна църква с испанските йезуити? Или всички те с масите на неверните мюсюлмани, а те от своя страна с бедните евреи, те пък — с идолопоклонниците и езичниците?
Струан пое дълбоко дъх.
— Радвам се, че зададохте този въпрос — каза той и спря решително.
— Виждам, че ни предстоят много интересни дискусии — каза безгрижно Лонгстаф. — Чай, Ваше височество? След час ще се проведе състезание по борба. Ако не сте много уморен, може би ще искате да го видите. Обещава да бъде зрелищно. Флотата срещу армията.
— Чудесно, Ваше превъзходителство. На чия страна сте? За да мога да избера противната.
— Една гвинея за флотата.
— Съгласен.
След обяда те пиха чай и пушиха пури. Най-после Мънси съпроводи ерцхерцога обратно до пощенския кораб. Лонгстаф освободи стюардите.
— Мисля, че незабавно трябва да изпратим фрегата да посети уж случайно Сингапур — каза той на Струан.
— И аз си помислих същото, Уил. Сигурен съм, че той е моряк.
— Да. Вашият ход, Дърк, беше много умен. — Лонгстаф повъртя в ръцете си чашата за чай. — Той е безкрайно предпазлив. Такъв човек ще внимава много с официалните си документи.
— И аз мисля така.
— Престоят ни в Санкт Петербург беше прекрасен. Освен, разбира се, дългите часове в училището. Трябваше да се науча да чета и да пиша на руски, а също и на френски. Руският е много труден език. Струан наля малко чай.
— Никога не сте харесвали състезанията по борба, нали, Уил?
— Не. Намерението ми е да го придружа до брега и да се върна на кораба, за да поспя, докато съм сам. — Лонгстаф се засмя горчиво. — Приготвихте ли се за тазвечерната забава?
Струан стана.
— Да. Не е зле да отида и да посея и аз няколко семена на недоволство.