— Добре. Просто мисли за Джийн.

Коуди му поставя микрофона. Ние сядаме на сгъваеми столове, заобиколени от прожектори и кабели. Камерата е над рамото ми и за миг наистина се чувствам като безкомпромисен разследващ журналист. Поглеждам към Гуен и казвам:

— Забрави ли за снимките? Хайде, Гуен!

Тя скоква, когато я скастрям, и грабва един фотоапарат.

— Само няколко снимки, Нейтън, за да знаем как сме разположили осветлението. — Той отначало се цупи, но после се усмихва, докато Гуен го щрака.

Накрая, след като сме тук повече от час, започваме истинската работа. Държа химикалка в лявата си ръка и драскам нещо в бележник.

Малкълм Банистър беше десничар — просто в случай че Нейтън заподозре нещо. Но той не е такъв човек.

За да му помогна да се поотпусне, започвам от най-основното: име, възраст, професия, образование, криминално досие, деца, семейно положение и така нататък. Няколко пъти го уверявам да бъде спокоен, карам го да повтори нещо — просто си говорим. Детството му в различни домове, училища, животът му с по-големия му брат Джийн, без баща, трудните взаимоотношения с майка му. В този момент той казва:

— Виж, Рийд, няма да говоря лоши работи за майка ми, ясно?

— Не, разбира се, Нейтън. Изобщо не целях това.

И бързо сменям темата. Говорим за метамфетаминовия период в младостта му. След известно колебание той най-сетне се отваря и обрисува потискаща картина на трудното си юношество, изпълнено с наркотици, алкохол, секс и насилие. Петнайсетгодишен вече знаел как се приготвя наркотикът. Двама от братовчедите му изгорели живи, когато избухнала лаборатория, намираща се в каравана. Шестнайсетгодишен за пръв път се озовал в затворническа килия. Напуснал училище и животът му станал още по-безумен. Поне четирима от братовчедите му лежали в затвора за търговия с наркотици, двама още били зад решетките. Колкото и неприятно да било в затвора, там поне се откъснал от дрогата и алкохола. Останал трезвен през петте години и сега смятал да не докосва метамфетамини. Бирата била друго нещо.

На обед прекъсваме. Слънцето е точно над главите ни и Слейд се притеснява, че много ще блести. Двамата с Коуди обхождат двора и търсят друго място.

— Колко можеш да останеш днес, Нейтън? — питам.

— Аз съм шефът — самодоволно отговаря той, — мога да остана колкото си искам.

— Чудесно. Още един-два часа?

— Защо не? Как се справям?

— Страхотно. Трябваха ти няколко минути да се отпуснеш, но сега говориш много гладко, много искрено.

— Ти си страхотен разказвач, Нейтън — добавя Гуен.

Това му допада. Тя се е върнала с гримовете, попива потта от челото му, докосва го, четка го, флиртува. Той жадува за внимание.

Донесли сме си сандвичи и безалкохолно и се храним в сянката на дъба до работилницата му. Мястото допада на Слейд и решаваме да се преместим тук. Гуен пита шепнешком Нейтън може ли да отиде до тоалетната. На него му става неловко, но просто не може да откъсне очи от краката й. Аз се отдалечавам и се преструвам, че говоря по мобилния си, уж с важни клечки от Лос Анджелис.

Гуен влиза през задната врата. По-късно ще ми докладва, че къщата има две спални, но само едната е мебелирана, че в хола има само канапе, стол и огромен плазмен телевизор, една баня, която се нуждае от здраво търкане, кухня с препълнена с мръсни съдове мивка и натъпкан с бира и полуфабрикати хладилник. Има таванско помещение със сгъваема стълба. Подовете са покрити с евтини килими. Три врати — предна, задна и към гаража, — и трите с големи резета, явно поставени наскоро. Изглежда, няма алармена система, не се виждат сензори над вратите и прозорците или панели. В килера до спалнята му има две ловджийски пушки и две винтовки. В този до другата спалня няма нищо освен чифт кални ловджийски ботуши.

Докато Гуен е вътре, продължавам престорения си телефонен разговор, а всъщност наблюдавам Нейтън иззад очилата си. Той не откъсва очи от задната врата на къщата, неспокоен, понеже тя е вътре самичка. Слейд и Коуди подготвят новата снимачна площадка. Когато Гуен се връща, Нейтън си отдъхвай се извинява за немарливото си домакинство. Тя гука и сресва косата му. Когато всичко е готово, започваме следобедните снимки.

Той споменава инцидент с мотоциклет, когато бил четиринайсетгодишен, и аз половин час анализирам случилото се. Разчепкваме разпокъсаната му професионална кариера — шефове, колеги, задължения, надници, уволнения. Връщаме се на темата за търговията с наркотици и на подробностите около приготвянето на метамфетамини, кой го е научил, основните съставки и така нататък. Връзки, гаджета? Той твърди, че някаква братовчедка забременяла от него, когато бил двайсетгодишен, но нямал представа какво е станало с майката и с детето. Имал сериозна приятелка, преди да влезе в затвора, но тя го зарязала. Ако съдя по начина, по който зяпа Гуен, момчето явно е доста възбудено.

На трийсет години е и най-забележителните събития в живота му са смъртта на брат му и затворническата му присъда. След като три часа го разпитвам, не успявам да изтръгна нищо интересно, ама нищичко. Заявява, че трябва да ходи на работа.

— Трябва да отидем на мястото, където е убит Джийн — казвам, докато Слейд изключва камерата и всички си отдъхват.

— До Блуфийлд е, на около час път от тук — отговаря той.

— Блуфийлд, Западна Вирджиния?

— Точно така.

— А ти защо беше там?