Шрифт:
Това е нелепо отвърна Крамиша.
– Е, ти винаги си бил много добър с електрическите работи - каза Стиви Рей.
– Да, но никога не съм ги чувал преди. Сериозно. А сега мога да чуя бръмченето на тока през кабелите.
– Може би това е някаква дарба, която имаш и досега не си забелязвал - предположи Стиви Рей.
– Но електричеството не идва от богинята. Как е възможно да има такава дарба?
– попита Крамиша и хвърли към Далас подозрителен поглед.
– Защо да не е от Никс?
– попита Стиви Рей.
– Ако трябва да съм честна, виждала съм и по-странни неща от новак с дарба за електричество. Като... например бял бик, който символизира Мрака.
– Имаш право - съгласи се Крамиша.
– Значи мислите, че може наистина да имам дарба?
– възкликна Далас и изглеждаше замаян.
– Разбира се, че може - каза Стиви Рей.
– Ако е така, направи нещо, с което да ни помогнеш каза Джони Бий и помогна на Шанън Комптън и Венера да слязат по стълбата.
– Как бих могъл да помогна?
– Ами, например, опитай се по бръмченето да разбереш дали онези гадняри са използвали електричество тук напоследък - предложи Крамиша.
– Ще проверя - каза Далас и се обърна към стената, притисна длани към бетона и затвори очи. Само след няколко секунди очите му се отвориха и той ахна изненадано. Погледът му се насочи направо към Стиви Рей.
– Да, използвали са електричество. И в момента също използват. В кухнята.
– Значи ето къде отиваме - отвърна Стиви Рей.
ДВАЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Стиви Рей
– Наистина ме вбесяват - каза Стиви Рей и подритна поредната празна бутилка, която се търкаляше наоколо.
– Големи са мърлъовци и гадняри - съгласи се Крамиша.
– Боже, ако ме изцапат, наистина ще се ядосам - изръмжа Венера.
– Мисля, че трябва да се концентрираме - каза Далас.
Той все още държеше ръката си върху бетонната стена.
Колкото повече наближаваха кухнята, толкова по-нетърпе-лив ставаше.
– Далас е прав каза Стиви Рей.
– Първо трябва да ги изритаме оттук, а после да се притесняваме за нещата си.
– Все още имаме златната карта на Афродита - каза Крамиша.
– Е, това доста ще ни улесни да пооправим тук - въздъхна с облекчение Венера.
Венера, ще ти е нужно много повече от кредитна карта, за да оправиш гадостта, в която си се превърнала. Ироничният глас се чу от сенките на тунела пред тях.
– Виж се, питомна и скучна. А си мислех, че имаш сериозен потенциал да си готина.
Венера и останалите спряха на място.
– Да съм питомна и скучна?
– Смехът на Венера бе точно толкова саркастичен, колкото и гласът на Никол. Явно представата ти за готино е изтръгване на гръкляни. Моля те. Това изобщо не може да бъде привлекателно.
– Хей, не се отказвай, преди да си пробвала - каза Никол и отметна одеялото, което покриваше входа на кухнята.
Светлината от вътрешността на стаята я огряваше като в рамка. Изглеждаше по-слаба и по-твърда, отколкото Стиви Рей си я спомняше. Стар и Къртис стояха малко зад нея, а зад тях още поне десетина червенооки ги гледаха злобно.
Стиви Рей пристъпи напред. Гадните червени очи на Никол се откъснаха от Венера и се насочиха към нея.
– О, ти си дошла тук отново да се позабавляваме?
Не смятам да се забавлявам с теб, Никол. А и ти приключи със „забавленията“ - Стиви Рей нарисува кавички във въздуха с хора.
– Ти не можеш да ни казваш какво да правим!
Думите направо изригнаха от Никол. Зад нея Стар и Кър-
тис оголиха зъби и издадоха звук, който приличаше повече на ръмжене, отколкото на смях. Хлапетата зад тях нервно се размърдаха.
И тогава Стиви Рей го забеляза. Висеше от тавана над главите на свирепите хлапета като развълнувано море от черно мастило, призрачно и изпълнено с мрак.
Мрак...
Стиви Рей преглътна порива на паника, който я обзе, и се концентрира върху Никол. Знаеше какво трябва да направи. Трябваше да приключи с това още сега, преди Мракът да е усилил влиянието, което и без това имаше върху тях.
Вместо да отговори на Никол, Стиви Рей си пое дълбоко дъх и се концентрира:
– Земя, ела при мен!
Когато усети земята под краката си и стените около нея да се затоплят, тя насочи вниманието си към Никол.
– Както винаги, не си разбрала правилно, Никол. Не възнамерявам да ти казвам какво да правиш.
Стиви Рей говореше спокойно и логично. От ококорените очи на Никол се досещаше, че сигурно отново е обгърната с тази зелена светлина, която се появи около нея в Дома на нощта точно преди да тръгнат. Тя вдигна леко ръце нагоре, за да привлече повече от вибрациите на енергията, която земята й изпращаше.