Нейтън кимва и шофира.

— Някакъв братовчед на семейство Алварес знаел сносен английски и е склонен да говори. Господин Маршак съди Агенцията и адвокатите са го предупредили да си мълчи, обаче той е адски ядосан и иска публичност. И двамата могат да бъдат в Маями през уикенда, на наши разноски, разбира се. И двамата обаче работят, затова трябва да снимаме в събота. Имам два въпроса към теб, Нейтън: първо, искаш ли да го направиш? И второ, можеш ли толкова скоро?

— Каза ли му за досиетата на Агенцията? — пита Гуен, преди той да отговори.

— Още не. Научих едва днес сутринта.

— За какво става дума? — пита Нейтън.

— Нали ти споменах, че адвокатите ни са подали нужните документи, за да получат копия от досиетата по няколко случая, включително този на Джийн. Вчера федерален съдия от Вашингтон отсъдил в наша полза… донякъде. Можем да видим досиетата, но не можем да ги притежаваме. Така че вашингтонският клон ще ги изпрати до клона си в Маями и ще имаме достъп до материалите.

— Кога? — пита Гуен.

— Най-рано в понеделник.

— Искаш ли да видиш досието на Джийн, Нейтън? — пита Гуен предпазливо, закрилнически.

Той не бърза да отговори, затова се намесвам аз:

— Няма да ни покажат всичко, но ще има много снимки — улики от местопрестъплението, показанията на всички агенти, вероятно показания от информатора, който ви е устроил капана. Ще има балистични доклади, доклад от аутопсията, снимки на тези неща. Много интересно.

Нейтън стисва зъби и казва:

— Искам да го видя.

— Значи, ще дойдеш? — питам.

— Какво имам за губене? — пита той и въпросът му предизвиква сериозен размисъл през следващите няколко минути.

Най-накрая отговарям:

— За губене ли? Ако все още продаваш стока, Агенцията ще те погне с цялата си отмъстителност. Вече сме го обсъждали.

— Не търгувам, казах ви.

— Тогава нямаш нищо за губене. Правиш го за Джийн и за всички жертви на правителството. Правиш го в името на справедливостта.

— Освен това Саут Бийч страшно ще ти хареса — добавя Гуен.

Приключвам уговорката с думите:

— Можем да тръгнем утре сутрин от Роуаноук, да летим директно до Маями, да направим снимките в събота, да се позабавляваме в неделя, да видим досиетата в понеделник сутринта и вечерта ще си обратно у дома.

— Мислех, че джетът на Ники е във Ванкувър — обажда се Гуен.

— Така е, но ще бъде тук утре следобед — казвам.

— Джет ли имате? — пита Нейтън и ме поглежда искрено смаян.

С Гуен се забавляваме.

— Не е мой, но компанията ни е наела един — отговарям през смях. — Пътуваме страшно много и понякога само така успяваме да си свършим работата.

— Аз не мога да тръгна утре — казва Гуен и преглежда графика си на своя айфон. — Ще бъда във Вашингтон, обаче ще летя на юг в събота. Няма да пропусна трите семейства в една стая по едно и също време. Ще бъде невероятно.

— Ами барът ти? — питам Нейтън.

— Аз съм собственикът — самодоволно пояснява той. — И имам много добър управител. Освен това ми се иска да изляза извън града за няколко дни. Работя по десет-дванайсет часа шест дни в седмицата.

— А надзорникът ти?

— Имам право да пътувам. Трябва само да го уведомя и толкова.

— Много ще е вълнуващо! — възкликва Гуен и почти замърква от удоволствие.

Нейтън се усмихва като дете на Коледа. Аз както обикновено съм самата деловитост.

— Виж, Нейтън, трябва още сега да уточня всичко. Ако ще ходим, кажи, за да знам. Трябва да се обадя на Ники да приготви джета, а после и на Тад, за да уреди полетите за другите семейства. Да или не?

— Да, отиваме — отговаря Нейтън без капка колебание.

— Страхотно.

— Кой хотел ще хареса на Нейтън, Рийд? — пита Гуен.

— Не знам. Всички са добри. Ти избери. — Натискам копчетата на телефона си и започвам поредния едностранен разговор.

— На първа линия ли предпочиташ, Нейтън, или малко по-навътре?

— Къде са момичетата? — пита той и се смее на невероятното си чувство за хумор.

— Добре, тогава на първа линия.

Когато пристигаме в Радфорд, Нейтън Кули е убеден, че има резервация за най-готиния хотел на света на един от най-страхотните плажове, където ще пристигне с частен самолет, както се полага на сериозен актьор като него.