Горе имаше няколко спартански обзаведени стаички, струпани около комбинация хол-кухня с изглед към доковете. Звукоизолацията беше добра. Силви смъкна якето си и го метна върху облегалката на едно от креслата. Докато отиваше към кухненския бокс, тя ми хвърли поглед през рамо.

— Настанявай се. Ако искаш да се почистиш, банята е хей-там, в дъното.

Схванах намека. Минах в миниатюрната ниша с огледало и мивка, изплакнах криво-ляво кръвта и мръсотията и отново се върнах в хола. Застанала до нагревателната плоча, Силви тършуваше из кухненските шкафове.

— Наистина ли сте с Фудживара Хавел?

— Не. — Тя откри пълна бутилка, отвори я и пое две чаши с другата ръка. — Ние сме една скапана банда любители. Че и отгоре. Просто Ор докопа информационен канал до кодовете на Хавел. Искаш ли едно питие?

— Какво е?

Силви погледна шишето.

— Не знам. Уиски.

Пресегнах се за едната чаша.

— За такъв канал трябва здравата да се изръсиш.

Тя поклати глава.

— Едно от дребните преимущества на демилитите. Така са ни нафрашкали с импланти, че опре ли работата до престъпление, дори и емисар не може да ни се хване на малкия пръст. Имаме електроника и в задниците. — Тя ми подаде чашата и наля на двамата. В тихата стая гърлото на бутилката издаваше едва доловим звън при всяко докосване. — От трийсет и шест часа Ор върлува из целия град. Обикаля бардаците и се друса без пукната пара, само на кредит и с обещания за бъдещи компенсации. Все същата история при всяко потегляне. Май го смята за нещо като приложно изкуство. Наздраве.

— Наздраве. — Уискито беше адски силно. — Ухх. Отдавна ли сте партньори?

Тя ме изгледа странно.

— От доста време. Защо?

— Извинявай, питам по навик. Едно време ми плащаха да попивам местната информация. — Отново надигнах чашата. — За благополучното завръщане.

Тя не вдигна своята.

— Недей, смята се за лоша поличба. Ти наистина си отсъствал, нали?

— Да, известно време ме нямаше.

— Говори ли ти се за това?

— Нямам нищо против, стига да седнем.

Мебелите бяха евтини, дори без автоматика за нагаждане по тялото. Внимателно се отпуснах на едното кресло. Раната в ребрата ми като че заздравяваше — поне доколкото може да заздравее синтетична плът.

— Тъй — Силви се настани срещу мен и отметна косата от лицето си. Два по-дебели кичура тихичко запращяха от докосването. — Откога не си бил тук?

— Горе-долу от трийсетина години.

— Значи отпреди Брадите, а?

Изведнъж ме обзе огорчение.

— Да, преди тукашните истории. Но съм виждал същото на много други места. Шария. Латимър. Части от Адорасион.

— О. Ама че забавен маршрут.

Свих рамене.

— Просто ти казвам къде съм бил.

Една вътрешна врата зад Силви се разтвори със скърцане и в хола с прозявка прекрачи дребничка жена с дяволита физиономия, облечена в тънък, прилепнал по тялото черен костюм от полисплав със смъкнат до половината цип. Като ме видя, тя наклони глава настрани, подпря се зад креслото на Силви и почна да ме оглежда с нескрито любопитство. В съвсем късо подстриганата й коса бяха избръснати петна с формата на японски йероглифи.

— Гости ли имаш?

— Радвам се да видя, че вграденият ти прицел най-сетне заработи.

— Я да мълчиш! — Тя шеговито замахна към косата на Силви с дългите си лакирани нокти и се усмихна, когато плитките изпращяха и се дръпнаха от докосването. — Кой е този? Не ти ли се струва малко късничко за среднощна романтика?

— Това е Мики. Мики, запознай се с Ядвига. — Чувайки пълното си име, дребната жена изкриви устни и тихичко уточни: Ядви. — И дай да сме наясно, Ядви. С Мики не се чукаме. Просто го приютих до сутринта.

Ядвига кимна, моментално загуби интерес и ни обърна гръб. Гледани изотзад, йероглифите на главата й гласяха: Само недей да пропускаш, мамка ти.

— Случайно да ни е останала малко „тръпка“?

— Мисля, че снощи ти и Лас я обрахте до шушка.

— Всичката ли?

— Божичко, Ядви. Купонът не беше мой. Виж в кутията на прозореца.

С пружинираща стъпка на танцьорка Ядвига се отправи към прозореца и преобърна въпросната кутия. Върху дланта й се изсипа малко шишенце. Тя го разтръска срещу светлината и бледочервената течност на дъното се плисна напред-назад.

— Е — каза замислено тя, — ще стигне за една-две дози. При други обстоятелства бих почерпила, но…

— Но сега ще задържиш всичко за себе си — предсказа Силви. — Прословутото новопещенско гостоприемство. Сигурно всички сте стиснати по ония места.

— Ти ли ще ме учиш на щедрост, кучко? — отвърна беззлобно Ядвига. — Ако не броим мисиите, колко пъти си ни дала да се включим към тая твоя грива?

— Не е съ…

— Да, много по-хубаво е. Знаеш ли, за Отрицателка изглеждаш адски ревнива спрямо способностите си. Кийока казва…