— Да, и Куин наел известен адвокат от Роуаноук, който го уверил, че обискът на микробуса е извършен в крещящо нарушение на Конституцията. Ако съдия Фосет отхвърлел резултатите от обиска, уликите също щели да бъдат отхвърлени. Няма ли улики, няма процес, няма присъда, нищо. Междувременно Куин научил, че съдия Фосет може би ще погледне по-благосклонно на делото на племенника му, ако получи някаква сума. Сериозна сума. Според Куин адвокатът им бил посредник в сделката. Не, не знам името на адвоката.

— Каква сума? — пита Уестлейк.

— Половин милион. — Посрещат това ми твърдение доста скептично и нищо чудно. — И на мен ми беше трудно да повярвам. Федерален съдия да взема подкуп. Но се шокирах и когато пипнаха федерален агент да шпионира за руснаците. Явно при определени обстоятелства човек е способен на всичко.

— Да не се отклоняваме от темата — раздразнено ме прекъсва Уестлейк.

— Разбира се. Куин и семейството му платили подкупа. Фосет го взел. Делото се движело по реда си и дошъл денят на изслушването за отхвърляне на уликите, придобити по време на незаконния обиск. За огромна изненада на всички съдията отсъдил против племенника, в полза на правителството, и наредил да започне процес. При липсата на защита съдебните заседатели признали хлапето за виновно, но адвокатът смятал, че имат добри шансове да обжалват. Делото още се мъкне по инстанциите, а междувременно племенникът излежава осемнайсет години в Алабама.

— Хубава история, господин Банистър — казва Уестлейк, — но откъде знаете, че Куин Ракър е убил съдията?

— Защото той сам ми каза, че ще го направи за отмъщение и за да си върне парите. Често говореше за това. Знаеше точно къде живее съдията, къде работи и къде обича да прекарва уикендите. Подозираше, че парите са скрити някъде във вилата му, и беше твърдо убеден, че не е единственият изигран от Фосет. И защото, господин Уестлейк, той ме предупреди, че ще ме набележи в мига, в който го арестуват. Можело да изляза на свобода, но винаги съм щял да се озъртам през рамо. Тези хора са много умни — вижте какво установи собственото ви разследване. Нищо. Нищичко. Когато имат зъб на някого, те са много търпеливи. Куин е чакал почти три години, преди да убие съдията. Като нищо ще изчака двайсет, за да убие и мен.

— След като е толкова умен, защо е споделил всичко това с вас? — пита Уестлейк.

— Много просто. Подобно на други затворници, Куин смяташе, че ще мога да подам някакво хитро искане, ще намеря вратичка в закона и ще го измъкна от затвора. Твърдеше, че ще ми плати, обеща ми половината от онова, което ще вземе от съдия Фосет. Чувал съм го преди, чувал съм го и впоследствие. Прегледах досието на Куин и му обясних, че не мога да направя нищо.

Нямат друг изход, освен да повярват, че казвам истината. Ако Куин Ракър не бъде подведен под отговорност, аз ще прекарам още пет години в затвора. С федералните все още сме на противоположни страни, но постепенно намираме общ език.

13

Шест часа по-късно двама чернокожи агенти си платиха входа във Велвет Клъб на три пресечки от военноморската база в Норфък. Бяха облечени като строителни работници и не биеха на очи сред посетителите — половината бели, половината черни, половината моряци, половината цивилни. Танцьорките също бяха половината черни, половината бели, въобще навсякъде цареше положителен дух на разбирателство. Два микробуса за наблюдение чакаха на паркинга заедно с още десетина агенти. Куин Ракър беше забелязан, фотографиран и идентифициран при влизането му в клуба в пет и половина. Работеше като барман и когато в девет без петнайсет напусна работното си място, за да отиде до тоалетната, агентите го последваха. След кратък разговор се споразумяха да излязат през задната врата. Куин разбираше положението и не предприе неочаквани ходове. Нито пък изглеждаше изненадан. За мнозина бегълци краят на бягството в редица отношения е облекчение. Мечтите за свобода се сриват пред трудностите на нормалния живот. Винаги някой ти диша във врата.

