Светлината беше толкова оскъдна, а тютюневият дим така гъст, че минаха няколко секунди, преди очите им да привикнат. Помещението беше препълнено с тъмни фигури и воня на пот, лули и долнокачествен алкохол. Шумът бе оглушителен и докато стояха при входа, един моряк се олюля край тях. Домъкна се до края на дюните, падна на колене и повърна шумно и обилно.

Тримата си пробиха път през тълпата към отдалечения ъгъл на помещението, където имаше маса върху дървени стойки и пейка с проснат отгоре й друг пияница в несвяст. Големият Дениъл го вдигна, сякаш беше малко дете и внимателно го положи на пода. Аболи смете на куп празните чаши и чинии с недоизядена храна, а Хал седна на пейката с гръб към стената и заразглежда мъжете, натъпкани в кръчмата.

Повечето бяха моряци, макар да имаше и неколцина войника от крепостния гарнизон. Различаваха се по сините куртки и бели кръстосани на гърдите ленти. Хал нададе ухо към тях, но долови единствено пиянски брътвеж, необуздани хвалби, псувни и безумни смехове.

— Холандци — измърмори Аболи, като седна на пейката до Хал. Ослушаха се. Подгонени от нуждата, и тримата бяха научили езика по време на пленничеството си.

Група от петима моряка с грубиянски вид седеше на масата до тях. Те бяха по-малко пияни от останалите, но въпреки това говореха високо, за да си чуват приказката сред всеобщата врява. Хал ги послуша известно време, но не чу нищо интересно. Хотентотска прислужничка им донесе запенени халби бира.

Дениъл опита своята и лицето му се сгърчи:

— Пикня! Току-що взета от прасето, топла е още — заяви той, но отпи пак.

Хал не докосна своята халба, дочул един от съседите холандци да казва:

— Голям късмет ще е, ако проклетият конвой изобщо някога напусне това гадно пристанище.

Споменаването на конвой заинтригува Хал. Търговските кораби обикновено плават сами. Само по време на война или крайна необходимост, те се събират в конвои под охраната на военни кораби. Той наостри уши.

— Да, аз например няма да заплача, ако изобщо повече не видя това гнездо на черни пачаври и крадливи хотентоти. Похарчих кажи-речи и последния си гулден и какво получих насреща? Главоболие и прокапала пишка.

— Аз викам, капитанът да си поеме риска и да тръгва сам. По дяволите да върви тоя копелдак Янгири и езическият му екипаж! „Леопард“ е достоен съперник за когото и да било от синовете на пророка. Няма защо да клечим тука, докато Ван Рутиерс дойде на ни изчишка.

Пулсът на Хал се учести при споменаването на Янгири. За пръв път го чуваше извън кабинета на Никълъс Чайлдс.

— Кой е Ван Рутиерс? — попита тихо Големият Дениъл и отпи нова глътка от отровната бира. И той подслушваше разговора на холандските моряци.

— Холандският адмирал на Океана на Индиите — каза му Хал. — Базата му е в тяхната кантора на Батавия. — Хвърли един сребърен шилинг върху мръсния плот на масата. — Почерпи ги по бира, Дениъл и виж какво имат да ти съобщят! — нареди той, но докато великанът се надигаше от пейката, пред него цъфна някаква жена.

Тя бе сложила ръце на кръста и гледаше нагоре към лицето му с прелъстяваща усмивка, от която липсваха няколко зъба.

— Ела с мене в задната стая, бик такъв — каза му тя, — и ще ти покажа нещо, дето не си виждал досега.

— Какво си ми приготвила, скъпа — показа й Големият Дениъл розовите си венци, — проказа?

Хал бързо огледа курветината и прецени, че тя може да се окаже много по-надежден източник на сведения от който и да било пиян холандски моряк.

— Засрамете се, мастър Дениъл! — каза той. — Не можете ли да различите една благородна дама? — Жената погледна Хал с обожание и отчете кройката и стойността на палтото, както и сребърните копчета на жакета му.

— Заповядайте, седнете, уважаема госпожо! — покани я Хал. Тя започна да се кипри и киска като момиченце, отстрани от лицето си прошарени кичури с мръсни пръсти, украсени с изпочупени и черни нокти. — Да Ви почерпя нещичко. Дениъл, донеси на дамата чаша джин! Не, не, няма да се стискаме. Донеси й бутилка.

Жената придърпа поли и седна срещу Хал.

— Истински принц сте Вие — заяви тя, като се взря в лицето му. — И хубав като дявол при това.

— Как се казвате, хубавице моя? — попита Хал.

— Госпожица Маакенберг — отвърна тя. — Но можете да ми викате Хана. — Дениъл се върна с квадратно шише джин и една чаша. Наля й до ръба. Хана я хвана с вдигнато кутре и отпи дамска глътчица. Огнената течност не я накара дори да трепне.

— И така, Хана — усмихна се Хал, а тя се закърши като пале под погледа му, — тук, на Добра Надежда няма нещо, което да не знаеш, нали?

— Това е самата Божа истина, та ако ще и аз да го река — показа им отново тя празните места по венците си. — Ако искате да научите нещо, питайте старата Хана!