Проправихме си път през гъмжилото от машини и хора по доковете зад товарните рампи. Магазини за оборудване втора ръка, претъпкани до тавана със стока, хвърляха бледо неоново сияние в подножието на обновените пристанищни складове. Между тях се мяркаха по-мътните проблясъци на кръчми, бардаци и клиники за имплантация. Всички врати бяха отворени, разкривайки широк достъп към вътрешността на заведенията. Тълпи от клиенти сновяха навън-навътре. Една машина пред мен рязко направи обратен завой и потегли назад. Беше натоварена с наземни селекторни бомби тип „Пилсудски“, а изпод радиатора монотонно дуднеше механичен глас: „Пазете се. Пазете се. Пазете се“. Покрай мен мина някакъв тип с ухилено лице, половината от което беше метално.

Жената ме въведе в едно от ателиетата за имплантанти. Минахме покрай осем операционни стола, където мършави мъже и жени седяха със стиснати зъби, гледайки в дългото огледало и редицата монитори над него как напредва работата върху телата им. Вероятно болката сама по себе си не беше чак толкова силна, но пък и едва ли е много забавно да гледаш как цепят, забелват и отдръпват плътта ти, за да направят място за новите вътрешни играчки, които според твоите спонсори са задължителни за всеки демилитаризатор през този сезон.

Тя спря до един стол и погледна отражението на гиганта с бръсната глава, който едва се побираше върху седалката. Правеха му нещо на костите в дясното рамо — част от плътта на шията и ключицата висеше напред, подпряна с окървавена хавлия. Из червеникавата каша отдолу нервно потрепваха лъскавочерни сухожилия.

— Хей, Ор.

— Хей! Силви! — За разлика от околните, гигантът не стискаше зъби, само очите му изглеждаха леко замаяни от ендорфините. Той небрежно вдигна ръка откъм здравата си страна и удари юмрук в юмрука на жената. — Как я караш?

— Излязох да поскитам. Сигурен ли си, че това чудо ще заздравее до сутринта?

Ор врътна палец назад.

— Ако не, ще сторя точно същото с онзи касапин, преди да потеглим. Без химикали.

Опериращият доктор се усмихна измъчено и продължи работата си. Не му беше за пръв път да чува подобни приказки. Гигантът завъртя очи към моето отражение. Не даде вид, че е забелязал кръвта по дрехите ми. Но пък в момента и той не беше от най-чистите.

— Кой е тоя синт?

— Приятел — каза Силви. — Горе ще ти обясня.

— Идвам след десет минути. — Ор се озърна към доктора. — Нали?

— Половин час — отвърна онзи, без да прекъсва работата. — Лепилото за тъкани трябва да стегне.

— Мамка му. — Гигантът стрелна раздразнен поглед към тавана. — Нямаш ли „Урушифлаш“? Стяга за секунди.

Докторът продължаваше да работи. Аспираторната игла в ръката му тихичко мляскаше.

— Ти поръча стандартната тарифа, мой човек. Военната биохимия струва по-скъпо.

— Да ти се не види и биохимията! Колко ще ми излезе луксозната процедура?

— С около петдесет на сто по-скъпо.

Силви се разсмя.

— Зарежи, Ор. Човекът вече приключва. Само ще похабиш ендорфините.

— Майната му, Силви. Ще се побъркам от скука. — Гигантът наплюнчи палец и го вдигна. — Карай по скъпата процедура!

Докторът вдигна глава, едва забележимо сви рамене и остави инструментите върху подноса.

— Ана — подвикна той. — Донеси „Урушифлаш“.

Докато асистентката му се ровеше из шкафчето с най-новите биохимикали, докторът изрови от хаоса пред огледалото ДНК-четец и разтърка анализиращия край по палеца на Ор. Екранчето на прибора светна и запримигва. Докторът се озърна към Ор.

— С това допълнително плащане излизаш на червено — тихо каза той.

Ор се озъби.

— Я да си траеш! Утре потеглям, много ме бива и ти отлично знаеш това.

Докторът се поколеба.

— Точно защото потегляш утре… — започна той.

— Ах, мамка му! Прочети какво пише спонсорът, ако обичаш. Фудживара Хавел. Да дадем на Ню Хок безопасност за новия век. Не сме някаква скапана банда любители. Ако не се върна, обезщетението ще покрие разноските. Знаеш го.

— Работата не е…

Оголените сухожилия в шията на Ор трепнаха и се изпънаха.

— Мамка ти, да не би да си ми счетоводител? — Той се надигна от стола и впи поглед в очите на доктора. — Просто бъди така добър да го пуснеш по сметката. И като е тръгнало, дай малко ендорфини от военния образец. По-късно ще си ги инжектирам.

Останахме колкото да видим как докторът неохотно отстъпва, после Силви ме побутна към дъното на ателието.

— Отиваме горе — каза тя.

— Добре. — Гигантът се ухили. — Идвам след десет минути.