— Не движи ръцете си и ги дръпни от лицето си — съветва ме Ванеса. — И говори по-тихо.

— Силно ли говорех?

— Когато говориш дълго, дикцията ти става като преди. Бъди по-кратък. Не с толкова много думи.

Спорим относно това колко сериозно е подозрението. Ванеса е убедена, че Нейтън е навит и с нетърпение очаква пътуването до Маями. Сигурна е, че никой от миналото ми вече не може да ме познае. Склонен съм да се съглася, но все още съм стреснат от факта, че Нейтън изрече старото ми име. Почти съм убеден, че забелязах искра в очите му, когато го направи. Като че искаше да каже: „Знам кой си и защо си тук“.

32

Нейтън настоява да дойде с нас в родния си Уилоу Гап, затова втора сутрин се катерим в планината. Той шофира, а Гуен се превъзнася за отзивите от Маями. Осведомява Нейтън, че Тад Карлслоф и други важни клечки в офиса ни снощи са гледали заснетия материал и са направо възхитени. Обожавали поведението на Нейтън пред камера и били убедени, че той е повратната точка в продукцията ни. И което е още по-важно, един от главните ни инвеститори бил на посещение в Маями и гледал записа от Вирджиния. Толкова се впечатлил от Нейтън и от всичко заснето досега, че смятал да удвои инвестицията си. Гуен обяснява, че този човек има доста пари и по негово мнение филмът трябва да е най-малко деветдесет минути. В резултат на него разни хора от АБН щели да бъдат изправени на съд. Можело да избухне скандал, какъвто Вашингтон никога не е виждал.

Докато слушам този разговор, уж говоря по телефона с офиса ни, но всъщност отсреща няма никого. От време на време изсумтявам и казвам нещо адски мъдро, но предимно слушам, размишлявам и се държа така, като че ли творческият процес е адски натоварващ. Понякога поглеждам към Нейтън. Момчето е вътре с двата крака.

На закуска Гуен бе подчертала, че трябва да говоря колкото се може по-малко, гърлено и бавно и да държа ръцете си далече от лицето. С удоволствие я оставям тя да дърдори — оказа се, че много я бива.

Джийн Кули е погребан зад изоставена църква в малко буренясало гробище с около сто гроба. Казвам на Слейд и Коуди, че искам няколко кадъра на гроба и околността, после се отдръпвам назад за поредния важен телефонен разговор.

Нейтън, вече опитен и харесван актьор, предлага да коленичи до гроба, докато камерата работи, и идеята страшно допада на Гуен. Кимвам от разстояние, притиснал мобилния към челюстта си. Нейтън дори успява да изцеди още няколко сълзи, а Слейд го заснема в много близък план.

За протокола: Уилоу Гап има петстотин жители, но никога няма да ги намерите. Истинският център представлява обрасла с бурени уличка с четири порутени сгради и магазин с пристроена към него поща. Навън се мотаят няколко човека и Нейтън се напряга. Познава тези хора и не иска да го виждат със снимачен екип. Обяснява, че повечето жители, включително неговите близки и приятели, живеят извън града, встрани от тесните междуселски пътища и навътре в долините. Били подозрителни по природа и вече разбирам защо той настоя да ни придружи.

Няма училище, в което да са ходили с Джийн — децата от Уилоу Гап били извозвани с автобуси до съседно градче на един час път.

— Беше лесно да напуснеш — обяснява Нейтън почти на себе си.

Неохотно ни показва малка и празна четиристайна къща, където с Джийн прекарали някога около година.

— Тук за последно съм живял с баща си — казва той. — Бях на около шест, така че Джийн трябва да е бил на десет.

Убеждавам го да седне на разбитите предни стълби и да разкаже пред камерата за всички места, където е живял Джийн. За миг той забравя за блясъка на актьорското изпълнение и се намръщва. Питам го за баща му, но Нейтън не иска да го включва в разговора. Ядосва се и ми повишава тон, после изведнъж отново започва да играе. Няколко минути по-късно Гуен, която е минала на негова страна и го пази от мен, го уверява, че е страхотен.

Крача пред бараката, уж потънал в дълбок творчески размисъл. Най-накрая питам къде живее майка му сега. Той посочва и казва:

— На десетина минути по този път, но няма да ходим там, ясно?

Неохотно се съгласявам и се отдръпвам, за да говоря отново по телефона.

След като два часа се въртим в и около Уилоу Гап, решаваме, че сме видели достатъчно. Давам да се разбере, че не съм много доволен от заснетия материал, и ставам раздразнителен. Гуен прошепва на Нейтън:

— Ще му мине.

— Къде е лабораторията за метамфетамини на Джийн? — питам.

— Няма я — отговаря той. — Изгоря малко след смъртта му.

— Направо страхотно — промърморвам.

Накрая натоварваме всичко и си тръгваме. За втори пореден ден обядваме бургери и картофки близо до изхода за магистралата. Когато отново сме на път, провеждам поредния измислен разговор и пъхвам телефона в джоба си. Обръщам се към Гуен, очевидно със страхотни новини.

— Добре, ето как стоят нещата. Тад е в непрекъснати разговори със семейство Алварес в Тексас и със семейство Маршак в Калифорния. Споменах ти тези два случая, ако си спомняш, Нейтън. Момчето на Алварес е простреляно четиринайсет пъти. Синът на Маршак спял в стаята си в общежитието, когато агентите нахлули и го застреляли още преди да се е събудил. Помниш ли?