Тримата пиеха на една и съща маса. Управителят изглеждаше пиян.

Неочаквано се обърна към съпруга и нагло и лигаво го пита: „Мога ли да целуна жена ти?“

Айдан внимателно гледаше, да разбере какъв отговор ще даде младият мъж на кмета, който май бе успял да поеме командването на войниците в свои ръце.

Мъжът каза: „Защо не попиташ нея?“. Айдан погледна Халюк. Халюк не откъсваше поглед от екрана, все едно гледаше филма за пръв път. Отговорът на мъжа я вбеси. Направо й се гадеше от него. Искаше й се да се изплюе в лицето му.

Замислена, пропусна няколко сцени — образите на екрана се мърдат като сенки пред очите й. В един момент отново се загледа. Гледа внимателно, все едно се опитваше да открие решението на важна задача. По едно време, когато младият мъж от филма започна да клюма и заспа, жена му заедно с кмета се качиха в стаята горе. Дебелакът извади от джоба си тесте пари: „Тези войници ще убият и мене. Затова искам да дам всичките си пари на тебе.“ Жената не посегна да вземе парите, и той ги остави върху леглото. И отново нахално и със заплаха в гласа поиска да я целуне.

По едно време мъжът се събуди, погледна навън и видя през прозорците на парника в градината сенките на жена си и кмета, които се любеха. Съкрушен, младият мъж седна на стълбите и заплака. Жената излезе от парника, мина покрай мъжа си, качвайки се горе, между другото му каза: „Много е късно да лееш сълзи.“

Айдан чу как Халюк през зъби изсъска:

— Мръсница.

— И защо мислиш така — гласът на Айдан прозвуча равен и студен.

— Защото легна с кмета за пари, за това.

— Не легна заради парите.

Халюк я погледна изумен:

— И за какво легна тогава?!

— Защото мъжът й не я защити, затова.

— От какво да я защити?

— Кметът попита: „Мога ли да целуна жена ти?“, а той не направи нищо. Не се съпротиви, не се опита да я защити.

— Добре, жена му не трябваше ли да каже, че не иска, когато кметът попита?

— Кметът не попита нея, а мъжа й! В града има войници, измъчват, убиват… Кметът може да убие и тях, когато си пожелае. Те са под заплаха… Когато има заплаха и опасност, мъжът е длъжен да защити жена си, а той каза: „Попитай нея.“… И се измъкна. Затова жена му легна с другия.

— Бре, бре, бре!

— Какво „Бре, бре, бре“?

— За пръв път чувам от тебе, че мъжете трябва да пазят жените си… Все си мислех, че си от жените, които не искат да бъдат пазени, които смятат, че могат да се пазят сами.

— По принцип е точно така… Но не смятам, че когато има някаква опасност, мъжът може да се измъкне по този начин и да остави жена си сама… Когато каза: „Попитай нея“, мъжът се измъкна от опасността, но остави жена си срещу нея. Мисля, че мръсникът е той… Защото постъпи долно…

Докато двамата спореха, хората на екрана продължаваха да се движат, да си говорят нещо на неразбираемия си език, да отиват и да се връщат отнякъде. Сенките, гласовете, светлините от телевизора изпълваха салона и поглъщаха в себе си Айдан и Халюк, но те бяха ги забравили. Все едно се бяха превърнали в мъжа и жената от екрана. Филмът се превърна в реалност. Гласът на Халюк звучеше все по-нервен и гневен:

— Жената легна с кмета или за парите, или защото беше едър и хареса тялото му… Не беше нужно да ляга с някого само защото е ядосана на мъжа си… Постъпи като долна курва, а ти се опитваш да я защитаваш. Може жената във филма да си измисля някаква такава причина за пред мъжа си, но легна с кмета или заради парите, или защото се впечатли от тялото му!

Айдан помълча, после заговори отново:

— Може и да е харесала тялото на кмета, но ако мъжът й не беше я предал, нямаше да легне с него.

— И от къде си сигурна, че нямаше да легне?

Айдан заговори с глас, който никога не използваше вкъщи, а само в банката, когато говореше с подчинените си:

— Казвам го в случай, че си забравил или не го забелязваш — знам, защото и аз съм жена!

Халюк се обърна и погледна жена си право в очите:

— Щеше ли да легнеш с онзи мъж?

Айдан запали цигара. Бавно постави запалката и пакета пред себе си и загледана в телевизора каза:

— Не знам…

В този момент събитията в градчето придобиха друг обрат. Войниците решиха да арестуват кмета и да го заведат в дома на младото семейство. Изкараха кмета в градината и започнаха да умуват какво да правят. Командирът на войниците погледна младия мъж и го попита: „Ти искаш ли да го убиеш?“ И тихият, кротък, възпитан мъж, който, когато кметът го попита дали може да целуне жена му, отговори: „попитай нея“, взе пистолета, насочи го към кмета и дръпна спусъка. Уби го…