— Къде отиваш? — попитах аз.

— При Дарий. И не ми пука, ако пингвините се ядосат. Главата ме боли ужасно. Само ще спя, но ще бъда с моя вампир. Точка по въпроса.

Афродита взе дрехите и чантата си. Помислих си, че ще отиде в банята и ще се преоблече, за да се отърве от бабеш-ката нощница, преди да тръгне да търси Дарий, и това ми напомни, че и аз съм с бабешка нощница. Седнах на леглото си и въздъхнах. А, да, Старк вече ме беше виждал ослепително гола, което беше много по-смущаващо от бяла памучна бабешка нощница. Боже, за момиче, което има много гаджета, аз бях сериозно увредена в сферата на самочувствието.

— Не казвай за видението си, докато имам възможност да помисля — извиках аз, преди Афродита да стигне до вратата. — Може да кажеш само на Дарий.

— Ясно. Искаш да избегнеш истерията. И без това не желая да слушам писъците на интелектуалните изроди и останалите маси. Поспи, Зи. Ще се видим на залез слънце. — Тя махна с ръка на Старк и затвори вратата след себе си.

Той се приближи до леглото, седна до мен и трепна от болка. Остави лъка и стрелата до нощното шкафче и ми се усмихна унило.

— Няма да ми трябват.

— Мислиш ли?

Това означава, че ръцете ми ще бъдат свободни. — Старк разпери ръце и ме погледна самонадеяно. — Защо не дойдеш при мен, Зи?

— Почакай. — Забързах към прозореца, за да спечеля време, и се запитах как е възможно да се хвърлям в прегръдките ту на един, ту на друг. — Не мога да си почина, докато не бъда сигурна, че и ти няма да се превъплътиш изръсих аз. Докато спусках щорите, не се сдържах и надникнах навън. Възнагради ме ден с оскъдна светлина. Светът беше тих и сив и изпълнен с лед и мрак. Нищо не помръдваше. Животът извън манастира, наред с дърветата, тревата и падналите стълбове за осветление, сякаш беше замръзнал. — Това обяснява как си успял да стигнеш дотук, без да бъдеш изпържен. Навън няма слънце. — Продължих да гледам през стъклото, хипнотизирана от света, превърнал се в лед.

— Знаех, че не съм в опасност. Усетих, че слънцето е изгряло, но не пече през облаците и градушката. За мен беше безопасно да дойда при теб — отговори Старк и добави: Ела тук, Зи! Съзнанието ми ме убеждава, че си добре, но стомахът ми все още е свит.

Обърнах се, изненадана, че самонадеяният му тон е изчезнал. Отидох при него, хванах ръката му и седнах на ръба на леглото.

— Добре съм… много по-добре, отколкото щеше да бъдеш ти, ако беше дотичал тук в някое слънчево утро.

— Почувствах страха ти и трябваше да дойда, дори с риск за живота си. Това е част от клетвата, която съм положил пред теб.

— Наистина ли?

Старк кимна, усмихна се и поднесе ръката ми към устните си.

Наистина. Ти си дамата на сърцето ми и Висша жрица и винаги ще те закрилям.

Докоснах лицето му. Не можех да престана да го гледам и неизвестно защо ми се доплака.

— Хей, недей… не плачи. — Той избърса сълзите от очите ми. — Ела при мен.

Мушнах се до него, като внимавах да не блъсна гърдите му. Старк ме прегърна и аз се облегнах на него. Надявах се, че топлината на докосването му ще прогони спомена за ледената страст на Калона.

— Той го прави нарочно, да знаеш.

Не беше необходимо да питам. Знаех, че Старк говори за Калона.

— Нещата, които те кара да чувстваш… не са реални — продължи той. — Калона прави така. Открива слабостта ти и я използва. — Старк млъкна и аз разбрах, че има да добави още нещо. Не исках да го чуя. Исках да се сгуша в обятията на моя воин, да заспя и да забравя всичко.

Ала не можех. Спомените на Ая и виденията на Афродита не ми даваха покой.

— Хайде — подканих го аз. — Какво още?

Старк ме притисна до себе си.

— Калона знае, че слабостта ти е връзката с момичето от племето чероки, което го е заровило в земята.

— Ая.

— Да, Ая. Той ще я използва срещу теб.

— Знам.

Долових колебанието му, но Старк най-после каза:

Ти го желаеш… Калона те кара да го искаш. Ти се съпротивляваш, но той ти влияе.

Стомахът ми се сви и ми се догади, но отговорих откровено.

— Знам и това ме плаши,

— Зоуи, вярвам ти, че ще продължаваш да му отказваш, но ако се предадеш, може да разчиташ на мен, че ще бъда там. Ще застана между теб и Калона дори ако това бъде последното, което ще направя.

Сложих глава на рамото му и си спомних, че Афродита не спомена да е забелязала Старк във виденията си.

Той обърна глава и нежно ме целуна по челото.

— Между другото, хубава нощница.

От мен неочаквано се изтръгна смях.

— Ако не беше ранен, щях да те плесна.

Старк ме погледна наперено.

— Хей, харесва ми. Навява ми мисълта, че съм в леглото с лошо, извратено момиче от католическо девическо училище. Ще ми разкажеш ли как се биете с възглавници чисто голи със съквартирантките си?