Шрифт:
— Не забравяйте какво Ви казах, капитан Андерсън. Ал Ауф се крие в тази крепост от години. През цялото това време арабски търговци от всички краища на океана са се стичали към острова като мухи на лайно. Домъкнали са огромни количества злато и сребро за закупуване на роби и крадени стоки. Плячката, която съм взел преди Вашето идване, ще се окаже нищожна, в сравнение с натрупаното на острова. Уверен съм, че на Flor de la Mar ще открием съкровище далеч по-голямо от което и да било, донесено в Англия от Дрейк или Хокинс.
Очите на Едуард Андерсън блеснаха при тая мисъл, а Хал продължи да го вдъхновява:
— С участието си в това начинание, Вие ще заслужите рицарски сан и аз ще употребя цялото си влияние в рамките на достопочтената Компания, за да го получите. С дела си от плячката, ще можете да си купите прекрасно имение. След това вече никога няма да Ви се наложи да излезете в открито море.
Двамата стиснаха ръце.
— До утре — широко се ухили червендалестата муцуна на Андерсън. Ръкостискането му бе от все сърце.
— Предупредете хората си, че синът ми се намира в крепостта! — каза Хал с желязна нотка в гласа. — Да не стане някоя беля в суматохата!
57.
Хал разпореди корабът да поеме към предишното си място срещу залива и се върна в каютата. Разряза конците от платнения пакет, донесен от Андерсън. Позна разтегления почерк на Гай върху единия сгънат лист и го сложи настрана. Разгъна писмото от Бийти и смръщи вежди, когато го зачете.
Резиденцията
Бомбай
Шестия ден от ноември
Сър, Хенри,
Удоволствието, което изпитвам като се обръщам към Вас, е в известен смисъл помрачено от обстоятелствата, които налагат да Ви пиша. Без да се опитвам да увъртам, установено бе, че дъщеря ми Керълайн очаква дете. Доктор Гудуин, лекарят на кантората в Бомбай смята, че е в третия месец. Ще рече, зачеването е станало по времето, когато семейството ми бе на квартира в Добра Надежда. Вероятно си спомняте, че синът Ви Гай Кортни споделяше пансиона с нас.
Имам удоволствието да Ви съобщя, че синът Ви Гай Кортни, постъпи в случая като истински джентълмен — той призна бащинството и помоли за позволение да се ожени за дъщеря ми. Тъй като е навършил седемнадесет години, той има законно право да сключи брак. Дъщеря ми Керълайн ще навърши осемнадесет идния петък, така че възрастта на двамата млади не създава пречки.
Със съпругата ми решихме, че ще бъде разумно да дадем позволението си за сватбата, така че тя ще се състои в петък, на рождения ден на Керълайн. Когато настоящото писание стигне до Вашите ръце, работата най-вероятно ще е свършена.
Възможностите ми позволяват да дам на дъщеря си зестра в размер на 500 лири. Компанията ще предостави на новобрачните къща в селището. Така че най-непосредствените им нужди ще бъдат задоволени. Не се съмнявам, че ще осигурите на своя син подходяща издръжка, която да закръгля заплатата му, както и че ще се възползвате от значителното си влияние сред надзорниците на достопочтената Компания, за да ускорите кариерата му.
В това отношение мога да Ви осведомя, че Гай беше добре приет в новото си обкръжение и получи ласкави отзиви за професионалните си усилия от губернатора Онгие.
Съпругата ми се присъединява към мен, за да изразим най-дълбокото си уважение към Вас, сър, и оставам,
Ваш слуга, Търстън Бийти.Хал смачка листа в шепа и се вторачи в писмото от Гай, което лежеше неотворено върху масата.
— Идиотът му с идиот! Предявил е претенции върху плячка свалена със стрелата на Том. Какво му е станало, дяволите да го вземат!
Накъса на парченца писмото от Бийти и ги хвърли през прозорчето, загледан как подскачат в килватера. После с въздишка насочи вниманието си към писмото на Гай.
То не прибавяше нищо към съобщеното от Бийти, освен че даваше израз на възторжена радост от големия късмет да спечели ръката на прекрасната Керълайн.
— Брат ти Том си скъса задника от копане, докато ти изрови тоя брилянт — промърмори Хал с погнуса и понечи да изпрати за Том, та да го уведоми за плодовете от усилията му и да си излее гнева върху по-големия син. После въздъхна отново: — И каква полза? — Станалото станало и май всички страни са доволни, макар че никой не се е поинтересувал за становището на булката. — Сви писмото на топка и го запрати през прозореца, след което дълго гледа как подскача и накрая потъва, напоено с вода.
В този момент на вратата тихо се почука и един моряк провря глава в каютата.
— Моля за извинение, капитане, мастър Тайлър Ви изпраща привета си. Mar de la Mer е точно пред нас.
58.
„Серафим“ се нареди до „Минотавър“ срещу входа към залива. Командваше го Нед Тайлър, тъй като Хал не беше на борда. Когато стигнаха на подходящо разстояние, двата големи кораба започнаха систематична бомбардировка върху арабските позиции между палмите, както и по крепостните стени. Дългите месеци упражнения казаха думата си и въпреки силно намалелия състав, оръдейните разчети стреляха бързо и точно. Като разчиташе на демонстрираната от арабите некадърност, Нед закара „Серафим“ почти до самия риф. Той беше напълно в обсега на тежката артилерия от форта, но корабният огън къртеше на парчета кораловите бойници и хвърляше защитниците в пълна паника. Ответният огън бе откъслечен и неточен. Нападащите кораби се намираха под носовете на крепостните оръдия и макар че няколко каменни топки вдигнаха водни стълбове достатъчно близо, за да опръскат палубата на „Серафим“, повечето цопваха далеч встрани.
Арабският стан в горичката бе разположен в обсега на дългоцевните мускети и половината моряци бяха заети с обстрелване на колибите и навесите от палмови листа. Оръдията бяха заредени с картеч и оловните топчета обсипаха втурналата се към крепостта тълпа от мъже и жени. Труповете им се валяха от двете страни на пътеката, като кафяви снопове зад гърба на жетвар.
След първия набег корабите поеха по вятъра, за да се завърнат отново, обърнати с другия си борд толкова близо, колкото рифът позволяваше. Огънят им беше безмилостен. Арабските артилеристи бяха преодолели до голяма степен обзелата ги в началото паника. Каменните им гюлета падаха близо до „Серафим“, а едно дори разби фалшборда му. То отнесе и двата крака на едно от барутните момчета, както подскачаше откъм погреба, натоварено с копринени торбички черен барут.
Нед погледна към безкракия торс на момчето, гърчещ се в уголемяваща се локва от собствената му кръв недалеч от руля, където стоеше. Умиращият момък викаше жалостиво майка си, но и двете му прекъснати бедрени артерии бликаха като гейзери, а никой не можеше да изостави поста си, за да му помогне. На Нед и през ум не му мина да изтегли кораба на безопасно разстояние, за да предотврати по-нататъшни загуби. Хал му бе казал да се държи близо до брега, като ангажира изцяло вниманието на бреговата артилерия, а арабите да останат блокирани в крепостта, колкото е възможно по-дълго. Нед не би се отклонил и на инч от точното изпълнение на тази заповед, макар загубата на който и да е от храбрите му момчета дълбоко да го нараняваше.