Завъртях очи.

— Може би по-късно, когато оздравееш.

— Добре. Спокойно. И без това съм прекалено уморен за каквито и да е представления.

Старк, защо не пиеш от мен? Само малко — побързах да добавя аз, когато той отвори уста да възрази. — Виж, Калона не е тук. От съня ми стана ясно, че той е някъде далеч, тъй като близо до Оклахома няма острови.

Не знаеш къде е. Но той може да ти внуши, че го виждаш в съня си на което си място поиска.

— Не, Калона е на остров. — Бях убедена в това. — Трябвало е да отиде на някой остров, за да се презареди с енергия. Имаш ли представа къде може да е? Чувал ли си го да говори за някакъв остров с Неферет?

Старк поклати глава.

— Не. Той не е споменавал за такова нещо в мое присъствие, но фактът, че е на остров, показва, че ти си го ранила сериозно.

— И това означава, че в момента съм в безопасност и няма да ми стане нищо, ако пиеш от мен.

— Не.

— Не искаш ли?

Не бъди глупава! Искам, но не мога. Не и в момента.

— Виж, ти се нуждаеш от моята енергия или дух, за да оздравееш. Повдигнах брадичка така, че Старк явно да види вената ми. — Хайде. Ухапи ме. — Затворих очи и затаих дъх.

Той се засмя. Отворих очи и видях, че Старк се смее, държи се за гърдите и се задъхва.

Намръщих се.

— Какво толкова смешно има?

Той успя да се овладее.

— Приличаш на същество от стар филм за Дракула. „Ще ти изсмуча кръвта-а-а!“ — Старк направи страшна физиономия и оголи зъби.

Усетих, че лицето ми пламна, и се дръпнах от него.

— Няма значение. Забрави, че го казах. Хайде да спим.

Понечих да стана, но той ме хвана за рамото и ме обърна

към себе си.

— Почакай… Обърках нещата. — Старк изведнъж стана сериозен и докосна лицето ми. — Зоуи, не пия от теб, защото не мога, а не защото не искам.

— Да, чувала съм го и преди. — Още се чувствах неудобно и се опитах да извърна глава, но той ме накара да го погледна в очите.

Извинявай. — Гласът му беше плътен и секси. — Не трябваше да ти се присмивам, а да ти кажа истината, но отскоро съм воин и още не съм свикнал с тази роля. Ще ми отнеме малко време да ти го обясня. — Палецът му погали скулата ми и проследи линията на татуировката ми. — Трябваше да ти кажа, че единственото, което искам повече, отколкото да вкуся кръвта ти, е да знам, че ти си силна и в безопасност.

Старк ме целуна. — Освен това не е необходимо да пия от теб, защото съм сигурен, че ще оздравея. Искаш ли да ти кажа откъде го знам?

— Аха — измънках аз.

— Знам го, защото твоята безопасност е моята сила, Зоуи. А сега заспивай. Аз съм тук. — Той легна и ме притисна до себе си.

— Ако някой се опита да ме събуди, би ли го убил, моля те? — прошепнах аз, преди да затворя очи.

Старк се засмя.

— Бих направил всичко за теб, милейди.

Хубаво. — Затворих очи и заспах. Моят воин ме държеше здраво в прегръдките си и ме пазеше от сънища и духовете на миналото.

— Сериозно, гейчета. Легнете си… заедно. Пфу! Аз се нуждая от моя вампир до края на нощта. — Афродита стоеше със скръстени ръце на прага на стаята, където бяха настанени Дарий, Деймиън, Джак и Херцогинята. С известно раздразнение тя забеляза, че Деймиън, Джак и кучето са се свили на едно легло. Те наистина приличаха на кученца, но не беше честно пингвините да възразяват двамата да спят заедно, а да изгонят нея при Зоуи. Или поне се опитаха да го направят.

— Какво се е случило, Афродита? — Дарий забърза към нея, облече тениска върху великолепните си гърди и нахлузи обувки.

Както обикновено той разбра какво става и реагира преди останалите да се усетят. Това беше още една причина Афродита да си пада по него.

— Всичко е наред, но Зоуи спи със Старк. В нашата стая. Не искам да стоя там. Затова си разменяме съквартирантите.

— Зоуи добре ли е? попита Деймиън.

— Мисля, че сега вече е добре отвърна Афродита.

— Смятам, че на Старк едва ли му се правят… разни неща — деликатно отбеляза Джак. Беше сънен, а косата му беше разрошена и очите подпухнали.

Афродита си помисли, че той прилича на кученце повече от всякога и е много сладък. Разбира се, тя би предпочела да изтръгне езика си, отколкото да го каже на глас.

— Той успя да се изкачи до стаята ни, която е на последния етаж, затова мисля, че се оправя,

— О. на Ерик това никак няма да му хареса — щастливо подметна Джак. — Утре ще има сериозна драма между гаджета.