Сложиха му белезници и го откараха в офиса на ФБР в Норфък. В залата за разпит двамата чернокожи агенти му сипаха кафе и подеха дружелюбен разговор. Престъплението му беше просто бягство, нямаше защита. Беше неоспоримо виновен и щяха да го върнат в затвора.

Попитаха Куин дали е склонен да отговори на няколко основни въпроса относно бягството си преди три месеца. Да, разбира се, защо не, съгласи се той. Сам им разказа, че се срещнал със свой съучастник, останал неназован, недалече от лагера, след което той го откарал обратно във Вашингтон. Позадържал се там няколко дни, но присъствието му не било добре прието. Бегълците привличат внимание, а момчетата му не посрещали охотно вероятността ФБР да души наоколо и да го търси. Куин започнал да пренася кокаин от Маями до Атланта, но работата не вървяла. Бил повредена стока и на неговия „синдикат“, както го наричаше, му било омръзнало от него. От време на време се виждал с жена си и децата, но съзнавал, че е опасно да е твърде близо до дома. Поживял при стара приятелка в Балтимор, обаче и тя не се радвала много на присъствието му. Местел се и от време на време превозвал дрога, а после му провървяло, когато негов братовчед му дал работа като барман във Велвет Клъб.

В съседната по-голяма зала за разпит двама опитни агенти слушаха разговора. Горе имаше друг екип, който също слушаше и чакаше. Ако нещата потръгнеха, на Куин му предстоеше дълга нощ. А нещата трябваше да потръгнат за ФБР. Засега нямаха улики, затова беше от огромно значение разпитът да им донесе някакви доказателства. Агентите се тревожеха, тъй като си имаха работа с опитен престъпник. Малко вероятно беше заподозреният да се уплаши и неволно да изтърси нещо излишно.

Веднага щом Куин беше изведен от задния вход на Велвет Клъб, агентите на ФБР притиснаха братовчед му и се опитаха да изтръгнат още информация. Братовчедът обаче познаваше правилата на играта и не каза почти нищо, докато не го заплашиха с обвинение за укриване на беглец. Имаше впечатляващо криминално досие и поредното издънване най-вероятно щеше да го изпрати обратно в затвора. Човекът предпочиташе да остане на свобода и пропя. Куин живеел и работел под фалшивото име Джаки Тод, но надниците си получавал в брой и неофициално. Братовчедът заведе агентите на ФБР на занемарен паркинг за каравани на по-малко от километър и им показа оборудвания мобилен дом, който Куин наемал месец за месец. До караваната имаше паркиран хамър НЗ от 2008 г. с регистрационни номера от Северна Каролина. Братовчедът обясни, че Куин предпочита да ходи на работа пеша, ако времето позволява, и крие хамъра.

Час по-късно ФБР разполагаше със заповед за обиск на караваната и хамъра, който бе издърпан на буксир до полицейски паркинг в Норфък, отворен и огледан. Вратата на подвижния дом беше заключена, но паянтова. След един хубав удар с чук агентите проникнаха вътре, където се оказа забележително чисто и подредено. Шестима се заеха целенасочено да претърсят караваната, широка три метра и половина и дълга петнайсет. В единствената спалня между матрака и рамката намериха портфейла на Куин, ключовете и мобилния му телефон. В портфейла имаше петстотин долара, фалшива шофьорска книжка от Северна Каролина и две предплатени карти „Виза“ с по хиляда и двеста долара във всяка. Мобилният телефон беше за еднократна употреба, с предплатени минути — идеален за беглец. Под леглото агентите откриха „Смит & Уесън“ с къса цев, трийсет и осми калибър, зареден с патрони с кух връх.