По лицето й изведнъж грейна разбиране.

— А, добре. Значи оттам идвал внезапният интерес към Латимър и Санкция IV. Знаеш ли, тогава много се чудех как тъй изведнъж си промени решението.

— Не беше само това — излъгах аз.

— Добре. — Лицето й говореше ясно, че не се хваща на въдицата. — И какво стана със Сахиловска, докато те нямаше, та сега избиваш проповедници?

— Северният ръкав на Милспортския архипелаг. Не се ли досещаш?

— Приели са вярата?

— Той я прие, мамка му. Тя просто се повлече след него.

— Нима? Чак пък такава жертва ли е била?

— Вирджиния, тя беше обвързана с договор, по дяволите! — Млъкнах, за да се овладея. Силовите завеси донякъде спираха топлината и звуците, но и пропускаха по нещо. Хората от съседните маси ни гледаха. Потърсих емисарското безразличие отвъд вулкана от кипнала ярост. Гласът ми стана глух и безизразен. — Правителствата се променят също като хората. Две години след като тя замина, спряха финансирането на проектите в Северния ръкав. Оправдаха се с нова антиинженерна етика. Не бивало да се месим в естествения баланс на планетарните биосистеми. Нека буйството на Микуни само да си възстанови равновесието — това било по-добро, по-мъдро решение. И по-евтино, разбира се. Оставаха й вноски за още седем години, и то при предишната заплата на биоконсултант. Повечето от ония селяци се крепяха над бедността само благодарение на проекта Микуни. Кой знае какво е било, когато внезапно им се наложило да се препитават с рибарски труд.

— Можела е да напусне.

— Имаха дете, разбра ли, по дяволите? — Пауза. Дълбоко вдишване. Поглед към морето. — Имаха дете, дъщеричка, само на две години. Изведнъж останаха без пари. И двамата бяха родом от Северния ръкав, това бе една от причините да я изберат за освобождаване под гаранция. Не знам, може би са си мислили, че ще се справят някак. Доколкото чух, течението на няколко пъти прекъсвало и пак тръгвало, преди да спре окончателно. Може би просто са се надявали на още една промяна.

Видаура кимна.

— И са я дочакали. Дошло Новото откровение.

— Да. Класическа динамика на бедността, хората се хващат за сламка. А ако изборът е религия или революция, правителството с радост се дръпва да стори място на проповедниците. Във всички онези села и бездруго вече имаше основа за вярата. Спартански живот, закостенял обществен ред, мъжко господство. Като на скапаната Шария. Трябваше само икономическият упадък и активистите на Новото откровение да ударят по едно и също време.

— И какво стана? Раздразнила е някой достопочтен мъжкар?

— Не. Не беше заради нея, а заради дъщеря й. Злополука при риболов. Не знам подробности, но загинала. Нали разбираш, без загуба на приставката. — Яростта пак бликна и застина в главата ми като ледени пръски. — Само че при тях да се ползва приставката не е разрешено, мамка му.

Финална ирония на съдбата. Марсианците, някогашният бич за старите земни религии, бяха разтърсили разбирането на човешкия род за неговото място във Вселената, когато стана ясно, че милион години преди хората е съществувала междузвездна цивилизация. А сега Новото откровение ги узурпираше в ролята на ангели; първите Божии крилати създания, и то без следа от нещо подобно на мозъчните приставки в малкото мумифицирани тела, които са ни оставили. За един ум, затънал в психозата на сляпата вяра, изводът бе неизбежен. Презареждането е зло, заченато в черното сърце на човешката наука, отклонение от пътя към отвъдното и божественото. Смъртен грях.

Загледах се към морето. Думите се сипеха от устата ми като пепел.

— Тя се опитала да избяга. Сама. Джоузеф вече бил превъртял по вярата, не искал да й помогне. Тогава тя сама взела тялото на дъщеря си и откраднала корабче. Поела на изток покрай брега, търсела пролив, през който да стигне на юг до Милспорт. Пратили потеря след нея и я върнали. Джоузеф им помогнал. Отвели я при стола за наказания, който проповедниците били монтирали насред селото. Заставили я да гледа как изрязват приставката от гръбнака на дъщеря й. После сторили същото с нея. На живо. За да оцени собственото си спасение.

Преглътнах болезнено. Около нас туристическите тълпи прииждаха и се отдръпваха като идиотски шарен прилив, какъвто си бяха всъщност.

— След това цялото село отпразнувало освобождаването на душите им. Доктрината на Новото откровение повелява мозъчната приставка да бъде разтопена до пълно унищожение, за да се прогони демонът в нея. Но в Северния ръкав имат по-други суеверия. Запечатват приставките в неуловима за сонарите пластмаса и ги изкарват в морето с двуместна лодка. Отдалечават се на петдесет километра навътре и някъде по пътя проповедникът пуска приставките зад борда. Той не знае какъв е курсът, а на кормчията е забранено да знае кога се изхвърлят приставките.

— Системата ми изглежда доста лесна за пробив.

— Може би. Но не и в този случай. Инквизирах и двамата до смърт, но нищо не можаха да ми кажат. Мамка му, бих имал по-добър шанс да открия приставката на Сара, ако целият риф Хирата се беше срутил отгоре й.

Усещах нейния поглед и накрая се обърнах към него.

— Значи си бил там — прошепна тя.

Кимнах.

— Преди две години. Отидох да я потърся, когато се върнах от Латимър. Вместо това заварих Джоузеф да хленчи над гроба й. Изкопчих от него цялата история. — Лицето ми трепна от спомена. — С малко повече труд. Той ми каза имената на кормчията и проповедника. Открих и тях. Както казах, не узнах нищо полезно.