Джем я посрещна усмихнат:

— Е, видя ли, операцията мина успешно…

— Ти от къде знаеш? — Айдан се изненада.

— Позвъних в болницата.

— За да питаш как е минала операцията ли?

— Да.

Айдан се спря:

— Знаеш ли, че ме плашиш?

Джем се засмя отново:

— Май направих грешка, която разкри истинското ми лице!… Това, че се обадих в болницата, ти помогна да разбереш колко лош човек съм всъщност, така ли?

— Ти искаш да привържеш жената към себе си, но не желаеш ти да се привързваш към когото и да е… Какво искаш ти?

Раздразнението накара Айдан да изрече на глас един въпрос, който не й даваше мира през последните дни. Но в този случай Джем не заслужаваше гнева й и тя го осъзна. Разбра също колко близък е за нея Джем. Гневът й не искаше да останат потулени чувствата, които тя така упорито се опитваше да крие, и стана причина те да излязат наяве. Подсъзнателно на Айдан й се искаше да чуе, че постъпката на Джем е водена от любов, и въпросът й целеше да го провокира, да го накара да си признае. Джем обаче изобщо не реагира на сериозността на Айдан. Подобно на ученик, който се шегува в междучасието с приятелите си, се разсмя на глас и смеейки се, шепнешком отговори:

— Вътре ще ти кажа какво искам… Домашното възпитание не ми позволява да говоря за това тук! Когато бях малък, баща ми все ми казваше да не говоря за секс в салона.

Айдан се ядоса и засегна от отговора на Джем. Гласът й прозвуча рязък:

— Това ли е всичко, което желаеш? Секс!

— Да не би да знаеш нещо по-добро?

Айдан се уплаши, да не би да го разсърди, и даде отговор, който можеше да се изтълкува многозначно:

— Не знам… Може и да има…

— Няма да питам какво е то, защото такъв един въпрос крие опасност нещата да тръгнат в нежелана посока.

— Защо се боиш да говориш?

— Имам си много проста причина.

— Каква?

— Страхливец съм…

— Наистина си страхливец…

— Добре, а ти би ли изпила чаша шампанско, което заедно с чашите този страхливец е сложил в хладилника специално за теб? Би ли яла от ягодите, които е купил специално за тебе, или вече не пиеш със страхливци?

Айдан разбираше, един такъв разговор можеше да попречи да се любят, а тялото й, зажадняло за тази сладост, нямаше да го понесе. Затова реши, че Джем все още не е готов да говори за чувства, и се примири:

— Да, мога да пия с един страхливец и други неща мога да правя с него… Разбира се, това не променя истината, че е страхливец…

Джем отваряше тапата на шампанското. Повдигна рамене:

— Нека… Нека съм страхливец… Ако не сме ние — страхливците, как ще разберете цената на смелчаците?

Джем беше от хората, за които похотта беше стена, зад която криеха душата и чувствата си — все едно се беше заклел никога да не ги изкарва наяве. Не се чувстваше готов да сподели страхове, съмнения, очаквания с никого и ревниво ги криеше. Нещо като художник, който не може да покаже картината си, защото не е завършена и за която знае, че никога няма да я завърши. Съзнаваше, че не може да даде на жените желаното, освен едно — похотта! И я даваше с цялата си щедрост! Притискаше ги натясно, изненадваше ги с внимание и ласки и се опитваше да ги направи щастливи. Не можеше да изгради връзка, при която да се слее телом и духом с една жена, затова се опитваше да запълни липсите си, поддържайки връзки с много жени.

Тази негова странна и до някъде детинска тайна, Айдан щеше да научи случайно, след време. Разбра и друго, че за да достигнеш и докоснеш душата на един мъж, не бива да бързаш, нужно е търпение; от една страна ще споделяш с него удоволствията на тялото, ще ги множиш, от друга — ще го обграждаш с грижи и внимание, на които не е свикнал, и всичко това — под светлината на ума — ще го изненадваш непрекъснато! Всяка прибързаност или насилие водят до заключване на поредната врата към душата му. Трябваше да се приближава до него, без да го стряска и плаши. Проблемът обаче беше в това, че Джем много скоро отгатваше желанията на жените. Имаше някакъв особен нюх към женската чувствителност. Айдан трябваше да открие друг подход, който не знаеше… Никога не успя да го намери.

Пиеха шампанското си, когато Айдан предложи:

— Ако искаш, да пием вътре — и добави — или вече и от това се страхуваш?

— Има някои места, на които проявявам смелост!

Докато се изправяше на крака, с глас, който подейства възбуждащо на Джем, прошепна: „Слава богу!“

Докато се любеха този ден, откриха една нова игра. Откриха я случайно, но беше жестока, възбуждаща, страшна!

Айдан винаги държеше телефона си отворен — в случай, че позвъни Селин. Когато се любеха, изпитваше странен страх, че може да се случи нещо с детето й, затова държеше телефона до себе си.

Любеха се, играеха играта на прегрешили брат и сестра. Телефонът звънна. Айдан погледна номера:

— Халюк — каза и го остави настрана.

— Отвори! — Джем я гледаше предизвикателно усмихнат.

Айдан се поколеба миг-два. Знаеше, че е подло и гадно да говори с мъжа си и да се люби с друг в същото време, но Джем я гледаше така възбуден и тръпнещ, че състоянието му се предаде и на нея. Птицата, която размахваше крила, отново кацна върху гърдите й. В този момент приличаше на наркоман — в името на малко повече и по-ново удоволствие нямаше граница, която да не е готова да прекрачи.