Твърдението се оказа правдоподобно. Цял час Хал безмълвно слуша приказките й. Разбра, че зад пиянската мутра и воднистите от джина очи се криеха остатъци от някога проницателен интелект.

Тя познаваше сексуалните наклонности и предпочитания на всеки мъж и жена в селището, от губернатора Ван дер Стел до докерите и каруцарите от пристанището. Знаеше цените на всеки продукт, от картофите до огнената прасковена ракия, която варяха колонистите. Знаеше кои роби са за продан, каква цена искат господарите им и на каква са готови да се съгласят. Известни й бяха имената на всички капитани от закотвените кораби, както и товарите им, маршрутите и пристанищата, в които хвърлят котва. Можеше да разкаже всички премеждия от последното плаване на който и да било от съдовете.

— Кажете ми Хана, защо има толкова много кораби на ОИИК в залива? — Той имаше предвид Обединената източноиндийска компания, холандски еквивалент на английската.

— Всички са за Батавия. Губернаторът Ван дер Стел е разпоредил плаващите на изток кораби да тръгват в конвой под военна охрана.

— И защо, Хана, ще издава такава заповед?

— Заради Янгири. Чували сте за него, нали?

— Не — поклати глава Хал, — кой е той?

— Сабята на Пророка — така се е нарекъл сам. А всъщност си е един гаден пират, по-лош от Френки Кортни, това е той.

Хал и Аболи се спогледаха. И двамата бяха изненадани от така небрежно подметнатото име на сър Френсис, както и от обстоятелството, че подвизите му все още се помнят по тия места.

Хана не забеляза реакцията им. Отпи от джина и се засмя дрезгаво:

— Три кораба на ОИИК изчезнаха в Океана на Индиите за половин година. Всеки знае, че това е работа на Янгири. Разправят, че вече струва на компанията един милион гулдена. — Очите й се опулиха от удивление. — Милион гулдена! Не бях и подозирала, че в целия свят може да има толкова много пари. — Тя се надвеси над масата, за да погледне Хал в лицето. Дъхът й миришеше на обор, но той не се дръпна. Не искаше да я засегне.

— Приличате ми на някого. — Тя се замисли за момент. — Бил ли сте тук, на Добра Надежда преди? Аз никога не забравям лица.

Хал поклати глава, а Големият Дениъл се ухили:

— Може би, госпожичке, ако ти покаже патката си, ще го познаеш по-лесно, отколкото по някакво си лице, а?

Хал свъси вежди, но половината джин вече не беше в бутилката и Хана закудкудяка:

— Давам милион гулдена да я видя! — Тя изяде Хал с поглед. — Искате ли да дойдете отзад с Хана? Няма да взема пари от такъв хубав мъж като Вас.

— Следващия път — обеща й Хал.

— Познавам Ви — настояваше Хана. — Щом се усмихнахте така и Ви познах. Ще се сетя. Аз не забравям лица.

— Разкажи ми още за Янгири! — поиска Хал, за да я отклони, но тя започваше да се омайва.

Напълни чашата си и вдигна празната бутилка.

— Всеки, когото обичам, си заминава и ме изоставя — съобщи тя с насълзени очи. — Даже и бутилките не се задържат дълго при мене.

— Янгири — настоя Хал. — Разкажи ми за Янгири.

— Той е мръсен мюсюлмански пират. Изгаря живи християнските моряци, само за да слуша писъците им.

— От къде се е появил? Колко кораба има? Колко оръдия?

— Един мой приятел плава на кораб, преследван от Янгири. Не могъл да ги хване — заломоти Хана. — Много хубаво момче. Иска да се ожени за мене и да ме отведе в Амстердам.

— Янгири? — повтори Големият Дениъл.

— Не бе, дърво тъпо! — сопна се Хана. — Приятелят ми. Забравих му името, но иска да се ожени за мене. Той е виждал Янгири. Имал късмет да се измъкне от кръвожадния дивак.

— Кога е станало това, Хана? Кога се е сблъскал приятелят ти с Янгири?

— Няма и два месеца. При Брега на треската. Близо до Мадагаскар.

— С какви сили е разполагал? — настоя Хал.

— Големи кораби. Много — несигурно промълви Хана. — Цяла ескадра военни кораби. Корабът на приятеля ми избягал.

Хал разбра, че мисълта й започва да се губи. Надали можеше да му каже още нещо. Но все пак, зададе последен въпрос:

— Знаеш ли по какъв маршрут ще поеме конвоят на ОИИК за Батавия?

— На юг — отвърна тя. — Казват, много на юг. Чух, че щели да заобиколят отдалече Мадагаскар и островите около него, защото там се крие Янгири, долният неверник.

— Кога ще вдигне платна конвоят? — попита Хал.

Но тя бе потънала в алкохолна мъгла.

— Янгири е самият дявол — шепнеше Хана. — Той е Антихристът и всеки вярващ трябва да се пази от него. — Главата й бавно се отпусна напред, докато цопна в локвичката джин на масата.

Дениъл хвана мазен кичур сива коса и я повдигна, за да погледне в очите.

— Дамата не е вече в компанията ни — установи той и пусна главата да тупне върху плота. Хана се катурна от пейката на пода, където мощно захърка. Хал извади сребърна монета от десет гулдена от чантичката на пояса си и я пъхна под жакета на жената.