– Искам да ви дам право на избор, а после ще посрещнете последиците от решението си. Точно както и всеки от нас.

– А какво ще кажеш да си замъкнете грозните задници обратно в Дома на нощта при онези безгръбначни шибаня-ци, които наричат себе си вампири?
– отвърна Никол.

– Никол, никога не съм те харесвала особено. Винаги съм си мислела, че си много тежък случай на тъпанарка. Сега съм убедена в това каза Крамиша и застана от другата страна на Стиви Рей.
– И не ми харесва как говориш на нашата Висша Жрица.

– Крамиша, не ми пука какво харесваш и какво не. А тя на мен въобще не ми е Висша Жрица!
– изкрещя Никол, пръскайки плюнки.

Адска гадост - намеси се Венера, - Може би трябва да преосмислиш тази работа с имиджа си на зла. Прави те много, много грозна,

– Силата никога не може да е грозна. А аз имам сила заяви Никол.

Стиви Рей нямаше нужда да поглежда нагоре, за да разбере, че Мракът, който се стичаше от тавана на тунела, ставаше по-гъст,

– Добре, достатъчно. Вие явно не можете да бъдете любезни, така че нека да преминем към същността. Всеки от вас трябва да реши сам за себе си. Стиви Рей погледна в очите всеки един от новаците зад Никол, като се надяваше, че ще накара поне някой от тях да се замисли.
– Може да изберете Светлината. В този случай избирате доброто и следвате пътя на богинята. Ще можете да останете с нас. Започваме училище в понеделник, но ще продължим да живеем тук, в нашите тунели, където сме обградени от земя и се чувстваме комфортно. Можете да изберете и Мрака.

– Стиви Рей видя как Никол потрепна изненадано, когато чу името му.
– Да, аз знам всичко за Мрака. И мога да ти кажа, че да си имаш работа с него по какъвто и да е повод е много голяма грешка. Но ако това е вашият избор, тогава ще трябва да си тръгнете оттук. Поотделно и никога да не се връщате повече.

– Не можеш да ни принудиш!
– извика Къртис.

– Мога - отвърна Стиви Рей и вдигна ръце, стиснати в юмруци. А и няма да съм само аз. Ленобия ще съобщи за вас на Висшия Съвет. Ще бъдете официално прогонени от всеки Дом на нощта в целия свят.

– Хей, Никол. Както Венера вече отбеляза, изглеждаш ужасно. Как се чувстваш?
– попита изведнъж Крамиша. Тя говореше силно, за да могат да я чуят всички.
– Колко от вас напоследък са кашляли и са се чувствали скапано? Тук нямате възрастен вампир от доста време, нали така?

Боже, как можах да забравя за това!
– възкликна Стиви Рей към Крамиша, а после отново се обърна към Никол.
– Е, колко от вас искат да умрат? Отново и окончателно.

– Явно да си червен новак не е много по-различно каза Далас.

– Да, при всички положения умираш, ако нямаш възрастен наоколо — добави Крамиша самодоволно. — Но вие сте наясно с това, понеже веднъж вече сте умирали. Искате ли го пак?

– Така, нека вече всеки да вземе решение - каза Стиви Рей, която все още държеше вдигнати светещите си в зелена светлина юмруци.

– Повече от ясно е, че няма да ге изберем за наша Висша Жрица!
– извика насреща й Никол.
– И никой от вас не би го направил, ако знаехте истината за нея - обърна се тя към останалите. С усмивка като на чеширската котка тя каза думите, от които Стиви Рей най-много се страхуваше: - Обзалагам се, че не ви е разказала как спаси един гарван-демон, нали?

– Лъжкиня - отвърна Стиви Рей и срешна погледа на Никол, без да трепне.

Откъде знаеш, че има гарван-демон в Тулса?
– попита Далас.

Никол изсумтя:

Той беше тук. Вашата безценна Висша Жрица спаси живота му. Чрез него успяхме да я примамим на покрива. Тя се качи там, за да го спаси отново.

– Това са пълни глупости!
– извика Далас.

Той притисна длани към циментовата стена. Стиви Рей усети как косата й се наелектризира.

– О, ти наистина си успяла да ги заблудиш - каза присмехулно Никол.

Достатъчно. Да приключваме с това - заяви Стиви Рей.

– Избирайте. Сега. Светлината или Мрака, кое да бъде?

– Ние вече сме направили своя избор.

Ръката на Никол се мушна под широката й тениска и извади пистолет, който насочи точно към главата на Стиви Рей.

Тя се ужаси за миг, след което чу още две щраквания и видя как Стар и Къртис насочват други два пистолета към Далас и Крамиша.

Ето това вече я вбеси и всичко се разигра много бързо.

– Защити ни, земя - извика Стиви Рей. Тя разпери ръцете си, отпусна юмруците и си представи как земята ги обвива като в пашкул. Въздухът около нея светеше в зелено. И щом бариерата се появи, Стиви Рей видя как мазният, мастилен Мрак, който се спускаше от тавана, започна да се разсейва.

О, по дяволите, не можеш да насочваш това срещу мен!

– извика Далас.

Той затвори очи и се концентрира. Докосна стените на тунела. Чу се пукане. Къртис извика и изпусна пистолета. В този момент Никол нададе див, първичен и силен рев, който беше присъщ по-скоро на разярено животно, отколкото на момиче. И натисна спусъка.